Оперативно лечение на хемороиди ?

Здравей, Милинда! Искам да те питам след като ти махнаха хемороидите не ти ли спря кърненето? Или след известно време пак започват да кървят? В края на март ми махнаха един хемороид с банд лигиране и оттогава кървенето ми спря. А преди това пълнех тоалетната в продължение на една година всеки ден. Сега след седем месеца вече съм забравила за всичко. При теб въобще ли не спря кървенето?

Здравейте съмишленици, днес си позволявам да седна за малко пред компютъра.След години събиране на информация и смелост, На 03.05 МЕ ОПЕРИРАХА с пълна упойка в Модерна и предразполагаща клиника. Там практикува доктора, в чиито ръце реших да поверя здравето си и за когото събрах добри отзиви от пациенти. На 30.04 ходих при него на преглед и след сигмоидоскопия, той установи че имам хемороиди 4 степен, които се премахват само оперативно в този стадий. Хубавото бе, че нагоре червата са чисти и няма полипи и карциноми. И така - уговорихме се за идния Вторник, след като той разбра искането ми да реагираме маскимално експедитивно. И Понеделник привечер пак се пречиствах с Фортранс(по самоинициатива), 2 праха в по литър вода са достатъчни за да изкарате бистра водичка...гладен и жаден очаквах утрото. Приятелче ме закара, взеха ми кръв и ме пратиха в съседно мед.заведение на кардиограма, след това си платих избор на екип(операцията се поема от касата) и продължихме със снимка на белия дроб. Мила санитарка ме заведе до реанимацията, където по нощница изчаках началото на операцията. Всички бяха много учтиви и най-внимателно ме разпитаха за здравето и особеностите ми. Млада сестра ме покани и аз тържествено пристъпих в операционната, където ме накараха да се съблеча чисто гол. Към 14.00 бях разчекнат на едно магаре, вързан да не падна и накичен с  кабели, абокат с маркучи..и усмивка. Не ме беше страх, знаех че ще заспя, а и най-важното - Видях че пред/зад голотията ми застава "моя доктор". Шегувахме се с анестезиолога и в миг се събудих пак чисто гол, но на леглото в реанимацията, до главата ми бяха телефона, водата и дрехите, които съблякох. Минутки след това се изправих и успях да навлека боксерките за да отида по малка нужда, тоалетната бе на метри. Скараха ми се да не ставам и аз разбрах защо - олюлявах се докато пишках, но бях доволен, защото бях чел за проблеми с уринирането веднага след операцията, а аз нямах. След час ме преместиха в стая, в която се чувствах добре - бе по-чисто и ново от хотела, в който бях на последното обучение Имах си ТВ, вода и телефон, на който можех да си поръчам болкоуспокояващо при нужда. Донесоха вкусна супа и филийка..безотговорно ги излапах( ако пуших и цигарка щях да поискам) Гадно беше като ставах да пишкам или за друго - олюлявах се и ми се гадеше(от упойката навярно), но си отварях и дишах дълбоко и разминаваше до следващото ставане. Лекар дойде и ме покани в манипулационната за да ми извади една марличка отвътре и да ме намаже с нещо..нямаше никакви тапи или надути ръкавици, за които са писали колегите. Чух се с половината указател от телефона си в очакване на болката..започна и мача, а болката бе тъпа и поносима. След 22.00 грижовна сестра ми боцна една инж.задължителна била и се уговорихме да звъня ако заболи после. заболя по-силно чак през нощта, когато звъннах на телефона и ми сложиха успокоителна инжекция. Да ви кажа очаквах режеща и нетърпима болка, а то тупти силно и е досадно, силната и неописуема болка изпитвам сега - ежедневно в тоалетната. Заспах, а на сутринта бях с усмивка, доктор ме посети, поговорихме, даде ми напътствия, потвърди ми за изписването.. аз помолих поне до обед, че моя човек бе нощна и му казах към обед да дойде. Чаровна сестра ми пусна една венозна за да се чувствам добре и си беше така. След по-малко от 24 часа ме изписаха, аз бях смел, но след няколко минутки прав, всичко пак ми се люлееше..отделно и операцията се усеща при вървене, но за 20 часа какво да искаме ) Дадоха ми епикриза, болничен и указания за домашното лечение. Доволен съм от всичко, може би беше хубаво още ден-два болничен престой, но нищо, лошо няма...приятеля с кола дойде да ме прибере. 2 часа пътуване ми се сториха вечност - гадеше ми се през цялото време. У дома първата вечер се успокоих..пих Ауулин към 4.00 през нощта.Спах си.Сутринта малко пуснах в тоалетната, колкото да разбера болката, а  Вчера вече имаше изхождане с кръв и крясъци, но не се притеснявайте..след 10 минутки утихва ужаса, пиеш Аулина и до час можеш да ставаш с обичайната лека тежест в областта на ануса. За 3 дни мисля че върви по-добре от очакванията ми, гледам след съвземането след утринния ужас, да си направя банята със Смрадлика, купих си Дуфалак, но засега мога и без него...Ям: Супа пиле, Супа зеленчуци, Свинска супа, Каша Пиле, Много сок и вода, черен хляб, овесени ядки с мляко. Всеки ден си позволявам нещо ново в менюто.По гол.нужда ходих през два дни преди операцията, сега по малко всеки ден, това е важно за да е меко и по-безболезнено изхождането. ИЗписаха ми Детралекс, който приемам по схемата. Аулина гледам да седи за сутринта, марлички, много бельо и хавлийки...това е за сега. Искам на всички да кажа, че ако това са мъките и цената, не си е заслужавало годините тегло с омразните и болезнени хемороиди,които след всяко изхождане боляха повече от следоперативната болка. Все пак не съм здрав за да правя заключение, но аз не съжалявам към този 3 -ти ден след операцията си по Милиган( както пише в епикризата).