Оперативно лечение на хемороиди ?

Здравейте.Аз съм на 38 години и имам вътрешни хемороиди от повече от 15 години.Видях, че има много мнения и много развиване на грешни тези за това какво е, как е и т.н.Реших да Ви споделя моя опит, защото нямаше актуална информация от 2024 г. а видимо тук имаше най - много мнения.
Оперираха ме на 01.06.2024 в гр. Плевен болница Георги Странски при Проф.Димитров  по метода THD.Аз работя в друга болница в друг град...единствените ми съображения да се оперирам там бяха да не съм в моята болница заради етичен код.Аз също съм хирург, но по тясно специализиран....идеята е че съм виждал болни оперирани по всякакви методи....виждал съм как се гърчат и ги боли и винаги съм си мислел, че малко или много прекаляват с оплакванията си.
 След операцията ( нямам абсолютно никакви претенции към персонал и качеството на операцията - всичко беше перфектно) горе долу около 8 часа всичко беше поносимо.Храних се, разхождах се...естественно усещаше се напрежение в ануса, но нищо същественно.След тези 8 часа започнах да влизам в реалността....болките постепенно започнаха да се появяват  и в геометрична прогресия да разстат.Не можех да стоя на едно място и имах чувството че ще ми паднат червата през ануса.Направиха ми Дексофен, което е стандартната практика и би трябвало да ме обезболи, но не....никаква промяна.....помолих сестрата за Лидол което е опиат и най- силното обезболяващо разрешено следоперативно.Ефект минимален.Явно съм се уморил вечерта да ме боли и съм заспал за малко.На сутринта дойде кола да ме прибере живеч на 200 км от Плевен....нямам спомен как мина пътя само знам, че ме болеше.Шофьора ми  беше блед, което беше ясен знак, че не изглеждам добре.След като се прибрах в моя град помолих Анестезиолозите да ме обезболят с максималното позволено.На първи избор беше Лидол на перфузор за 24 ч...такъв тип обезболяване се прави при по - силни бъбречни колики.Вечерта се прибрах с идята да пия Аулин, Парацетамол и Аналгин х 2 пъти на ден.Това беше 2-ри ден след операцията.Вечерта болките отново се върнаха с по - голяма сила.Едвам изчаках да стане 6:00 сутринта за да не будя никой от колегите посред нощите и отидох в Реанимация директно.Аз живея на 3 мин от болницата....тази сутрин ми отне около 40 мин с около 4 почивки по пътя за да стигна.В болницата ми поставиха епидурален катетър(най - просто казано абокат в гръбначния стълб през който ми тече лекарство) през който ми пуснаха сериозна комбинация от наркотични опиати като Маркаин и Морфин на перфузор, което значи че бях на тежки наркотици директно в кръста ми за да ме обезболят от последния надолу.Десния крак ми изтръпна до подбедрицата като беше невъзможно да ходя без някой да ме вдигне.24 часа бях вързан на дози по големи от тези които се правят на родилки за раждане със секцио.Така бях повече от 72 часа, което на практика означава, че 5 дни след операцията аз съм на тежки наркотици директно в гърба ми.Ходенето в тоалетна по голяма нужда също беше един от атрактивните моменти.Имах фалшиви позиви за дефекация като при всеки такъв болките бяха сякаш имам бодлива тел в ануса и някой я дърпа на порции...сякаш нещо се раздираше всеки път.След краткия ми престой в Реанимация  и след като постепенно ми намалиха лекарствата и ми махнаха епидуралния катетър се прибрах в нас, като идеята беше да продължа на аулин и парацетамол.Прибраха ме с кола защото след 50 м ходене падах.В нас прекарах 3-4 дни на легло като единствено ставах да ям и да ходя до тоалетна.Изпуснах се два пъти неволно по голяма нужда, което ме смаза емоционалнно....като лекар хирург знам че винаги може да появят някакви усложнения и знам ли.....На практика 10 дни след операцията положението не беше розово, но не беше и като в началото.Постепенно следващите няколко дни започнах да сядам и да стоя по - дълго време седнал, дефекирането продължаваше да е адски болезнено.На 12 -я ден след операцията за пръв път излязох от нас и се разходих като след 200-300 метра легнах на една пейка и започнах да бера душа.На следващия ден беше по - добре.На 23-тия ден след операцията мога да кажа, че нещата бяха приключилии нямах абсолютно никакви оплаквания.
Искам само да кажа че аз съм лежал с адски болки 40 дни в болница с Хепатит, началото на годината имах бъбречна криза и след 3-месеца мъки изпиках 6 мм камък и баща ми е стоматолог и като малък ми правеше зъбите без упойка...с други думи знам какво е болка, не съм от хората които се оплакват за щяло и нещяло, НО това което преживях тези 23 дни всичките неща събрани заедно и умножени по 5 пак няма да са равни на болката.
Казвам ви това за да има актуална информация от 2024 година...Това е моето преживяване, моята болка...кой е виновен?Ами само и единствено Аз...тъй като ако не бях чакал 15 години можеби нямаше да отнеме толкова време за възтановяване.
Адмирации за Проф.Димитров и екипа му.                                       Успех на всеки, който е поел по този път!!!

Съжалявам за преживяното, какъв е този метод THD, двама мъже ,мои познати се оперираха в Стара Загора и веднага ги освободиха , да боляло ги е но, това при Вас са нечовешки болки.

Здравейте. Тук съм за да разкажа и аз моите преживявания и защото си обещах, че ако всичко мине добре при мен трябва да споделя, за да има и по-позитивни истории.
От години ме мъчиха хемороиди, но все отлагах да взема мерки. След като нещата се влошиха последните месеци реших, че е крайно време да реша проблема. Отидох при личния лекар и тя ме прати на проктолог.
Бях избрала д-р Антон Тодоров от Пловдив. След прегледа д-р Тодоров каза, че има един външен хемороид, но има и пролапс на чревна лигавица, което се оправя само оперативно. Каза ми, че мога да си карам така с години, но аз му казах, че достатъчно съм търпяла и искам да реша проблема веднъж завинаги. Денят беше четвъртък, насрочихме операцията за понеделник, избрах пълна анестезия.
В неделя отидох в болницата за изследване на кръв, урина, кардиограма, снимка на бял дроб и ковид тест. Вечерта последното ядене трябваше да е до 18 часа, след което да изпия едно прахче Фортранс и след 10 вечерта да спра и течностите.
Вечерта взех да чета тук мнения и се ужасик какво ме чака. Казах си ако бях чела седмица по-рано нямаше да го направя. Добре, че не се случи така.
В понеделин отидох в болницата в 7:30. Бяхме 3 жени за операция от 9 започнаха да ни викат една по една и за около час минахме и трите. Излизането от упойката беше леко, болки нямаше. Седях в болницата целия ден и на следващия ме пуснаха. През цялото време болки не съм имала (нито аз, нито другите 2 жени). Лекарят ме изписа като ми предписа крем за мазане и болкоуспокояващи за пиене + по желание седящи бани със смрадлика. Предупре ди ме, че първото ходене по голяма нужда ще боли.
В болницата не ядох нищо от страх, а и нямах апетит. Д-р Тодоров ми каза да се храня разнообразно и най-важното - да гледам да не се запека. Оказа се, че имам точно обратният проблем обаче. Явно Фортранса беше ме раздразнил тотално и 4 дни  бях доста поразхлабена и ходех по 3 пъти на ден по голяма нужда. Не знам заради това ли, но болките, от които се ужасявах, така и не дойдоха.
Първата седмица много се пазех - ядях само супи, плодове и овесени ядки, пиех страшно много вода. Ставах от леглото само до тоалетната. Болки нямах. На 9-я ден бях на контролен преглед и доктора ми махна конците, които успя.  Каза да се мажа още 5 дни с кремчето и да отивам на море.
Сега, две седмици по-късно, се чудя защо отлагах толкова много. Чувствам се чудесно, през по-голямата част от времето дори забравям, че съм оперирана. Болки нямах никакви през цялото време - болкоуспокояващите седят неразопаковани.
Така че нека тези, на които операцията предстои, да знаят, че не е задължително възстановяването да е трудно, дълго и болезнено. Най-добре вземете мерки навреме, вместо да се мъчите излишно с години като мен.

Здравейте! Оперирах се по класическия метод от външни хемороиди. Изрязаха ги заедно с кожата, шевове, превръзка... Имах и три вътрешни, които също махнаха тогава. Възстановяването мина гладко, със силни, но все пак поносими болки (по-скоро смъдене) при изхождане.
Въпросът ми е нормално ли е месец след операцията все още да усещам лек дискомфорт при изхождане? Усещането е за пробождане или прорязване, една тънка остра болка, с която бих могла да живея, но все пак бих искала да знам на какво да се дължи - дълъг период на възстановяване, някакво срастване или друго...

Здравейте! Преминалите през класическа операция на външни хемороиди, моля да споделите колко време след операцията е секретира раната. И също докога се хранехте с течни и кашести храни.

Аз нямам спомен колко дълго е секретирала раната, но си болеше след всяко ходене  до тоалетна,дори един познат  ми беше казал да пия обезболяващо преди ходене, и мазане с локален анестетик. Вече съм забравила , но си имаше опъване и болка доста дълго време, все пак е разтягане , и дразнене при изпразване на червата . За течни храни дълго се хранех така, трябва да не се допуска твърдо изхождане, вземах и продължавам да пия Хуск.