Срещнах позната в парка с количка. И тя, и аз незнаехме, че другата е родила. Всъщност оказа се, че нейното детенце е на годинка, а аз родих скоро - на 10ти април.
След "Здрасти, колко сте големи" следващия коварен въпрос беше "Кърмиш ли?". Отговорът ми:"Вече не. Само 2 месеца".
"АУУУУУ МНОГО МАЛКО БЕ. ЗАЩО ТАКА?!"
Еййййййййй направо ме сряза това момиче през стомаха! Пак почувствах неприятното и човъркащо чувство на вина, което бях позабравила, че не кърмя детето си. След малко обаче ме обзе такъв гняв и агресия срещу всички тия акции за кърмене и тотално отричане на АМ. Едва ли не сме прокажени некърмещите майки. Наскоро даже кърменето беше цитирано в статия като "поредната мода сред градските cool майки".
Не ме разбирайте погрешно - аз съм ЗА кърменето и не отричам нищо от предимствата му, но МРАЗЯ гадното отношение на майките кърмачки към некърмещите. Мразя да ми се натяква това некърмене. Дори си мисля, че кърменето е много лично изживяване и никой няма право да ти забива такива въпроси, че и да ти дава оценки. Направо понякога подлудявам от своеобразните състезания между майките по дългосрочност на кърменето.
Дано да не съм засегнала нечии кърмачески чувства, но така почувствах днес нещата.
Мацка това са въпросите по градинките: кърмиШ ли, после захранихте ли се, яде ли, спи ли, плЮе ли, лази ли, ходи ли, говори ли ... това е положението, изработваШ си стандартни отговори и да не ти пука ... по_емоционални сме в този период и за това го приемаШ навътре, после като си спомняШ за какво си се ядосвала, Ще ти е смеШно