Да се чувствам ли виновна, че не кърмя

Напълно те разбирам мила,и аз бях така,кърмих само първите 3 месеца и след това естествено се сблъсках с такива хора които първото нещо което ще те попитат е КЪРМИТЕ СЕ НАЛИ?.  ,Какво сме виновни,че сме нямали достатъчно кърма и на мен ми се искаше да кърмя по-дълго,но...

Като започнете да преигравате, та край няма  чудо голямо е станало 

Не съм кърмила, но ако видя позната с дете в кърмаческа възраст, не се чувствам като натрапник, ако я попитам кърми ли и ако не- защо.

Твоето пък е на 2 месеца, без да съм от кърмачките и без да се засягаш, ама "АУУУУУ МНОГО МАЛКО БЕ. ЗАЩО ТАКА?!"   

Аз кърмих детето си 20 дена. И ми е познато това чувство за вина, което изпитвах постоянно, че съм го лишила от нещо "жизненоважно". И що ми беше насаждано това чувство? Може би някой е изпитвал удовлетворение от това... Познато ми е също това срязване през стомаха, когато са ми се пулили насреща, как може толкова малко да го кърмиш.
Още повече, че спрях кърменето, защото не исках да го правя. Не ми се кърмеше и точка.
Детето ми е 3 годишен лумпен вече и нищо му няма. Да е живо и здраво мляко НАН . Гледай си детето и си гледай кефа, който иска да се гърчи...

Абе чак да преигравам не, но може би наистина по-емоционално приех нещата. Не е станало чудо, ама ме хвана в лош момент любезната позната.

И аз кърмих малко, съжалявам за което, но не се чувсвтам ужасна, а просто неинформирана тогава и немотивирана достатъчно. Питали са защот толкова малко, но не ми е проблем да говоря открито и да споделя причината, няма нищо срамно. Приемай въпросите като загриженост, а не като заяждане. А дори да са такива - да не ти пука 

и аз кърмих по две седмици и двете си деца.. и мен ме питат аууу ама що така. и аз отговарям "ми щото така се получи".. не ме питат повече. чувството за вина винаги ще си го имам, независимо питат ли или не.
имам си вече две събрани изказвания по въпроса - бисери.
едното  е на моя шеф - "ама що не кърмиш вече, не се ли кърми до 6 месец?" аз отговорих, че се кърми докато имаш с кво:)
а второто е на една майка в градинката "ама що толкова малко, с тези големи гърди как не си имала кърма?!" при което аз  първо, щото не смятам че съм кой знае колко надарена от към цици, но може би щото тя грам няма, за това й изглеждат така и второ всеки нормален човек знае, че големината на бюста е без значение за млекопроизводството.

така че не си го слагай на сърце, важното е ти и бебето да се чувствате добре:) пък и като порасне още малко няма да те питат дали кърмиш

Напълно те разбирам. Аз кърмих 3 седмици. На всички последвали забележки (а те не бяха никак малко) отговарях, че така съм решила и благодаря за съвета, но това е нещо, което засяга единствено мен и детето ми
Кърменето или не-кърменето е право на личен избор и никой не може да си налага разбиранията и мнението

Кърмих точно 5 дни.Винаги съм си го казвала и отговора насреща винаги е бил-"е,да де,все едно не си".Емиии,съм или не съм,това е положението.Никога не съм позволявала на кърмеща майка да ми излиза с реплики за превъзходството на нейното кърмено дете.Отрязвам я веднага.И аз се засягах от подобни коментари.
Гледай си детенце и да не ти пука!Кърмените деца с нищо не превъзхождат твоето,което е на АМ

Кърмих сина си 40дни....дори съм изхвърляла,толкова много кърма имах.
Но след като ми плака 48часа без да спре от болки в ушите ,а аз мислех че са колики,кърмата ми драстично намаля.
Пробвах да я върна с какво ли не ,плаках,тръшках си ,ама няма и това е .
Примирих се след като една нощ сина ми беше изял само 30гр и пратих мъжа ми за АМ
Не ми се наложи да я спирам,както имаше за 2 бебета ,така от притеснение спря....
Не се оправдавам,не се и упреквам вече.
Детето ми е живо и здраво,рядко боледува сериозно.Познавам кърмени деца до годинка и заедно с кърмата са изпили и по 4-5 АБ. Моя се разболя сериозно на 1г. и 1мес.- съдба
Като ме попитат -ЗАЩО ТОЛКОВА МАЛКО,БЕ-Отговарям:просто спря и точка
Изобщо да не ти пука- естествено че всяка майка мисли най-доброто за детето си-ти също 

Не се "връзвай"на такива коментари.Гледай си детето и толкова.Преди години нас с кисело мляко са ни отгледали, сега с АМ не било хубаво айде де.
Аз кърмих два месеца,ама от втората седмица дохранвам,защото нищо не беше качила.Пробвах какво ли не, цял ден ми висеше на цицата и все тая.Жълтеницата не минаваше - пратиха ни на един куп изследвания - източиха му кръвчицата на милото и какво ...спрях да упорствам и дадох АМ.Колкото - толкова.Да са живи и здрави само.

И двете си деца не съм кърмила, въпреки че опитвах дни наред. Имах си проблеми, такива, каквито е имала навремето и майка ми с нас двамата с брат ми.
Та по въпроса- никога не съм съжалявала дори за това. При мен даже не е въпрос на избор, вероятно затова ми е било по- лесно. Но въпреки това модните тенденции в каквато и да било насока, особено тези, свързани с отглеждането и възпитанието на децата никога не са ме впечатлявали. Така съм спокойна и аз и хората около мен, което е много по- важно от това дали кърмя, колко време, как съм родила, кога и как съм захранила, кога и как съм започнала с гърнето, каква марка пелени и детски храни ползвам и т.н.
Тук въпросът не е до това кое е по- добре- кърменето или храненето с АМ. Въпросът е по- съществен- кой налага правилата и какви са последиците при неспазването им. Правилата не се налагат от този и онзи псевдо- специалист, особено що се отнася до майка, чийто опит се заключава в едно отгледано до годинка дете и разговаряла предимно с разни други подобни майки, попрочела туй- онуй откъслечно и то под формата на кратки статии от списания и от нета.
Satriani , защо намираш въпроса на твоята позната за "коварен"? Може би просто си подходила по- чувствително в случая и под натиска на поредната вълна. Пък и от цитата, който си дала не личи тази позната да е дала оценка. Може би просто е питала... Пък и да се е опитала да ти натяква нещо- какво от това?
Знам, че е до характер, но това може и да се възпита- имам предвид полезния навик да не се впечатляваш и да не приемаш емоционално действията и репликите на хора, особено такива, които не са важни за теб. Можеш да приемеш нечие мнение като информация, но чак да си позволиш да се разстроиш от него- няма смисъл.

Подобни коментари изобщо не бива да те засягат. Аз почти не кърмих и бях страхотно изнервена от всякъде ме заливаше информация, че кърменето зависи от психологическата настройка. Колко жени кърмят осиновените си деца и т.н. и как всяка майка може. Е, да де ама не всяка майка може - аз не успях. Първите две седмици с помпа в ръка или с бебе на гърдите и нищо. И си казах, че за бебето ми е много по-добре да има щастлива, спокойна и усмихната майка, а не някоя вманиячена на тема кърмене бясна фурия.

Аз кърмих 40 дни и въобще не съм се чувствала виновна .
Не съм спряла нарочно , просто детето не наддаваше изобщо , а уж имах кърма ... както и да е .
Нито съм страдала нито пък ми пука какво ще ми каже този или онзи .
Имам много здраво вече две годишно момченце , което още си пие АМ 
И на мен не ми е приятно да ми навират в очите непрекъснато това кърмене на всяка цена , ама не ходя да коментирам 

Това много ми хареса 

Много често тези псевдо-специалистки са доста по-добре и по-правилно информирани от по-голямата част педиатри в България, за съжаление. Тъжно, но факт  И не става дума за мода, а за нови изследвания. Медицината е наука, която се развива и нещата търпят промени. По тази логика дай си живеем в пещерите още 
За откъслченото четене - едва ли. Само с имена може ли да подкрепя: Бу, Никол, Хедра, Сладка Хапка, Емем...