чуждо дете-мое дете

аз ще напиша нещо по темата 

да,бих осиновила.В момента оба4е ме е грижа за спасението на вси4ки деца,а не само на едно и се надявам борбата да не е безрезултатна Дала съм си сметка,4е с хората около мен ще се борим за вси4ки деца ,което за мен ли4но е по-важно.

Мога само да ви се възхищавам, и да ви помагам, когато мога, и с каквото мога.

Аз лично за себе си, си давам сметка, че нямам възможност да се боря за спасението на всички деца, затова ще съм доволна, ако успея и с една прегръдка да ги зарадвам. Всеки се включва както умее, важното е да има желание и достатъчно любов в сърцето си.   

да така е,права си 

но казвам,4е имаме сили,надежди,увереност,желание и най-ве4е любов към тези деца.И понеже са много си заслужава всяка минута и всеки ден ходене по мъките  за сметка на понякога пропуснати мигове с децата.
Разбираш ме нали?

Имаше навремето, спомням си, една тема "С какво мечтаете да се занимавате". И там някой беше казал, че иска да има много богат мъж, за да може да се занимава с благотворителност. После на принципа на верижката още 10-20 човека повториха същото.
Тук положението е подобно. След 5-10 години ще си говорим пак. Ако има и един изпълнил намеренията си, пък на.
Изключвам ДБМ от общата картина, те са доказали какво правят за децата.

Пряко по темата. Не. Но никога не мога да се зарека.

Опитвам се, ама не е много лесно. Става въпрос за деца все пак, изоставени. Струва ми се, че всеки има с какво да помогне, и всеки е ценен по своему. Със сигурност, всички заедно ще сме по силни, отколкото поотделно. Целта е една.   

Ще си кажа направо както си го мисля и чувствам: ако не можех да имам мои собствени деца, бих осиновила, но при положение, че имам, не бих. Причината е една, колкото и егоистично да звучи: просто не съм сигурна, че в даден момент няма да започна да правя разлика между двете деца. Някой беше казал по нагоре, че кръвта вода не става, абсолютно съм съгласна.

да, със сигурност бих осиновила дете без значение дали мога или не мога да имам свои биологични. някой ден, когато моите деца пораснат, ще си осиновя детенце и ще му дам цялата си любов и нежност. и никога не бих делила децата на мои и чужди. щом са в моето семейство, те са мои.
момичета, които ходите по домовете, искрено ви се възхищавам, че намирате сили. аз все още не бих могла. може би някой ден ще се престраша. дотогава ще се опитвам да помагам по други начини.

искам да кажа,4е е по-добре да се променят процедурите,законите и т.н. за да намалеят децата в домовете като цяло.Това ще улесни и вси4ки желаещи да осиновят някога деца.Ако става по-лесно и има необходимият контрол ще спе4елят децата.И ако сега си говорим само се надявам скоро да не е така.

Извинявам се,4е оспамвам темата,но желанието ми да осиновя дете в момента стои на заден план пред това  да се помогне на вси4ки.
В момента предпо4итам да помогна с улесняването на хиляди семейства да си имат деца отколкото аз да се предобря за едно.Това ми беше мисълта

  

Няколко пъти тръгвах да пиша в темата, но се отказвах. За да не остана неразбрана. Не съм сигурна, че мога да обясня писмено гледната си точка.
Винаги съм искала да помагам на изоставените деца. Винаги съм мислила, че ще си осиновя едно-две-пет.... И ще си ги гледам със своите (1-2-5...).
Скоро след раждането на малката поговорих с половинката и  се оказа, че и двамата смятаме, че трябва (в смисъл на морален дълг+желание) да дадем всичко на детето/децата си - любов, време, търпение, материална опора...Всичко.  Ако детето е едно - всичко за него, ако са две-три и т.н.  - делим по равно и т.н. ... В тази схема не се вписва осиновяване. Всичко, което бихме дали на основеното дете ще е в ущърб на другото/другите, които имаме, ще е взето от него/тях. Ако вече сме осиновили дете, то си е наше, като другите, но имаме ли право да осиновим?
Чуждо дете... много е тъжно... 
С две думи - ако нямах собствени деца и съпругът ми нямаше бих осиновила. Това е.

Лавендер, не знам как е по другите държави, но винаги съм мислела, че при липса на подписан документ за отказ от родителство (или както там се казва това, позволяващо осиновяването) детето трябва да "изчаква" в държавно заведение не повече от една година (и това е много, ама...). След това трябва да може да бъде осиновено. Това ми се струва най-разумно...

П.С. По въпроса за приемните семейства... Имам желание да се включа (съпружието също), но само за по-големи деца. Такива, които разбират, че няма да им бъдеш родител. Че любовта ти е като към племенник, приятел.... За по-малки деца, такива, които биха повярвали, че съм МАМА.... Едва ли бих могла!

Мъни, разбираема е гледната ти точка. Поне аз я разбирам. Аз самата именно за да не ощетя в емоционален план тригодишния си син не се решавам за второ дете. Но ще имам такова. Надявам се мъжът ми да промени мнението и решението си за осиновяване на дете. Тогава пак ще мисля. Дотогава поне е съгласен с мен да бъдем по-близо поне до едно дете от дом- то знае, че не съм мама, но ме обича, знае, че аз го обичам, а аз се надявам да запазя връзката си с него и да му помагам за всичко, за което мога. Това включва не само ходенето "за гушкане", включва известен контрол и авторитет и надявам се, ще мога да му помогна и за образованието по-натататък. За да има шанс. А и ние с мъжът ми ... Макар, че действащата в момента система възпрепятства такъв тип отношения-с местенето на децата и пр, варианти все пак има. Ако има желание.

искам да запитам ,защото прочетох наистина стойностни неща и неща с дълбока емоционална ангажираност ,дали има жени пишещи във форума от Варна ,който са се ангажирали с посещения на деца в домовете в града и как мога да се свържа с такива ако има ,надявам се да има

Да има, и те правят много, ама много за децата. Свържи се с Monda или Катюша. Поздрави! 

Само да кажа, че направих анкета свързана с темата:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=203352.0