Ако имам и мога да имам свои - не. Ако не мога - да. Нещата по тази и по много теми не са просто черно и бели, както звучат тук 
чуждо дете-мое дете
- Публикувана: 29 юни 2007, 14:54 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2007, 11:03 ч.
# 15
29 юни 2007, 15:30 ч.
Виж целия пост
Егоистично, неегоистично, това е и моето мнение.
# 16
29 юни 2007, 15:30 ч.
Дори и да имаме собствени деца, пак ще осиновим. След като имаме възможност, защо да не дадем любов на някое мъниче, на което не са му дали избор и са го оставили на произвола?! Дори не искаме да е бебе, може да бъде и поотраснало слънчице. 
Виж целия пост
# 17
29 юни 2007, 15:31 ч.
Така е. Като започнеш от бележката от психодиспансера и завършиш с тази за доходите.
Не, не завършвам с доходите, нито започвам с бюрокрацията.
Виж целия пост
от осиновителите
сякаш се изисква много повече отколкото от родителите.
сякаш се изисква много повече отколкото от родителите.
Така е. Като започнеш от бележката от психодиспансера и завършиш с тази за доходите.
Не, не завършвам с доходите, нито започвам с бюрокрацията.
# 18
29 юни 2007, 15:34 ч.
Не, не бих осиновила. Защото вече знам, че мога да имам мои, защо да отнемам нечий шанс??
Иначе преди 3 години с мъжа ми сме си говорили, че ако мине по-дълъг период време, без да забременея, не бихме се тормозили излишно и бихме осиновили.
Не се случи..............
Виж целия пост
Иначе преди 3 години с мъжа ми сме си говорили, че ако мине по-дълъг период време, без да забременея, не бихме се тормозили излишно и бихме осиновили.
Не се случи..............
# 19
29 юни 2007, 15:35 ч.
Eх, щом има много бездетни семейства, които са включени в списъка на осиновителите, защо според вас има толкова малко осиновени от предложените деца? Кандидат-осиновителите предпочитад да ги върнат на последното място в опашката, но да не вземат мургаво дете.
Виж целия пост
# 21
29 юни 2007, 15:38 ч.
МамаЛо, и на теб, и на мен ни е ясна и известна взаимната ни неприязън, така че няма нужда да я насаждаш за всичките ни/ми мнения, защото това говори зле за теб, предвид това, че не съм кофликтен, нито лош човек. А ако не съм ти симпатична лично, това е нещо съвсем отделно, опитай се да надскачаш субективното когато става въпрос за генерални и обективни неща, като пусната от теб тема
Цитираш едно мое недобро според теб мнение, но го слагаш в общ знаменател: "точно това което казваш ти винаги ми е правило не особено добро впечатление"... как става това? 
С предубеденост, разбира се Нямам спомен да съм казвала лоши неща и да съм давала лоши съвети. Може да ти звучи егоистично, може да ти звучи както ти се харесва, аз отговарям откровено - не познавам нормална жена, която ще се отрече от възможността да си има свои деца, да се лиши от бременност, износване, раждане, кърмене и всичко съпътстващо новорденото бебе, когато няма пречки за това, само и само да осинови изоставено дете.
Виж целия пост
маето мнение, Блонди ,е че да бих даже и да имам две свои и едно придобито /в най-добрия смисъл на тази не толкова красива дума/на съпруга ми 
,и бих минала през всички бумащини в името не две щастливи детски очи!!! точно това което казваш ти винаги ми е правило не особено добро впечатление/нищо лично/"ако мога да имам свои не бих осиновила",звучи ми егоистично-моето си е мое другото е чуждо 
,а и толкова много деца изоставени има ,че едва ли бихме ощетили някое бездетно семейство 
,и бих минала през всички бумащини в името не две щастливи детски очи!!! точно това което казваш ти винаги ми е правило не особено добро впечатление/нищо лично/"ако мога да имам свои не бих осиновила",звучи ми егоистично-моето си е мое другото е чуждо ,а и толкова много деца изоставени има ,че едва ли бихме ощетили някое бездетно семейство МамаЛо, и на теб, и на мен ни е ясна и известна взаимната ни неприязън, така че няма нужда да я насаждаш за всичките ни/ми мнения, защото това говори зле за теб, предвид това, че не съм кофликтен, нито лош човек. А ако не съм ти симпатична лично, това е нещо съвсем отделно, опитай се да надскачаш субективното когато става въпрос за генерални и обективни неща, като пусната от теб тема
Цитираш едно мое недобро според теб мнение, но го слагаш в общ знаменател: "точно това което казваш ти винаги ми е правило не особено добро впечатление"... как става това? С предубеденост, разбира се Нямам спомен да съм казвала лоши неща и да съм давала лоши съвети. Може да ти звучи егоистично, може да ти звучи както ти се харесва, аз отговарям откровено - не познавам нормална жена, която ще се отрече от възможността да си има свои деца, да се лиши от бременност, износване, раждане, кърмене и всичко съпътстващо новорденото бебе, когато няма пречки за това, само и само да осинови изоставено дете. 
# 22
29 юни 2007, 15:39 ч.
Иска ми се и често се замислям сериозно, но може би не съм съвсем готова за това. Отговорността е огромна и място за грешки няма. Може би след време....
Приемно семейство ми звучи като по- добър вариант, макар и с повече негативи за детето.
Виж целия пост
Приемно семейство ми звучи като по- добър вариант, макар и с повече негативи за детето.
# 23
29 юни 2007, 15:41 ч.
Приемно семейство ми звучи като по- добър вариант, макар и с повече негативи за детето.
И за родителите. Не е лесно да станеш част от животът на едно дете и да намериш сили да го пуснеш да си иде, след наколко месеца или години.
Виж целия пост
Приемно семейство ми звучи като по- добър вариант, макар и с повече негативи за детето.
И за родителите. Не е лесно да станеш част от животът на едно дете и да намериш сили да го пуснеш да си иде, след наколко месеца или години.
# 24
29 юни 2007, 15:46 ч.
Имам две деца,да са ми живи и здрави и мисля,че в този етап мога да гледам пълноценно само тях.Не става въпрос само от финансова гледна точка,а най-вече от емоционална и психологическа.Точно и за това ми се налага да взема едно много трудно решение тези дни.Дано не съжалявам.
Виж целия пост
# 25
29 юни 2007, 15:47 ч.
Ел, ходила ли си на интервюта за осиновяване? Защото аз съм. Там те интервюират хора и е много, ама много по-лесно от обикалянето по учреждения и обясненията защо са ти необходими тези бележки. На отговора ти "За осиновяване" те гледат съжалително-обвинително, вместо от чисто човешка гледна точка да се зарадват за детето /Не за мен, аз не съм важна в случая/. Сега разбра ли ми мисълта?
Виж целия пост
# 26
29 юни 2007, 15:48 ч.
Да.
Искам една малка изоставена/осиротяла душичка да дарим с любов и семейство.
Виж целия пост
Искам една малка изоставена/осиротяла душичка да дарим с любов и семейство.
# 27
29 юни 2007, 15:49 ч.
Аз още един момент откривам за себе си-лично.
При положение, че съм износила и родила собствено, на което до момента съм се раздавала безгранично, не мога да си представя, че ще обичам и се раздавам и за другото така.
Преди време някой беше писал за "кръвта вода не става" в една друга тема ......ми така е.
Криво да седим, право да си говорим.
Виж целия пост
При положение, че съм износила и родила собствено, на което до момента съм се раздавала безгранично, не мога да си представя, че ще обичам и се раздавам и за другото така.
Преди време някой беше писал за "кръвта вода не става" в една друга тема ......ми така е.
Криво да седим, право да си говорим.
# 28
29 юни 2007, 15:52 ч.
Блонди, не зная от какво е породена твоята неприязън към мене,но честно казано не ме и интересува,а моето скромно отношение към тебе е просто безразличие,така че приемам мнението ти ,всеки има право на такова и е прав за себе си ,аз просто разсъждавам и бях написала изрично ,че моето негативно отношение към мнения като твоето не е насочено лично,но....така че какво пречи да си бременна да родиш и отгледаш собствено дете и даже и две и пак да осиновиш....това е просто въпрос на мироглед и разбиране и всеки си има своите причини!опитай се да надскочиш себе си и чувството че все някой те дебне"с пушка зад ъгъла" 
Виж целия пост
# 29
29 юни 2007, 15:53 ч.
Защо да се отнема нечий шанс?
Изоставените деца са в пъти повече от желаещите да ги осиновят. Затова домовете са пълни.
Защото и българинът е придирчив: да е бебе, да е русо, да е българче, да е здраво...Ничий шанс не се отнема, а се дава шанс. На едно дете.
Виж целия пост
Не, не бих осиновила. Защото вече знам, че мога да имам мои, защо да отнемам нечий шанс??
....
....
Изоставените деца са в пъти повече от желаещите да ги осиновят. Затова домовете са пълни.
Защото и българинът е придирчив: да е бебе, да е русо, да е българче, да е здраво...Ничий шанс не се отнема, а се дава шанс. На едно дете.
Препоръчани теми