Мила моя мамо, понякога за мен си зло голямо!

 Бебето се роди и се наложи да изкараме огледалото от спалнята на стълбището(живеем в къща).Всеки път,когато излизах до огледалото си казвах да не забравя да затварям вратата,че малкия е с проходилката и да не ме последва.Онзи ден с баща му решаваме да отидем  тримата на разходка и аз......да се направя красива излизам на стълбището и нали и баща му е там.........да ама забравих че влезе в банята.Малкия видял,че вратата е отворена, а той и без това има  голям мерак да ме последва, с бясна скорост излиза на площадката.....да ама проходилката е широка и се килва направо към стълбите ,успях да я хвана  и бебо така се изви назад че ми се стори че ще се изхлузи,хубаво че са с висока облегалка.Направо изпаднах в ужас и цял ден само си мислех какво можеше да се случи само с минутка невнимание

Ние също редовно правим фърррр
наскоро няколко пъти му блъснах вратата на колата в главичката, той също. Ех, че врата, като все едно иска да се залепи за главата му
Случвало ми се е, когато си го къпех сама като бебе, влизам в банята с него на ръце, да затворя вратата и защипвам пръсчето му, рев, да се поуспокои малко гушкане, за да се изкъпем в хубавата водичка и да поплацикаме

Я, каква хубава тема  Благодарско на Сиси от друг форум 

Чета случките и хем се смея хем се чудя как тези деца имат силата да преудолеят всичко това  Те милите не че имат голям избор но все пакк...

Това което се сещам в момента е че децата бяха похапнали крем за тяло и веднъж блажено се къпеха в белина. За малко не станаха на яхния в банята където се бяха заключили и бяха пуснали топлата вода - от всякъде излиза пара и вода а  аз няма как да отключа понеже е секретна брава. Децата вътре пищят а аз тичам по съседи да моля да изкъртят вратата.

На въртележките - тези дето децата тичат за да ги завъртят и после седят вътре. Малката решила че иска да слиза и буквално излетя на асфалта и си разцепи главата - лепиха я в спешното. Аз де да знам че детето че излети от силата на въртенето....

Няколко пъти сме прищипвали пръсти като един или два пъти и пада нокътя.

Веднъж ги оставих спящи и изтичах за 2 мин да купя мляко. Като се върнах вратата беше широко отворена и в къщи ни деца ни куче (около 1г и половина - 2г) за късмет имаше полицай пред блока та с него и една приятелка издирвахме децата (разделихме се). Намерихме ги чак пред един супер по пижами и чехли с пълни памперси, а кучето припка след тях и ги подърпва да се връщат. Да се смееш ли, да плачеш ли на тази гледка. На мен ми трябваше бая време да се успокоя

Kiara вашите случки ми звучат като филм на ужасите. Да са живи и здрави.
Мен много ме е страх имайки предвид някои от моите изцепки милата ми майчица какво е изживяла:
1. На 1,5г. съм подскачала на един диван, но съм се спънала и съм си отхапала езика. Висял е буквално на някакви косъмчета откъм двата края. Слава богу не фъфля, така е зараснал че не знам къде е бил рзкъсан.
2. Гоним се със моята мила сестричка из апартамента (аз на 3 тя на 2). Тати държи вряла тава с манджа (тъкмо извадена от фурната). Аз се блъскам в него и манджата връз мен. Още го помня. Падна ми цялата кожа на гърдите. Пак слава богу нямам белези.
3. Решавам, че искам да имам дупки на ушите като големите (възраст между 3-4). Взимам един пирон и си го завирам в ухото. Спукано тъпанче. Е зарастна но си имам последствия в момента. Боли ме винаги когато духа вятър и чувам много по слабо с него.
4. За тази история майка и татко още незнаят (бях на 5г) виждам аз един щепсел за контакт, но и в другия край пак щепсел. Вкарвам единия в контакта и хващам другия край. Малеее ръката цяла седмица ми беше изтръпнала.
5. На Батак на палатки сме. Огън. Всички наредени около него. Изведнъж тъпата ми сестра взе да се доближава към огъня (стола беше от сгъваемите)Стола се сгъна и тя полетява към огъня. Аз веднага реакция хващам я в полет и я бутам назад да падне на поляната, но двете ми ръце се задържаха в огъня. Не казахме на нашите да не ни се карат. Няколко дни не можех да спя от болка. Държах за облекчение желязните рамки на леглото. Бях около 10г.

Ох има и други ама стана много дълго. Та имайки в предвид аз какво съм преживяла, а бях дете за подръжание направо ми настръхва косата, защото синът ми в момента е доста палав.

Не знам дали нейните са от филм на ужасите, ама твойтееее... 

Малеееееее, какво ли ни чака и нас.... 

Втория ден след изписването ни от родилното.Кърмя малката и ще ставам да я подържа права да си оригне.Надигам се, правя крачка и се просвам на пода.Първата ми мисъл беше да се извъртя така, че бебето да е отгоре ми като падна.Слава Богу, нямаше и нищо!

Сиана,наистина ли всичко това ти се е случвало на теб?

То само това да беше...
Падала съм и в шахти, замалко и от 5-тия етаж нарязах си ръката с една консерва..., абе един малък ад пак да кажа милата ми майчица. Сега аз вече съм майка и ми трепери сърчицето постоянно. Всеки ден чета и препрочитам тази тема за да знам какво може да се случи, за да го избегна навреме.

Леле, siana_, то това си е цял филм, бе братче........

На фона на всичко туй, моето изкарване на разходка днес на детето по пантофи направо е нищо ))
Излизаме и по едно време малката ми казва "Мамо, тебе що с потонките. Забай бухките" (в превод Защо съм с пантофите, забравихме обувките) 

И аз имах такъв инцидент и с целич си акъл му сложих на раната памук с ракия и то милото явно го щипало ама аз откъде да се сетя Детето осмука памучето с ракията и млъкна 

Имайте в предвид, че моите са 2 (близначки) и се подстрекават. Едно дете прави по-малко бели 

Ето това е начинът за укротяване на малко зверчета 

Сияна, вярно страшнички неща си преживяла, ама твоите родители къде бяха по т.4 и т.5? Как не видяха, че ти има нещо?