Мила моя мамо, понякога за мен си зло голямо!

Мама и татко бяха на масата, а другите, които видяха "полета" на сестра ми не разбраха за мен. Взеха да й правят забележки. Аз си рекох малее как й се карат тези нашите ще полудеят, че сестра ми въпреки всички заръки да не се приближава към огъня и да не се "чекне" на стола -тя пак го направи, а пък и сигурно щяха да я накарат да се чувства виновна за моите ръце и така реших да не казвам дори и на сестра ми, а само се правех на герой как съм успяла да я хвана. По следващия случай ми незнам нямаше никой в стаята споменът ми е как го хващам и го пъхам в контакта. Как не с разбрали (то не само за това) не знам, бях голяма актриса. Те знаеха, че аз съм много послушно дете и каквото ми кажат го правя и никога не се усъмняваха в мен. Дори се грижех и за сестра ми, която е с една година по-малка от мен. Страх ме беше също, че ще изгубят и доверие в мен.
Знам и една история с едно момиченце на 1,5г. да ме извини майка му ако е регистрирана тук (защото незнам дали още е преживяла шока) били са на новата си къща мама, тати, тя и др. Изведнъж на пода тя вижда дюбел и го лапа и той и засяда в гърлото. Всички можете да си представите последствията как той и засяда в гърлото и тя дъх не може да си поеме. Доколкото разбрах само бащата е събрал сили да я сложи на земята и да го извади (с доста разкъсвания в гърлото) Ще спестя подробностите. Детето е добре след една седмица нищо непомни и всичко е зараснало вече.
Предполагам, че всеки има перипети през, които е минал не съм единствена, че взех да се чувствам като пълен карък.

Нещо правеха до детксата площадка и имаше дупки, шроки и може би около 30см дълбоки. Играем си с едни деца и скачаме в дупката, после излизаме и така. Само в една дупка имаше летва със стърчащ пирон и аз се нанизах на него. Имам белег като от стигма на крака и нищо счупено. Заради големия бинт ходех с една по-голяма обувка, друг цвят но от същия модел. Много бях доволна! 

Аз пък си спомням като малка, леля ми и мъжа й ме разхождат - а аз на 5-6 г. и покрай блоковете нали има решетки към едни подземни мазета. Та скачам си аз по едни такива решетки, ама на 3-тата дупка решетка няма, а аз кой знае къде блея, леля ми и вуйчо ми също кой знае къде блеят и аз хоп-и ме няма. Нищо ми нямаше, но това е една от онези случки, дето се помнят дълго. Бях се изцапала и разходката се провали.

Май темата отива вече към нашите бели като малки!

Хайде и аз да кажа..........не знам колко съм била голяма, но, когато не ми се ядеше или не ми харесваше яденето, го хвърлях зад спалнята (имаше една дълга ракла, та зад нея). Много добре си спомням как баба ми ми беше сложила да ям супа и каза, че ако я изям ще ме води на разходка, иначе - не. И аз хоп-хоп.........изсипах я отзад зад раклата. И излязохме на разходка.
След време майка ми правеше някакви размествания на мебели и като мръдна раклата

А филиите ги изхвърлях в градината направо от прозореца, закуската - по път за училище, млякото - в мивката.........

Аз съм едно бъдещо попълнение, малкото засега освен от хранителните навици на майка си от друго не е пострадало, но мога да разкажа как щях да счупя гръбнака на брат ми, когато беше бебе От голяма радост!
Аз съм вече голям човек, около 11 години, и отивам с мама и бебето на гости; там ни оставят с останалите деца в спалнята, да се занимаваме, а и да наглеждаме малкия пълзел... В един момент аз решавам че много искам да му се радвам, и го понасям към леглото; по навик, както правя вкъщи, го пускам от високо върху кревата... понеже той започва да се люлее на пружината и много се забавлява... Да, ама кой да помисли, че тези хора не ползват пружини, а трвърди легла като камък!!! Бебето се строполи като талпа върху леглото, и дори не се разплака, само направи гримаса и започна да се гърчи... Мислех си, че съм го осакатила за цял живот.
Е, сега вече знам - непознати легла и дивани винаги се пробват, преди да скачаш отгоре!
 

Нямам дете но вместо запис  една история.Брат ми е на 2 години.Вечеряме , а майка ми сложила вода в кофа да се топли с бързовар до масата(нямаше бойлери още).Брат ми яде и се клати на стола...докато стола не подаде назад и брат ми право във вече горещата вода.Не знам как стана но му бяха ощавени само слабините.Майка му сложи 3 кофички кисело мляко ,уви го в чаршаф и болницата.Слава Богу нямаше сериозни изгаряния.

Off:къде беше темата за изцепките на бащите?

ЕТО ТУК СА ТАТКОВЦИТЕ

Ужас! Това хич не е за смях. Направо ми настръхна косата!

Аз нямам такива случки със сина ми , но да ви разкажа една с моя мъж -
Бил е на 4 г. , а брат му на 1г.и 2 м.
Малкият му се акало спешно и майка им го сложила над един леген да се изака / гърнето точно в този момент липсвало /.
Свеки връчила бебето/ след като свършило работата /  на мъжа ми , за да отиде да приготви вода и кърпа , за да го измие . На мъжа ми обаче му писнало да държи бебето и вместо поне да го остави отсрани го бухнал в легена с л..ната и отишъл да си играе 
И онова си седи там и тихо си реве ... омазано до ушите ...

Друг случай - пак със свекървата и с малкия брат - прибират се отвън . Детето с апрески . Решават да го събуят пред входната врата  , както е прав . Свекървата с всичкият си акъл започва да тегли едната апреска . Детето реве и се дърпа . Тя обаче не се предава  Дърпа като невидяла ...
Резултат - апреската в ръката и , а малкият изилта и си сцепва отзад главата на ръба на стълбите ...
Без малко да го изтърват ...
То не е и смешно това ...

Аз днес докато хранех малкия говорих по gsma и бях затиснала телефона с рамото и по едно време ми се изплъзна и чукна детето по главичката и  като се притесних дали нещо не му стана само го пипах по главата цял ден,но той дори не се размрънка.

Не е истина как се смях

  То и аз като го чета сега ми става смешно. Радвам се, че една от усмивките ти днес е предизвикана от мен.  Ама тогава...аз си знам какво ми беше...

Бях забравила, че съм писала в тази тема...

Запис

Ох това и аз съм го правила само дето аз като го видях в количката клекнах до него и почнах да се смея а то милото се пули а кумата ми неразбрала какво става и ме кара да тръгвам по бързо

Ох, чудя се да се смея ли или да плача... 
много изпълнения не съм правила, побутвам ги по касите на вратите особено като ми се спи и не мога да уцеля вратата, гмуркали са се във ваната за по няколко секунди, докато успея да ги хвана, обувала съм обувките наобратно и се чудя, защо това дете ходи толкова странно (добре, че едното вече си казва: мамо пак си се набъркала)