Как реагирате когато чужди деца проявяват агресия към вашето дете?

Как може да кажеш на едно дете на 1,6-2г ,4е е злобно
Вси4ки деца са разли4ни.Едни по тихи, други по буйни.Но реплики като твойте направо съм изумена.

Извинявай, но изобщо не си права!!!
Малко, сладко и кротко е детето ти, чела съм друг път какво си писала за него. Да ти е живо и здраво!
Но изказване за 3-4 годишни деца от сорта, че са ЛОШИ и ЗЛОБНИ не ми хареса. Говоря ти като майка на 2 момчета, като голямото след 4 дни навършва, живот и здраве, 16 години. Малкото е на 4.
Како цяло големият ми е спокойно и неагресивно дете. Никога не се е бил, винаги е проявявал уважение към възрастните. Оше не съм усетила пубертетско държание у него, както и не съм виждала тръшкане като малък....НО...и той е имал периоди на ужасно държане, макар и кратки. Ако го беше видяла в такъв - какво щеше да кажеш - че е лош и зъл ли?
Малкият е друг случай. Не е агресивен, не се тръшка, не се бие....но се държи нахално...слизай, аз съм преди теб...искам да бъда пръв...ти си по-малък....Търчи, крещи, раздава правосъдия...прави впечатление на дете без майка внъпреки, че не се отделям на повече от 18 см. от него и никога (!) не оставам безучастно към поведението му...само резултат не виждам засега!
Невинаги е такъв...на моменти е страшно разбран...но когато се държи така...ами не мога да се справя с него . Нищо не помага....нито каране....нито наказания...нито заплахи (само до бой не съм стигала, но няма и да стигна!)...нищо...обещава и следващия път е същото...
Възпитавани са по един и същи начин. Просто са различни! Въпреки всичко, аз искрено се надявам, че малкият, макар и много неубуздан и бунтар в момента, някой ден, живот и здраве, ще влезе в релси на поведение....Въпреки, че са необходими страхотни усилия от моя страна!
Децата преминават през различни периоди. Просто при някои по-лесно можеш да оформиш социално поведение, при други - по-трудно. Стига да има желание от страна на родителите...и  постоянство.
От друга страна, на моя много близка приятелка голямото дете, което сега е на 14 и е прекрасно дете...ами правеше ги луди с баща му до 5-6 годишен...знам, че го възпитаваха с много любов, постоянство и без никаква агресия. Просто детето си има по-чепат характер. А сега се държи прекрасно!
Казвам ти всичко това, защото не ми харесва да се слагат етикети на малки деца, само защото имаш вкъщи по-разбрано и кротко дете. А примерно сравняваш с други, по-палави и трудни за влизане в обществените норми деца. Те не са непременно ЛОШИ. 

Дете, което е било бито още по памперсчето или зашлевявано през лице, ръце и т.н. има съвсем различен начин на поведение към другите деца в сравнение с тези, които са си по-буйни и палави. При тях жестокостта липсва.
Обърнете внимание! Даже и бабите вземат участистие.
Вчера моята ми изкара нервичките. Ей богу, ако бях й отвъртяла един шамар щеше да ми дойде много добре, но успях да се въздържа. Трябва да ти стиска да си майка, а не биеш и да хленчиш колко си изнервен и как не върви този скапан живот. Неможе да се шамаросва на ляво и на дясно.
"Мама щипе и бие и аз ще щипя и бия"

И аз мисля,че агресията поражда агресия!Бита определя държанието.

В държави като Швеция е забранено да се бият деца на публични места. Чувала съм, че имат страхотни закони в това отношение. Глоби, вземат ти детето  и т.н.  Вярно, може да си ги тупат тайно в къщи, но там пък съседа следи за родителски своеволия.
Лично аз не съм виждала в Швеция, някой  да си шамаросва децата.

При нас има две дечица с агресивно поведение. И при двете виждам еднакъв модел на родителско поведение - не дават и косъм да падне от детето, за забележки да не говорим. Тези деца са малки деспоти - всяка тяхна постъпка се оправдава с това че са малки и не разбират. Но докато са малки, те си изграждат модел на поведение, в който всичко им е позволено и нямат граница и спирачки. По голямото е на възрастта на дъщеря ми и израснаха заедно и всеки ден са били заедно. От една година това момченце не пропуска удобен случай да ухапе, да ощипе или да бутне дъщеря ми. Без причина и без да е предизвикан. Така се отнася и към другите деца. Майка му се вижда принудена да го държи сам и да не го събира с други деца. И докато и дума не даваше нещо да му се каже, сега се чуди как да го озапти, той забележките ги пропуска покрай ушите си и майка му за него не е никакъв авторитет. Другото детенце е година и половина по малко от дъщеря ми- две годишно момиченце. Същото поведение - хапе на поразия без причина и репликата на майка му- тя си е такава. Само да поясня - и двете деца растат в среда без никакво насилие, но и без всякакви ограничения - на тях всичко им е позволено и нищо не им се забранява. Като видят че мама не реагира на тяхната агресивност, те продължават нататък докъдето могат да стигнат.
Е вече почти не се виждаме с момченчето, но с другото момиченце няма как да не се виждаме, че са братовчедки и живеем в една кооперация.

Ако се повтори или потрети просто разделям децата.
Моя имаше периоди, в които нападаше, особено ако му вземат играчка....после премина в другата крайност - да реве безпомощно като му вземат играчката.
Както и при възрастните, просто някои деца не могат да играят заедно....вие с всички възрастни ли можете да общувате....щото аз не

.


Несъгласна съм и аз с твърдението, че дете на 3 или 4 години, може да е зло. 

Ами детското е точно в онова поведение, което ти се струва злобно - хиленето, неподчинението на възрастните...За тях това е игра. Те са деца. Ако са на по 10-12 години, и повечко, когато осъзнават страха на по-малкото дете, и могат да се поставят на негово място, и въпреки това изпитват удоволствие да го плашат, тогава може да се говори за лошотия и невъзпитаност.

Но злоба - твърде силна и неуместна дума за 4 годишно хлапе. Лудория, дивотия, магария - да, злоба - не.

Само да добавя, че каката е много луда и дива, но пък и чувствителна и любвеобвилна. Не е наранявала друго дете досега, просто е палавница. Почти на 3 години е. Ако се случи да заклещи някое по-малко от нея в тунелче и да не иска да го пусне (не се е случвало), защото й се струва нова и забавна игра, това не означава, че е злобна и че ще стане престъпник. Означава, че е дете и действа по детски.

П.П. И още - възпитавам децата си. Едното особено, на другото предстои.  Да са любезни, обичливи, да не късат цветята - защото ще плачкат, дори мравките да не тормозят, да споделят играчките, да казват "Моля" и "Мерси", "Добър ден" и "Чао", да си мият ръцете, да си подреждат дрехите, да се грижат за по-малките, каката - да гушка бебето, ако плаче, да изразяват любовта си...Не шамаросвам (но е имало пляскания по дупето), но се карам и понякога наказвам при извънредни лиготии. Каката сега е в периода да "пробва" границите, да се отстоява и да не се подчинява. Въпреки възпитанието, обича да хитрува и нарочно прави някои пакости...Но нищо в постъпките й не е злобно и лошо.

Аз бих била изумена, ако някоя майка определи детето ми като злобно и невъзпитано, ако по време на игра не направи път на друго дете и не послуша някой възрастен, а продължи да отстоява своето виждане за "забавно", дори това забавно да не е такова в нашите очи. Все пак не е тръгнало ожесточено да налага някого с юмруци или да го рита...Такова нещо при 4 годишни деца ако се случва пак не е защото са родени такива - зли - а защото нещо вътре в тях поражда тази агресия - несигурност, безпокойство, липса на нещо, изнервеност от нещо, лош пример...Но агресията е само една проява от цялостния характер, не е постоянно състояние и не е определяща бъдещето на индивида. Ако аз в дадена ситуация избухна, не означава, че постоянно съм избухлива нервачка. А съм възрастна. Какво остава за деца, които дори не са наранили никого, а просто не са се подчинили на нечия реплика и молба...За тях не е било забавно, че по-малкото дете явно страда емоционално (няма как да си го представят на тази възраст), забавно им е било да се противопоставят на възрастния.

Вчера примерно заведохме децата в Борисовата градина. Каката се качи на един батут-пързалка и "джунгла". Но имаше по-големи дечица там, блъскаха се, щуряха, скачаха, и я бутаха. Мариела се уплаши и ревна, не можеше да излезе от джунглата, искаше баща й да отиде при нея. Е, с малко насоки се измъкна. И за миг не съм помислила по-големите за лоши и невъзпитани (а бяха 7-8 годишни). Просто си дивяха и забавляваха по техен начин. Мариела се успокои и после  пак хукна да подскача.

А по темата конкрено - не се е случвало каката да става жертва на нечия особена агресия. Спречкване и сдърпване за играчки е имало. В повечето случаи преценям дали да се намеся, но и оставям сами да се разберат децата (ако са познати - ги оставяме, ако са непознати обикновено се намесва другата баба или майка).
Ако някой тръгне да я блъска и удря, сигурно ще го отклоня от детето си и ще направя забележка. Ако поведението продължи в тази насока, може и да отведа непослушника при родителите му, или просто да си преместя детето другаде. Ще преценя според ситуацията.

Много трудно се въздържам да не се намесвам и често направо съм се изяждала от яд вътрешно, но съм ги оставяла сами да се оправят , но, признавам си,има деца и деца! Когато някое наистина прекали(говоря за яко шамаросване и злоба),тогава с разправям или с този,който е с детето-майка,баща,баба и пр. или правя директна, много строга забележка на детето.Обикновено хваща ред, т.е. детето се очовечава, поне докато съм наблизо, но пак повтарям-избягвам да го правя, ако не смятам, че е наистина опасно за детето ми.

Аз пък също смятам, че има злобни деца 
Онзи ден на площадката бяхме с моето дете и нейната приятелка, на същата възраст. Двечките си играеха мирно и кротко, докато не дойде една кака на 4 години.

Започна по всякакъв начин да ги предизвиква, да ги манипулира, да ги дразни, а те двете супер й се вързаха. През цялото време това дете ги гледаше наистина злобно, викаше им Гадни бебета, опита се да ги блъска, където вече аз се намесих.

Майка му седеше до нас на пейката и се хилеше. Четиригодишната кака връчи всичките си играчки на майка си и силно й каза- Няма да даваш на гадните бебета даже да ги доближават 

Ами до възпитание е, да. Не твърдя, че децата се раждат злобни, но твърдя, че има злобни деца.

Майката е толерирала това поведение на дъщеря си.  Щерката се е чувствала поощрена и постъпката й одобрена.
 Ето това е лошият пример. И липсата на възпитание.

Аз давах пример как въпреки възпитанието детето прави нещо напук. А в горния случай детето е действало в унисон с майчиното одобрение. 

П.П. Според мен е по-правилно да се определя нечие поведение като такова или онакова, а не въз основа на проява от поведението в даден момент и ситуация - цялостния манталитет и характер.
Пример кое смятам за грешно: детето се държи лигаво - значи е лигльо. Детето се държи лошо - значи е лошо и зло. Детето реагира уплашено - значи е страхливо.

Да определяме с нарицателни постъпките, а не децата и хората изобщо.   

До момента по темата става въпрос за агресията при малките деца.
Искам да се обърна към родителите на по- големите деца, на тези деца, които вече излизат да играят навън сами. Вие, родители, как реагирате на агресия, проявена към вашите деца, особено от страна на по- големи?
Това е много често срещано явление днес. Как постъпвате, когато техните родители въобще не се интересуват от това, какво правят поотрастналите им хлапета или, още по- зле, ако тези родители дори липсват. Хипотезата е съвсем реална- имахме случай, при който четири деца, в тинейджърска възраст взели топката от сина ми, който си играел с още няколко хлапета и я ритнали някъде. На две от тези хлапета родителите им са в чужбина, дори няма с кого да разговаряш. Да подчертая- става въпрос за утвърдени тинейджъри с явно девиантно поведение, с чести проявления по отношение на всички деца, не само на сина ми и неговата компания.

Ние още с малки и другите деца идват и ни вземат играчките.Някой дори метат замята с тях но аз не казвам нищо.Като се приберем си ги измивам,изпирам и толкова.Просто си мисля,че когато ние пораснем и правим така и другите майки ще се отнасят нормално и към моето дете.Дано не се лъжа,струва ми се грубо да реагирам по друг начин все пак са деца.

С малките деца е далеч по- лесно, имам предвид тези, до предучилищна възраст. Те още не са оформени изцяло като утвърдени малки престъпници, с тях има възрастен човек, почти винаги, напр., за разлика от 14-15 годишните такива, сред които си има утвърдени живи крадци, жестоки и зли хора и при които простият разговор не само че няма да даде резултати, ами най- много да ги озлоби още повече /че как ще им правиш въобще забележка или ще им губиш времето/ или да ти се посмеят.
Затова много моля майки на по- големи деца да напишат как решават такива проблеми.

Все по често се сблъсквам с такива деца,които гледат нарочно да наранят по малкото,блъскат го ,ритат го.В голяма част от случаите родителите или не реагират или само подвикват/недей така Ники или Пешо...../Аз обаче винаги отивам и им обяснявам ,че по малките не трябва да се бият и дали на тях щеше да им е приятно ако някой по голям ги нападне.Понякога това помага ,но в повечето случаи е точно обратното.Агресията за мен е свързана с възпитанието на 100%