Помагайте три реда сълзи

Не си премислила добре, като си пуснала точно в този период детето на градина ( на смесени групи и честа смяна на персонала). Мен винаги ме е смущавал факта, че въпреки обяснението ми на гореизложените обстоятелства, родителите настояват децата да тръгнат на ДГ.  Жал ми е за децата и без това са в стрес от раздялата с мама и татко , на ново място....
 Ако имаш възможност я спри, докато се върнат титулярките на групата.Но предупреди детето, че това е само ваканция от градината, да не си помисли, че е за постоянно (  после да се чувства излъгано).
 Говори с учителките и лелята да я пускат до тоалетна и че явно стреса и се отразява така ( случва се и при други деца).
 А за болната госпожа -не я оправдавам ,но след гинекологична операция ми дадоха 1м. болнични (заедно с престоя в болницата) и това е ...да не вдигам и аз тежко ( в 1-ва група звучи направо смешно...).

1. Какво ще ме посъветвате за сълзите сутрин?
Иво ходи на градина от октомври, а още не е спрял да плаче. Забелязах, обаче, че не плаче, ако сутрин не госпожата, а лелката му подаде ръка, за да влезе в групата. Казва ми, че от госпожите го е страх.  Виж как стои въпросът с вашата лелка. При нас този номер определено има успех.

2. Ще минат ли с времето?
Не знам, дано. Ивовите, както вече писах, още не са минали.

3. Какво да я съветвам?
Аз Иво не го съветвам. Казвам, че вече е голямо момче и мама много се гордее с него когато сутрин не плаче.

4. Вечер да и говоря ли за градината или не?
За градината говорим основно след като го взема от там-как е минал денят, с кого си е играл, на какво, какво са учили, кои деца са му приятели......

5. Освен, че изтъквам предимствата какво др. да и казвам?
Аз не изтъквам предимства. Детето ми очевидно не харесва това място. Не ми се струва много правилно да го убеждавам, че е много хубаво там. Имам чувството, че ще се почувства неразбран. Обяснявам му, че е необходимо да ходи на градина, че както ние с баща му ходим на работа, неговата "работа" е да ходи в градината.
Виждаме децата в яслата и му казвам, как някои бебета още от мънички ходят на ясла, после всички деца ходят на градина, после всички ходят на училище. Мама го е гледала в къщи, когато е бил бебе, но всички, всички деца ходят на градина. Такъв е животът.
Да, говорим си за това колко хубаво е, че има приятелчета в градината, но той има доста приятелчета и извън нея, така че това не е кой знае какъв аргумент. А и човекът определено си предпочита моята компания. Т.е.- да е с деца, но аз да съм наоколо.
Вкарах и един малко подъл номер, но..... от известно време и това върши работа. Много често виждаме хора, които ровят в контейнерите за боклук. Когато беше по-малък му казвах, че са си изпуснали нещо и бъркат да си го вземат, но реших, че е време да му обясня още някои неща за живота. Та-казах му, че има много бедни хора. Те искат да ходят на работа, но не могат-нямат работа. Затова нямат пари и не могат да си купят каквото им е необходимо и затова си избират от нещата, които другите хора изхвърлят. Че това е много тъжно, че тези хора наистина искат да работят, но нямат работа и т.н. И ето-какви късметлии сме ние-и мама, и тати имат работа, работят и печелят парички. Затова можем да си купуваме каквото ни е необходимо-включително играчки за Иво. Така че, трябва да се работи.
Е, някои сутрини той ми обяснява, че иска да бъдем бедни, така че да не ходя на работа, но и той, и аз се надхитряваме с това оставане в градината.

6. Как да постъпя в ситуацията с наакването?
Един ден Иво така се беше напишкал. Попитах госпожата-не знаела била как така било станало-буден пък напишкан. Обаче сега нали са сборни групи-има и по-големи деца. Едно от големите момиченца ми каза какво е станало: Иво казал, че иска да отиде до тоалетната, госпожата не разрешила, защото там било измито и хлъзгаво, да чакал да изсъхне. Да, ама човекът не дочакал и се напишкал. Какво ли щеше да й стане, ако го беше хванала за ръчичка и го беше завела в тоалетната, за да не се подхлъзне? После му казала да ходи да пишка, ама на него вече не му се пишкало..... Изобщо не вярвам детето, което ми разказа, да си измисля или да ме лъже. Но не вървеше да поставям госпожата натясно-вие ми казахте, че не знаете какво е станало, ама едно момиченце ми каза...... Ако първо бях чула разказа на момиченцето, щях да говоря с госпожата по-сериозно. Много бях възмутена.

7. Да я спра ли от градината, докато се върнат основните госпожи?
Да, ако имаш възможност-спри я. Тези сборни групи са голям стрес за много деца. Особено пък ако детето не е свикнало още да ходи на градина. По-добре да тръгне отново през есента, когато ще си бъде с титулярните госпожи.

Аз може би не съм обяснила, но тя не е в сборна група.
Тя е в групата, която ще продължи. Няма големи деца.
Бяха 4, после станаха 8 сега са повечко, защото ремонтират яслата и вече прехвърлиха деца от там. Но това е нейната група и с нея ще бъде в следващите години.

Ето защо съм против държавните детски градини като цяло. Направо нямам думи! За уволнение е тази "госпожа"! Интересно с нейното си дете дали щеше да се отнесе по този начин! Какви ли не други случки с ужасии съм чувала! Аз лично съм на 33 години, а още сънувам кошмари с Нинова - моята "госпожа", от моята образцова детска градина. Тя не ни биеше, а скубеше - така следи не остават! Повишиха  я в директор на градината след време И така си е в детските градини от както свят светува - изнервени даскалици и лелки с грубо или неадекватно отношение към децата, отвратителна храна  и твърди, ненарушаеми за нищо на света правила. И какво като не му се спи на детето? Или не е гладно? То да не е робот! Моето дете посещава частна детска градина - като не му се спи, не спи и си играе в групата на по-големите деца, които не спят на обед. Като не е гладен - не яде, като има страх от водата-не влиза в басейна! Не знам, съвет може би не е редно да давам, но аз лично бих отишла при директорката за по-сериозен разговор.

И аз бях в същото положение,накрая сменихме градината.И в новата си група плачеше,но много по-нормално,ако мога да се изразя така,свикна за две седмици и сега ходи с удоволствие,докато в първата сутрин ми късаше сърцето-моля те,мамо,не ме оставяй,моля те,моля те,вземи ме оттук и т.н,още ми се насълзяват очите като си спомня

Спрете го за малко, ако можете.

Пела, в коя градина тръгна Али?

За плаченето сутрин, не знам какво да те посъветвам, не сме имали такъв проблем. Но пък забелязвам, че Мони, която отиваше на ясля с голям кеф, сега не иска особено да ходи на градина. Аз го отдавам именно на сборната група - има по-големи деца, които явно не й харесват. Липсата на старите приятелчета от яслата също се отразява.

Що се касе до инцидента с наакването - бих си поговорила сериозно с госпожата; такова поведение не е приемливо, а и детето си е достатъчно голямо, за да каже какво точно се е случило.

Също бих я спряла, ако имам възможност, поне за 2-3 седмици - за да забрави и после да започне отначало.

Да, но с кои госпожи ще бъде? С тези, които са в отпуск или тези сегашните. И това е важно, защото детето явно се страхува от новите. Относно наакването мисля, че детето казва истината. Моят племеник веднъж така се беше напишкал в леглото, защото госпожата не го пуснала до тоалетна- всички спяли и той да спял...

"Пинокио" в Аспарухово. Живеем тук.

С тези, които са в отпуск.

Дядо и я взе. Върна се весела и обяснява как е играла хоро.
Имала детенце КРИСИ и САРА, с които играла.
Питах я: Те приетелки ли са ти?
Обичаш ли ги?
Тя каза: Не, обичам МАЛВИНА (сестра си) и искам да играя с нея и да не ходя на градина.

Ами, това все пак е напредък- била е весела. По-трудно естествено е винаги сутрин- така че предполагам после ще пишеш, как сте се справили тази сутрин.

Моят син в момента не ходи на градина. Но когато тръгна беше на почти 3 годинки. Много се притеснявах от този сутрешния рев, но той прие детската с голяма радост - без сълзи. Тъй като аз не можех да го водя на градина го водеше майка ми всяка сутрин /тя го и взимаше де  /. Но в малкото пъти, които ми се предостави възможност да го водя той ревеше като го оставях. Така че замисли се за варианта, че може би наистина плаче за тебе. Пробвай някой друг да я води.
Тъй като той има проблем /не може да говори още/ на госпожите им беше по-лесно да го оставят с памперс за следобедния сън - макар, че той не спеше. Притеснявали се били, че ще се напикае без да може да си каже. И да памперса наистина винаги беше пълен. Но в къщи това не беше така. Следобед го оставяхме без памперс и на него като му се допишкаше ставаше седнал в леглото /това беше неговия начин да си каже/.  Казахме на госпожите и те го оставиха без памперс, но от притеснение ли, кво ли решили да го водят до тоалетна през 10-15 мин. и той видите ли не пикал там, ами пак се изпикал в леглото. Е как няма да се напикае, та те са му изстинали крачетата от постоянното ненужно ходене до тоалетната.
Колкото за съвет дали да я спреш - имаш ли такава възможност, спри я до връщането на титулярките 

Съгласна съм донякъде, но има и още нещо – рязката промяна на начина на живот. Като се замислиш, то за един възрастен човек е шокиращо, пък какво остава за тригодишно дете. Съвсем естествено е това да предизвиква съпротиви у детето, но според мен причината не е във външната среда – другарки, директорки и пр., а в самото адаптиране към нея. Дайте му шанс да свикне. Аз съм против рязкото и драстично «натирване» на детето на място, което му е чуждо, драстнично ново и дори враждебно.
Съгласете се, че е кофти – до днес си с мама, а от утре вече не си. Да ви кажа честно и аз ще се съпротивлявам. Нали знаете за експеримента с жабата – като я пуснеш директно във вряла вода умира, но като я приспособяваш към топлото постепенно, издържа много по-дълго... Така че според мен е нужно да се помогне на детенцето да се приспособи постепенно – на час по лъжичка. Водете го всеки ден за по час, два, колкото иска. Бъдете до него. Доказано е, че в присъствието на родителите си, децата се чувстват по-уверени да откриват света, да се доказват като лидери и пр. Когато установи, че там е хубаво, интересно и най-важното – когато развие вътрешната увереност, че то е НЯКОЙ там, мисля, че само ще пожелае да ходи. Но това не става отведнъж. Това е дълъг процес на социализация, за който малчовците имат огромна нужда от нашата помощ. Така че моето предложение е да не пропускате възможността да го водите там по малко, без значение какво ще ви коства. Струва си, заради детето! Накратко казано, аз съм «за» градината. Моя приятелка първо го водеше само да гледа през оградата, после сам пожела да отиде да поиграе и след 10 мин. ревваше за мама, после за по час-два и т.н. Беше трудна, но успешна адаптация-около половин година отне процеса. Но истината, че в един момент малчовците просто свикнат (в общия случай).
И още нещо, хубаво е да намерите най-малко 10 положителни страни на градината, които да разисквате във всеки удобен момент с детето. Т.е не просто «отиваш, защото така трябва», а «отиваш, защото там е хубаво».
И последно – приятели. Вижте има ли някой съседче и пробвайте да сближите децата: на гости, в парка и т.н. Първо да пообщуват извън градината. И колкото повече деца, толкова по-лесно.
И само за прокотола – ние още сме мнооого мънички и не сме стигнали до там. Така че, за да е съвсем коректно, уточнявам, че не говоря от позицията на човек, преживял всичко това. Просто разсъждавам и дано не си личи, че нямам реален опит като родител с този проблем. Успех и ще се радвам, ако сме помогнали по някакъв начин.