Какви трикове прилагате?

  Нещо сте се объркали - да чакаш да те омайват не е еманципираност, а точно обратното.    Друг е въпроса дали някой тук е имал това предвид... 

аз избрах мъжа си /е,оставих на него предложението за брак...не чаках дълго /

Именно, точно това се имаше предвид, но май нещо не си доловила иронията в поста на авторката... а именно: че не може да твърдиш или да искаш да си съвременна и еманципирана жена /в свят, в който очакваме от мъжете да мият съдовете и да сме равнопоставени с тях/, и в същото време да оставяш цялата инициатива на тях, само защото така се е правело преди и защото така ще се почустваш повече "дама", която да възнагради най-доблестния и прекрасен рицар с вниманието си... Или може би поведението на по-инициативните и еманципирани жени ти се струва леко "к****нско"?...

  Кой, аз ли не съм доловила иронията? 
  Предположението ти, че може би не понасям еманципираните жени звучи абсурдно и оставя у мен съмнението, че не си прочела предните ми постинги и не знаеш какво имам предвид...
 Не виждам освен това защо се чувстваш длъжна да обясняваш най-прости и очевидни неща...

 

Просто Петя и Естел,не спорете,изоползвах думата еманципация,защото аз лично влагам в нея единствено разбирането"Свобода".Не може една свободна жена да тръгва да прави изказвания че очаква от мъжете те да работят по запознанството.Какво лошо или срамно,или още повече недостойно има в това една жена да се запознае първа с един мъж?!Защо мъжът да може ,апък жената да не е достойна.Нали вече толкова години ние жените все опяваме че искаме да бъдем равноправни на мъжете,да пушим в обществото да носим панталони и да играем голф.Не разбирам.Демек,"...аз съм скромна ,тиха и някои неща са ми много чужди,ако аз определен период ми се повъртиш на пръща,може и да ти пусна.Ама само ако си се претрепал от старание.Пък и за да легна по гръб ще се наложи да се правиш на шут поне един месец.Не че аз не го искам Райт хир,райт нау,но благоприличието го забранява.Не съм от лесните.Ти за каква ме вземаш.А другите какво ще кажат.Е тая пък вчера се запозна и вече какви ги върши.."
 
Аз лично никак не си падам по такива игрички,нямам време за губене,а и не държа да ми играят тèатро за да ме убеждават и кандърдисват.Живота е прекалено кратък,ако искам нещо вземам си го на момента!Чувствала съм се свободна,не съм робувала на стереотипи.Говоря в минало време,все пак сега съм ангажирана със съпруг,който ми е пре- достатъчен.И на когото казах че ако се чуди още дали ще се жени за мен или още ще мрънка си събирам партакешите и си намирам друг.След което получих като коледен подарък годежен пръстен под възглавницата,върху който спах цяла нощ без изобщо да се усетя.Ми тъй де,днешните мъже имат нужда от електрошок ежедневно,иначе зациклят!

и аз едно  време винаги съм си избирала участниците в цирка ....

а за пръстена под възглавницата ...хареса ми наистина/маитап на сутринта да му беше казала на твоя''абе сънувах някви годежни пръстени ,едно чудо... /

Уффф,ами то не беше точно така.Бяхме в едни приятели ,цъкахме цяла нощ покер и с Фло се скарахме,защото в последната игра заложих всички пари (цели 20 евро)и той се развика че съм луда и че ще загубя всичко.Естествено както винаги нямах карти и разчитах на един гол блъф.След това му се ядосах и за да го накажа спрях да му говоря(пък той е точно като децата"Що няма да ми говориш,говори ми,говори ми де,моля ти се говори ми"направо те побърква!).Прибрахме се,аз се тръшнах обидена в леглото,обърнах му гръб и се направих на заспала,докато вътрешно се разяждах от яд защото той  вече наистина хъркаше.Не само заради играта ,ами и защото единствено на мен Дядо Коледа не беше донесъл подарък.На сутринта нещо се опита да намеква дали съм спала удобно,ама аз пак никаква реакция,реших че е от многото изпито Порто.Започна да ровичка из под възглавницата и да цъка учудено че там няма нищо.И пита "Къде е"."Кое къде е"...докато се разберем...той подаръка паднал зад леглото.Казах му че ще се оженя за него единствено при условие че ме оставя да си свърша играта на карти като хората и той прие.Взех му ръката.Моя е и до сега.Държа си я на нощното скафче и от време на време я забърсвам от прах.

  ох ,много се смея тука сама....падам като си представя как е търсил пръстена сутринта...ха ха ха а той паднал зад леглото,горкия сигурно доста се е стреснал.