Професия ДОМАКИНЯ

Да ти кажа честно, изобщо не се чувствам бедна! И богата не съм, обаче пък бедна? Защо да държа повече пари в сметката си, като тези пари ми се облагат с данък. Имам повече интерес да ги внеса в частен пенсионен фонд и да ги "освободя" от данъци. То не само в Канада е така - навсякъде хората купуват дом на изплащане; не съм чувала някой да може да си позволи да си купи къща с "готови пари". Откъде ще ги вземе? След като завършиш обикновено имаш да изплащат немалко заеми от следването, в началото работиш с неособено висока заплата, докато си млад искаш да пътуваш, така че откъде могат да дойдат парите? Освен ако не си аскет и живееш абсолютно минималистки и си купиш къща, която носи доход (дуплекс, триплекс и т.н.). Аз ги зная на теория тези възможности но никак не ми импонират - аз съм консуматор! Искам да имам нормален дом,  да разполагам с достатъчно пари за да мога да ходя където поискам, да пътувам, да не се ограничавам в ежедневието си, друго не ми е нужно!
Относно пенсията - нямам представа. Аз не смятам да "домакинствам" много дълго, така че се надявам да си изработя пенсията.

Имах предвид "беден"(в кавички...)Като добавка на по-долу написаното...

Лично аз нямам такива познати,но познавам доста от описания по-горе тип(с къща и коли),които успяват пак под една или друга форма да взимат помощи от държавата....В държавната уредба има доста вратички,които го позволяват.Лично за мен е доста унизително да ги използвам,затова се примирявам с този факт...
Съгласна съм и с това,че повечето жени са домакини само за известен период ...Имам съседка,която е била медицинска сестра(с доста добро заплащане),но има 4 деца и се е отдала на тяхното гледане,като междувременно гледа и чужди...Надали за нея това е бизнес.Друг случай е една възрастна дама(бабичка на около 70 години),която през живота си не е работила срещу заплащане,но всеки ден ходи в библиотеката и работи там като доброволец без заплащане...Мисля,че всяка уважаваща себе си жена има нужда от социални контакти и реализация и в други области,не само в семейството...Въпросът е,кое ще доминира...Защото ги има и другите крайности...Като една позната китайка,чието дете от 3 години е при родителите и в Китай,не го е виждала през това време и сигурно няма да го види и в близките 3-4 години,защото иска да завърши обучението си в университета...
Лично аз също винаги съм работила,от последните лета в гимназията ,по време на следването и след това...Всъщност едната година майчинство беше единственият ми период,изцяло отдаден на семейството,но не се чувстам ощетена...Сега се опитвам да работя почасово,да уча и да гледам детето си едновременно.Признавам,че е доста трудно и понякога ми се иска да зарежа всичко и да си гледам само малкото човече...И в подобна ситуация мисля,че сме не само ние,майките в чужбина,но и всяка майка,която е далеч от роднини и няма на кого да разчита.Такива има и в България,има ги и  тук.

Ясно, разбрах.