Да се запознаем... Майки на недоносени деца

Здравейте, и от мен
Отдавна чета в този форум, може би година, най-после реших и аз да се представя. Имам 3 деца, момчета на 14 г., 12 г., и 11м. Второто ми момче има дислексия, ама до скоро нямах представа че има и такава болест ли, какво ли. Много трудно му върви училището, ама не изглежда глупав, само дето не помни добре думи, трудно се изказва, а писането беше трагедия. От 1 клас, та досега почти всеки ден учиме заедно, обяснявам, повтарям по сто пъти едни и същи неща. Понякога ми свършват нервите и много съм му се карала. Сега съжалявам. От както му поставиха диагноза съм решила да не му се карам, това и без друго не помага. Ама нали те обвиняват учители, роднини, че е мързелив, не учи. Иначе е добро и весело дете. Много се радва на бебето.
На 20.02 2007 г. ми се роди третия син, в седми месец, 1, 740 кг, поради спукване на мехура. Роди се с пневмония, както при всички подобни случаи, тъй като вече я няма защитата на мехура от всякакви бактерии. Приведоха го в неонатологията. Там беше в кувьоз, на апарати за дишане, системи, антибиотици. Благодарение на страхотния екип, детето се оправи. След което го приведоха в 1 градска в отделението за недоносени, където завеждащ е д-р Ранкова. Много мога да пиша за безхаберието и безличното отношение на екипа в това отделение. Може да висиш пред вратата всеки ден може сто пъти да си питал за детето си и като дойдеш следващия път пак те питат: А вие за кого бяхте?
Но няма да забравят да поискат от треперещите майки сухо лепило за хартия, какво ли правят с толкова много лепило! Случвало се е като донесат картона да четат данните на друго дете - на мен не , но на други две майки , с които се запознахме пред вратата.  А може би като свикнеш с другото отношение на екипа в педиатрията, това държане ти се струва прекалено. Както и да е.
Изписаха го точно преди великден, тогава бързаха да намалят броя на децата за празниците, когато има само дежурни лекари. Убеждаваха ме че всичко е наред, ама незнайно защо сърцето ми се беше свило. Прибрахме се в къщи даже мина и участъковата и всички ме убеждаваха че всичко е наред. Да ама не. Детето беше вяло и бледо отказваше да яде и беше мъничко, само около 2, 200 кг, две шепички човече.  На другия ден вече правеше по големи паузи в дишането и за кратко сякаш посиняваше. Ама нали вчера са го изписали! До вечерта състоянието му се влоши и към 2, 3 часа на Великден се чудехме какво да правим с мъжа ми изкъпахме го за да го освежим (може би не трябваше) пробвахме да го нахраним по всякакви начини, но почти безуспешно млякото му излизаше от др. страна на устата, не искаше да преглъща. На края се обадихме и в двете болници, като телефона ни вдигнаха само в педиатрията. Казаха на сутринта ако е зле да го доведем. Ама вече виждахме че няма да изтрае до сутринта. Мъжа ми слезе да вика такси, аз през това време го приготвях. Точно тогава съвсем му свършиха силиците, спря да диша и този път се отпусна цялото и пребледня мъртвешки.  Тогава извиках : Господи умря ми детето! Не знам как ми дойде, ама му направих изкуствено дишане, духнах му в устичката и живота му се върна. Грабнах го и право в болницата. Прие ни д-р Георгиева , после дойде д-р Дянкова и 4 часа са му спасявали живота. Имаше пак пневмония, но се оказа че няма данни за бактериална инфекция и най- вероятно е заразен с някой от мартенските вируси, както и тежка анемия. Много секрети е имал в гърлото които са му пречели да диша и да яде. Ама като е 2 шепи човече а носът му като копче?! Д-р Георгиева остана почти до обяд, въпреки че и свърши смяната в 8 сутринта . Златно сърце има тая жена , ГОСПОД ДА Я БЛАГОСЛОВИ! Както и д-р Дянкова и целия невероятен екип! Много се молихме , аз , мъжа ми и много наши познати. Всеки ден плачех и четях форумите. По едно време всичко ми дойде в повече и спрях да чета.
Като го изписаха втори път имах някакъв мир в сърцето. В първата епикриза пишеше че има някакви зони в мозъка хиперехогенни и дилатация на вентрикул. А в последната го нямаше вече това. Ходихме често на прегледи, на гимнастика, но детето се развива нормално, СЛАВА БОГУ! Даже на д-р Георгиева и беше трудно да повярва. Какво да кажа, случват се и чудеса. В продължение на половин година нямаше ден да не се обърна към Бога и да му кажа: ГОСПОДИ , БЛАГОДАРЯ ТИ! И с една такава радост в сърцето!
Трабва да ви кажа че ми беше много трудно да напиша това, защото започвам да се чувствам зле като се връщам към тези моменти. Ама написах. И ще гледам повече да не го чета.

Съжалявам че стана толкова дълго, ама и без друго пиша рядко по форуми.

Искам само да спомена, че за разлика от 1 градска, лекарите от педиатрията познават всички майки, кои са им децата, даже да е минало време бързо се сещат. Направо невероятно! Не съм ги видяла никога да дават информация като четат от картони. Имат лично отношение към всеки случай! И много често знаят случая не само лекуващата лекарка на детето а и другите лекари. Обаждала съм се по тел.  и д-р Симеонова ме пита: А вие на кой Здравко бяхте, на този от Перник ли? Не, от Младост. А, да, Здравко от Младост. - и то няколко месеца по късно. Да не говорим че са невероятни специалисти.
Както каза д-р Дянкова, ако не беше ни приела д-р Георгиева и ако го бяхме завели в друга болница нямаше да е сред живите.
Това е засега от мен.
Желая на всички най -доброто!

 Flora1 , това което си преживяла е ужасно. Аз минах през нещо подобно. След като ми изписаха Марти, беше станала 2400кг., вечерта решихме да си е изкъпем, да и се порадваме. Още по време на къпането детето посиня, дишането спря, направо изпаднах в паника, започнах да викам. Добре че в този момент мъжа ми реагира адекватно. Провеси е с главата на долу, започна да е тръска, направи и изкуствено дишане и детето изрева. Боже, няма да го забравя никога.
Да са ни живи и здрави децата, пожелавам ти повече никога да нямаш такива моменти, а само радост с трите ти деца 

Мамчета няма какво да кажа след тези постинги само искам да благодаря на Бог, че вашите дечица и моето детенце са живи и издрави. Нека Господ бди над всички дечица и така да ни подтиква да се усмихваме по - често.
Нека Бог да пази децата ни!

Флора радвам се че се включи - ти си страхотна майка.

И аз се присъединявам към думите на МАМа жаба и като Дороти и аз се радвам, че се включваш при нас. Заповядай и в другата ни темичка НЕдоносени дечица 6.

и аз съм съгласна с написаното тук! по-важно е да са ни живи и здрави рожбите !аз също благодаря на бог че запази синът ми жив и здрав !

Благодаря ви за топлото посрещане!
 
   Нека всички дечица да са живи и зрави и много сили на майките!

Здравейте, мами. И аз си имам едно прекрасно слънчице, Николай роден е в 8 месец, тежеше 2.750  кг. и 47 см.

Здравейте всички може ли и аз да се присъединя.Имам две прекрасни момиченца.Първото го преносих и се роди 4 200 кг. 50см.-просто бебе мечта.Но второто се роди в 7 месец на 05,01,2002 год. и ако можете да си придставите всички лоши неща то те бяха при мен и моето бебе.Поля/така се казва/ се роди полумъртва изрева на 7 мин./и то благодарение на лекарите/ със два кръвоизлева в мозъка със 75% мъртви мозъчни клетки и какво ли още не.Но днес тя е едно пекрасно 6 год. дете.Искам да кажа на всички не губете кураж и вярвайте само в доброто и всичко ще е наред.Успех щастливи мами!

Здравей , Arlinka. Добре дошла, много се радвам, че всичко е завършило благополучно при теб и Поля.

Благодарим ти, Arlinka, за окуражителните думи и много се радвам за вас!

Благодаря на всички за топлото посрещане и се надявам всички да са имали този късмет които имаше моята Поля.

Добре дошли на всички мамчета.