Ето и моите:
1. Заключила съм баба си на терасата (на 3 съм), а тя изпада в истерия. Не разбирам, защо толкова я е страх да стои сама там ...нали накрая ще отворя вратата. Сега разбирам, че се страхувала за мен.
2. Вися надолу с главата от кълбо-катерушка, след като съм доказала на няколко другарчета в детската градина, че мога да законтря краката си и да пусна ръцете си. Тръгвам да слизам, но така съм оплела ръце и крака, че ако се пусна - тупвам глава на цимента. Учителката (бременна в 8 месец) се върти като около кълбото, но не може да се пъхне в него (ясно защо). Съвсем съзнателно пускам ръце... и губя съзнание от удара. Първото нещо, което виждам е ужасения поглед на учителката - не разбирам защо... Сега ми е ясно, какво е да видиш дете с пукната глава (5 шева), цялото в кръв и да не можеш да помогнеш...
3. Дразним се с едно другарче (пак в детската градина) и тя хвърля ядосано парче керемида по мен. Учителките се паникьосват ...защо така... няма толкова кръв като по-горе...само дето раната е едва на сантиметър от окото ми
4. Слънчасала, на плажа, крещя неистово повече от час (на 2 съм). Всички са вперили поглед само в нашия чадър. Спомените са на майка ми - държи й влага до ден днешен
5. Много обичам бонбони, но като няма вкъщи си похапвам.... Фарингосепт(Ефизол).
Вие сте...