Книги или филми?

Публикувана: 10 юли 2007, 12:37 ч.

Последно мнение: 20 юли 2007, 17:21 ч.

12 418

# 45 20 юли 2007, 14:17 ч.

Все пак нали има книги, които са "вечни"... сетих се за лафа по случай "Под игото", написала го е една мама във форума, казала го май дъщеря й: "Много екшън има в тая книга"! Може това да не е онова, което на нас даскалите се опитваха едно време да ни набият в главите, но според мен именно това е определението за вечна книга - всеки в нея да намери нещо за себе си...

Когато в училище ни караха да четем "Бай Ганьо" умирах от скука! Мразех я тая книга, честно! Така и не я прочетох, освен откъси.
Е, дойде й времето на моята дъщеря да я чете, и взе да се оплаква, че и била ужааааасно скучна; трябваше да пишат отговор на литературен въпрос, а тя се дивеше и казваше, че нищо не разбирала. Изхождайки от личния си опит й казах, че ще понапиша нещо, да й спестя главоблъскането, взех книгата и.... направо щях да се напикая от смях, като се зачетох. А щерката ме гледа неразбиращо и ме пита: "Мамо, добре ли си?! Какво толкова смешно има?!"
Та има книги, за които е необходим жизнен опит. А той при всички идва различно. Това също е проблема при задължителното четене, според мен - редно е да оставим децата ни сами да решават кога и какво да четат, за да бъде четенето удоволствие!

Хм, а това е и един проблем на образованието ни, ама... да не я подхващам тая тема, че...

Виж целия пост

Как' Сийка

Потребител

# 46 20 юли 2007, 14:31 ч.

Цитат на: Alito в пт, 20 юли 2007, 14:17

Та има книги, за които е необходим жизнен опит. А той при всички идва различно. Това също е проблема при задължителното четене, според мен - редно е да оставим децата ни сами да решават кога и какво да четат, за да бъде четенето удоволствие!

Хм, а това е и един проблем на образованието ни, ама... да не я подхващам тая тема, че...

Абсолютно си права! "Под игото" я прочетох в първи клас - много ми хареса. Препоръчах я на всичките си приятелки, нито една не я дочете тогава до края. Laughing

"Бай Ганьо" го четох навремето с интерес. Синът ми - не. Скучен му беше. Но пък хареса "Под игото".
А пък "Малкият принц" го започвах три пъти - в 4-ти клас, в 7-ми и чак в 9-10-ти го прочетох целия, та чак го и обикнах. Явно тогава съм била узряла за някои простички неща. Затова побеснявам, когато чуя да я определят като детска книга. Как детска, бе? Какво ти разбира едно дете от любов, приятелство, отговорност или проблема с живота и смъртта? Ама на, някой чел-недочел, разбрал-недоразбрал, ама тикнал в програмата...

Виж целия пост

Judy

Потребител

# 47 20 юли 2007, 15:04 ч.

Никога не съм намирала "Малкият принц" за детска книга. Когато бях дете така и не я прочетох, направих го по- късно.

Виж целия пост

Летисия

# 48 20 юли 2007, 15:14 ч.

Цитат на: Judy в пт, 20 юли 2007, 15:04

И аз много трудно я прочетох във възрастта, в която се изискваше. Явно от тогава нищо не се е променило, защото все още се смята за детска книга и моята през изминалата учебна година(беше трети клас) я изучаваше. Беше ми доста трудно да и обясня за какво точно иде реч и не мисля, че и въобще ме разбра Simple Smile

Като порасне ще си я прочете пак и тогава ще си я разтълкува сама.

Виж целия пост

Alito

# 49 20 юли 2007, 15:18 ч.

Напълно вярно! "Малкият принц" е чудесна и много любима моя книга. Но не е детска!!!! Когато дъщеря ми трябваше да я чете й казах: "Харесва ли ти?". "Не"! "Ами тогава не я чети. Тази книга не е за деца"!
Все пак се надявам един ден да я прочете и разбере... това би показало някаква емоционална зрялост...а от друга страна, детството е тъй безгрижно, трябва да е безгрижно....
Гледали ли ли сте филма "Рицар без броня"? Това е прекрасен филм за самотата на едно дете. Но когато бях малка аз не го разбирах! Не познамах детската самота!
Гледахме го с дъщеря ми, тя беше на шест. Баща й току - що ни беше напуснал! И тя изгледа този филм на един дъх, беше тъй съпричастна. Имаше този проклет жизнен опит какво е да си самотно, изоставено дете... да знаете само колко плаках!
Та така де, понякога това, че все още не разбират определени книги е хубаво Wink

!
Предпочитам щастливо, макар и не много "умно" дете!
Между другото, понеже темата е за книги или филми.
Забелязали ли сте, че така, както един филм по книга никога не е толкова хубав, колкото е оригинала, така и една книга по филм не може да се сравнява с филма.
Чела съм примерно книгата "Извънземното" - Sick

Виж целия пост

Judy

Потребител

# 50 20 юли 2007, 15:22 ч.

Аз пък в шести клас четох "Робинята Изаура"- можех да я напиша и сама на тази възраст, още тогава в такъв вариянт. И тя беше по филма. Той се харесваше тогава на цялата българска аудитория, за която сериалите бяха Тера инкогнита...

Виж целия пост