Тийнейджърите - II

Следя темата и всъщност имам няколко въпроса към майките на подрастващите, а именно :
1.Какво точно е определението ви за сексуална култура?
2.Каква според вас е възрастта, в която момиче/момче е нормално да води полов живот?
3.Какви са най - големите страхове свързани с дъщерите/синовете ви?
4.Как разговаряте с децата си на тема наркотици?А вие самите какво знаете за наркотиците?
Ще съм ви много благодарна ако ми отговорите на тези въпроси!
Никога не съм разговаряла с родителите си по тези теми и всъщност ми е много интересно как реайгират родителите по тези въпроси.
Благодаря предварително 

Първият въпрос ме затруднява - не си падам по определения. Но сексуалното възпитание започва още с хигиената на половите органи на бебето, минава през първите въпроси "Откъде идват бебетата?", идеята за неприкосновеността на детското тяло и стигат до половопредаваните болести, бременността, предпазните средства и сексуалните извращения.
За началото на полов живот - колкото по-късно, толкова по-добре.
Най-големите страхове са винаги едни и същи - първо за живота, после за физическото и психическото здраве. Чак след това идват останалите дертове.
За наркотици говорим свободно, друг е въпросът, че нито аз, нито баща му имаме личен опит. Но съм давала безброй пъти примера с тютюнопушенето - колко е трудно да се откаже човек. Синът ми беше свидетел на моето отказване (учудващо бързо, но все пак болезнено) и вече двугодишната агония на баща си. На това наблягаме, не на вредата. Второто няма да го осъзнае сега, дано първото го впечатли. 

Сексуалното възпитание започва може би от самото раждане, минава през всички етапи на растеж ,съзряване и тнт...,
затова е толкова важно да се говори на тази тема от ранните детски години .Как Сийка добре го е казала ,няма да я повтарям .
За началото на полов живот сигурно за всеки е различно. В едно съм сигурна- няма родител ,който да иска детето му  рано да започне да прави секс, но ако това се случи, то поне да бъде грамотно, в смисъл да е запознато с опасностите и начина да се предпази от тях. А за това сме отговорни ние, родителите .
За страховете -един човек стане ли родител ,край със спокойствието, страховете са непрекъснато в главата му .
В различните етапи на развитие големите страхове са различни. Като се започне от раждането ,дали си има всичко , нормално ли е развитието, болестите,... и се стигне до трудната тинейджърска възраст ,когато ни връхлитат урагани от  проблеми,и  доскорощните ни се виждат като морски бриз.
Един от най- големите страхове е зависимостта от наркотици /поне за мен /.Много неща знам  от книги, списания ,интернет, документални филми,  и може би затова толкова се страхувам за децата си. Разговаряме често , тайничко следя за симптоми/ знае ли човек /,и за сега слава богу няма проблеми .

Засега няма да отговарям на горните въпроси,а ще напиша нещо ,свързано със страха(тъй или иначе тази сутрин това ми беше по план първата задача за деня).Незнам дали имате спомени,но бях пускала тема:"Аз ли съм най-параноичната майка?".
И така-историята е от снощи:
Дъщеря ми излезе с една нейна приятелка,а като се прибра ми заяви,че е обещала на друго момиче да отиде у тях.Тук е мястото да отбележа,че става въпрос за дете,с което дружи отскоро и което не бях виждала до вчера.В този ред на мисли и предложих въпросното Гери да дойде у нас-хем да не ги мисля,хем да се запознаем.До тук добре,обаче както си стояха в детската ми се заявява,че родителите и ще са извън града и може ли да спи у нас?!Казвам-добре,но нека майка и да ми се обади(най-лошото,което ми мина през ума в този момент,че е възможно Гери да има проблеми и да иска да избяга от къщи).Сега следва най-интересното-отидоха с дъщеря ми до тях,убедили са майка и да я пусне и тя отговорила като стигнат у нас,да и звъннат,а тя щяла да прецени дали да говори с мен!И така-децата дойдоха,Гери се обади на майка си,но тя не пожела да говори с мен.След като се прибра мъжът ми(той е по-голяма "консерва" и от мен),започнахме да обсъждаме случилото се и по негово настояване се обадих на майката на Гери.И тук дойде голямата ми изненада-през целият ни разговор аз се оправдавах защо съм се обадила!
Тя започна да ми обяснява,че моето дете два пъти е ходило у тях и е останала с впечатление,че двете са големи приятелки,че Гери имала по-голям брат и за нея било страхотно да има приятелки на възрастта си,че ако било толкова голям проблем-да си я пратя вкъщи,но и аз ако искам мога да оставя дъщеря си някой път у тях и т.н.,не мога да напиша всичко,че стана безкрайно!
Та мисълта ми е,при вас имало ли е подобни ситуации?Вие бихте ли пуснали дъщеря си да спи у хора,на които не сте виждали очите?Забравих да спомена,че разговарях с нея по домашния телефон,което означава,че бях излъгана,че ще са извън града с мъжа и,но това е било,за да се избегне отрицателният ми отговор.Ясно ми е ,че с тази майка сме на два различни полюса-от двете страни на границата,за която толкова често си пишем тук,затова ви моля за обективното ви мнение за ситуацията!
Благодаря ви за търпението! 

Ами не мога да взема отношение по въпроса - въпросното гостуване с преспиване не е на мода сред момчетата или поне на мен не ми се е случвало. Но определено не бих си пуснала сина да спи в хора, които не познавам лично и то от доста време. На телефонни разговори с непознати не вярвам, всичко може да се фалшифицира, даже и родител. 
Абе, голяма паника съм и аз. Снощи синът ми трябваше да се прибере от селото на баба си с маршрутка, 10 минути след времето, когато трябваше да пристигне вкъщи, а още го нямаше, започнах да звъня. И понеже неговият телефон не отговаряше, вдигнах кръвното и на баба му, да се притеснява и тя, докато й се обадих малко по-късно, че си е дошъл жив и здрав. 

Не разбирам другата майка изобщо. Тя щяла да прецени - тя да не е английската кралица . Аз бързо яхам метлата и не знам в този случай дали не бих преценила да и изпратя детето обратно.
От друга страна, нали си даваш сметка, че тийн-ките са се опитали (и в известна степен успели) да те завъртят на пръстчетата си.
Не пускам дъщеря си да спи другаде освен у най-добрата и приятелка, с която са от 7 години заедно, и познавам от близо семейството и. А и в такива случаи пак се чуваме с майка й по два пъти.
Како, не знам ти какво ще правиш, ако стане модно сред момчетата.

Лулу, замислих се над какините думи за телефонните разговори.
Има ли вариант снощи да не си говорила с майката на Гери, а с някоя приятелка на батко й. И майка й наистина да не е в града. Леле, голяма праноя ме тресе и мен

Како С, опитвам се това да правя, дерзая, като индианец с капка вода съм, дълбая камъка . Вчера плажът мина малко по-спокойно, показа си баджаците моя на слънцето да си изпече малко белезите, сам трябваше да се убеди, че никой не се взира в него специално (специалното, неестественото отношение е това, което страшно го спича).
Ще дълбая и с темата за секса, но много трябва да внимавам да не премина границата. Уф, толкова ми е лесно с щерката...а с него не се получава така.
Всякакви съвети и съображения приемам, младите диваненца и те да се чувстват поканени

Ведра, ако толкова го притесняват белезите, няма ли начин да предприемете нещо да ги заличите или прикриете? Хирургия, мазила някакви, татуировки? 
Не го оставяйте така детето, щом го притесняват.

Блъдуайт, горе-долу така, без много да теоритизирам:

1.Какво точно е определението ви за сексуална култура?
Подготвеност да се справиш с импулса, да можеш да преценямаш кога,  с кого,  как и дали изобщо
Подготвеност да владееш този импулс без да го надценямаш или потискаш.
Как да стигнат до нея - сложен въпрос, защото неизбежно е свързано с практикуването
Затова мисля, че са необходими и важни разговорите за да се поддържа контактът с тях жив и да има свобода на изразяване по тая тема, но не бива да е само това, защото ако ограничим всичко само до нашите разговори,  ще ги ограничим до нашите разбирания за секс, а пък нашите разбирания не са върха на сладоледа.
Друга информация всякаква също върши работа, не само книги на специалисти, не само тоя по-научен подход, по-живи начини, киното според мен е добро средство - нагледно, сбито, емоционално въздействащо,  в повечето случаи става дума за любов, пък ако е и с естетически качества, още по-добре .

2.Каква според вас е възрастта, в която момиче/момче е нормално да води полов живот?
След 16 е нормално да се опита или да се опитва понякога според мен, пък за редовния неспорадичен полов живот е нужен по-траен партньор, значи когато се появи след тази възраст.

3.Какви са най - големите страхове свързани с дъщерите/синовете ви?
Да не реализират заложбите си заради някакви страхове, да се чувстват неудовлетворени от това, с което се занимават, да не са щастливи, да не се ориентират добре в обществото, да не са наясно със себе си, да не станат някакви неспособни да обичат.
Да попаднат на гадняри (то си е до късмет малко), да попаднат в ситуации, които да застрашат здравето им ...такива неща.

4.Как разговаряте с децата си на тема наркотици?А вие самите какво знаете за наркотиците?
Темата я започнах превантивно отдавна (много отпреди секса) когато още бяха малки. Знаят как се разпространяват наркотиците, че материален интерес движи потока...
Отвреме навреме осъвременяваме инфото - например съседът си отглежда марихуана на балкона в саксийки, обсъдихме много от характеристиките и, наблегнах на разумната полезна употреба - фактът, че може да се използва за успокояване на болката при раково болни, но че просто е излишна в нормалния живот. Не говорим за наркотиците по драматичен начин - не са някакво ужасно непоправимо и неизбежно зло, по рационалистично гледам да караме....Че е по-добре да си умен и здрав, отколкото затътъпял и болен, примерно.
Като стане дума за тях, подчертавам, че са измамен начин за справяне с трудности и проблеми, че има други много по-добри, например анализиране на проблема и търсене на помощ, ако човек реши, че не може сам да се справи, че не е срамно да имаш проблеми и тн...
Какво знам от личен опит - ами опитвала съм от любопитство две леки дроги, познавам действието им, не съм се пристрастила Винаги им говоря, че човек е по-силен и не бива да се оставя на обсебвания, каквито и да било.


Како Сийке, не е възможно напълно заличаване, белегът е по протежения на целите му крака, от задника до долу. С напредването на технологиите се надявам да се появи нещо по-ефикасно.
Но трябва да спре да расте - тогава.
Татуировка на такава грапава кожа не се препоръчва.
Битката е по-скоро психологическа - да се възприеме такъв какъвто е, да не гледа на белезите като на такъв голям проблем. Понякога успява, имам някаква надежда...

Привет на мамите-мъченици 
Шегувам се 

Снощи умрях от яд!!!
Прибрах се късно и след 1.30ч. видях интервю,
с най-добрия психолог за мен!

Проф. др. Елена Мустакова живее в САЩ,
имам честта да я познавам и искрено съжалих,
че нямах телефоните ви, а и часа беше безобразен 
Даваха я по тв7, в предаването Елегантно.
Някой може ли да открие запис на предаването 
Ще ви хареса - сигурна съм!


Може би ще скандализирам някого,
но сексуалната култура включва всичко,
свързано със секса - съзряване, хигиена, изкуството на удоволствието, безопастност .......
Шегувам се с щерката, че е добре да се подготвим  , ако ще се започва
епилацийка, презервативи, книгата Кама Сутра 
Преди години, май беше на 9-10г. беше звъняла на секс телефон 
Тогава взех два филма - порно и еротика
Тя умираше от срам, оставих я сама да ги изгледа,
едва тогава обясних разликата между секса, като спорт и любовта, страстта и еротиката.
Тя беше впечатлена, че моя близка, пъшка на секс-телефон, бродирайки гоблен 
По вторият ти въпрос
за мен е безумно рано, да се води полов живот преди 16 
Ама не зная каква песен ще запея, като навърши 16   
Безспорно най-големите ми страхове
са наркотиците и да пази Бог - посегателство 
Естествено на първо място
живота и здравето - психическо и физическо

А за дрогата,
говоря от 5-6 години.
И аз кат Сия, нямам опит,
но съм декларирала готовност  да доставя,
ако има желание.
Поне ще купя качествена дрога 
Опитвам се да го представя като, не чак позволено,
но не и чак толкова мечтания, забранен плод.
Често наблягам на поучителни филми, давам примери,
показвам статии - няма стар наркоман!!!
Опитвам се да обясня, че всеки един от нас е податлив на изкушения,
всеки ще се чувства страхотно, ако е в еуфория и всичко му е розово,
че самата аз, не бих пробвала - може и да ми хареса 
Същото е и с депресиите - хапчета, намеса в съзнанието,
зависимост и т.н.
Е много е лесно така!!!
Човек, ако сам не си помогне и не се изправи смело,
става жертва на слабостта си - а всички сме слаби!
Силата е тренинг и преживяни перипетии
Тя вижда и пример с мен, за алкохола ...
Аз не нося на пиене и НИКОГА не се напивам!

Майкоооооооооо мила,
каква повест избацах 

Ведра, това е най-трудното! Като гледам природонаселението в този форум, май са много малко хората, които успяват да го постигнат...   
На тази възраст са много особени децата - хем искат да се сливат с тълпата и да не се отличават от нея, хем  да изпъкнат и да се откроят по някакъв начин. Оттам идват и всичките щуротии, които правят. Като се замисля - нали и татуировките, и пиърсингът са създадени точно с тази цел - да се откроиш от останалите, да си интересен и неповторим. Наблегнете на това - че точно белезите му го правят интересен, че може да е романтично в очите на момичетата, а не стряскащо. Ако обича да чете пиратски истории - нали пиратите си носят с гордост белезите за спомен от геройските битки... Абе, нещо в този смисъл, ти си познаваш детето, трябва да намериш начин да му бръкнеш в душичката и да му помогнеш да осъзнае нещата...
Успех, вярвам, че ще се справиш!   

Чета и си записвам
Имам уж още някоя и друга година спокойствие преди бурния (подозирам) пубертет на щерката. Не е нормално туй кротко дете да не избие нанякъде! 
Засега обясняваме с баща й всичко, дето се сети да попита, е, с контролирани подробности, все пак.
И понякога умишлено провокираме въпросите й. Помага ни това, че и за двамата цензурата би следвало да се прилага на база неадекватност, а не неморалност (независимо дали е при речник или при действие). Надявам се да не й се случва да мига на парцали или хихика смутено и неразбиращо, а да знае как и от къде да си потърси информация или помощ.
Наркотиците коментираме умерено, имаме известен досег със семейства на наркозависими, била е свидетел на драмите на близките им, надявам се да й остане нещичко в акъла.
Иначе притесненията ми са толкова много, че ако им се поддам, още сега да я затварям в мазето за следващите 40 години. Обаче най-ме е страх да не я "смачкам", та се сдържам и залагам на превенцията.

Наркотиците, за съжаление са особено болна тема
Влизам и в разни тийн форуми и тн и виждам, че всъщност всеки втори, да не кажа всеки първи тийн ги е опитвал или е редовен, поне за купони, партита рожденни дни и тн.Честно казано съм общувала с доста зависми и бих казала, че родителите и идея си нямат, че децата им употребяват.Много наркотични вещества въобще не дават външен израз в поведението и визията, след отминаване на ефекта, особено ако се взимат от скоро!При други пък е достатъчно няколко капки за очи и външният израз от наркотика е напълно прикрит...
Не искам да ви плаша, просто се опитвам да съм обективна.Жалкото е, че дори след спиране употребата на наркотични вещества, психиката страда и години  след това!
А относно - видях някъква майка, която сподели, че ако трябва щяла да купи, та поне да знае, че е нещо "чисто" В България чиста дрога няма, освен може би до някъква степен амфетамини(ако за тях може да се каже, че са чиста дрога, защото са си абсолютна химия) и то защото тук се произвеждат големи количества "комфети"!
Освен всичко друго, детето може да се надруса, срещу 2лв. със сироп за кашлица без рецепта....

Лулу, пускала съм я и понякога го правя, но в не толкова импровизирана и съмнителна ситуация.
Тя има една приятелка, от която аз не съм в див възторг, щото е най-нечетящото същество и е много суетна, но дъщеря ми явно има нужда и от друго, абсолютно неинтелектуално общуване (нещо и идваме в повече явно ), хахо-хихи, гримьосване и двучасови рисуваници по ноктите, миткане по магазини (за каквото аз хич нямам време, нито желание) и такива неща, не смятам да я ограничавам докато е врамките на разумното и не и пречи на развитието.
Нямам 100% доверие на тази нейна приятелка, нито познавам съвсем добре майка и, но съм я пускала няколко пъти да спи у тях след предварително уговаряне на нещата с майката, а нейния телефон лично съм го взела, там не може да има шест-пет, пък и ако има някаква шашма мисля, че ще я усетя...Пък и нямам поводи да подозирам нещо мрачно....Засега доверието ни е взаимно и доста силно.
Известна параноя имах първия път, но се сдържах, не им развалих приключението и не съжалявам, всичко минава добре засега. Разбрали сме се (уж  ) ако се появи момче, че също ще я пускам за цяла нощ след известен пробен период, през който тя също да мисли на какви изпитания да подлага героя (не от първата среща ). И след 16 рожден ден (той се е задал, де )
В друга нейна приятелка, която е стабилно момиче, е спала няколко пъти също, а и момичето е оставало вкъщи за някой празник. За съжаление е на хиляди километри от нея сега...
Друго - майката в твойта ситуация не ми се вижда много адекватна, ми тя просто е повтаряла това, което девойките може би са искали ти да чуеш и да се успокоиш . Все ми се струва, че нещо друго би трябвало да ти каже, съмнителна ми е малко работата....ама дано са само празни подозрения.
Бих си имала едно наум и поразровила при възможност..


Карамфил, разкажи за интервюто ако не те мързи...