Тийнейджърите - II

Како, аз май ясно обясних какво ме притеснява.
А и други хубави и не така маргинални разкази има Хайтов, за тях си говореха снощи вкъщи.
Елла, не е проблемътв трайните промени (сори, Како), а в доколко отговорно се правят и това го начукай в канчето на детето си, те съветвам аз. Била все на нож с тебе - не си единствена, повярвай ми.
Мой приятел, психиатър ми каза веднъж, че природата е създала пубертета, за да не ни е много тежко, когато децата отидат в университет или се омъжат/оженят. Това дали вече не го използвах за повдигане на духа в тази тема?

Има логика. 
При животните майката губи интерес към децата си, щом спре да ги кърми. После ги прогонва (знаем защо). Но при хората е друго, продължаваме да ги дундуркаме доста след края на кърменето и явно е нужно нещо друго, което да ни накара да ги "отхвърлим". И щом не е свързано с нас, остава да е с тях.
Ама пък нужно ли е да е толкова болезнено? 

Привет, Елла, добре дошла!
Ще ти кажа как виждам нещата и ще ти разкажа подобна случка.
Всеки Божи ден се убеждавам, че те правят много от това, което им показваме ние, пречупено през техните очила, разбира се. Повтарят красиви и недотам красиви неща, които идват от нас. Това включва не само работите, които правим сега, но и разни работи, които те знаят, че ние сме правили като малки (пубери).  Примерът работи на всички нива. 
Имам всички подозрения да предполагам, че щерка ти знае за произхода на дупката на ухото ти  , но че ти отдавна си забравила как и по какъв повод си и го разказала? Да, ама не, те помнят такива работи като слонове
Аналогиите
ти си пробиваш дупка - тя си пробива дупка
при теб е било тайно - и при нея
са очевидни.
Има и други сходства - прави се в отсъствие на родител и хигиената е пренебрегната. Акт е за подчертаване на тялото и в двата случая.
Разликите са пречупването през нейните "очила": при нея мястото е по-интимно, не е бягала от вкъщи за да си го направи (използвала е случая). При нея е мечта (споделена или не, не знам, но изстрадана - събирала е пари).

Идентична случка с моята дъщеря отпреди една година. Тайно от всички събира пари отвсякъде, взема и назаем и в един прекрасен ден идва вкъщи с китара с думите "сбъдна ми се мечтата". С което ме връща директно в моята 14-15 годишна възраст, когато аз направих същото. Тя знае за моята случка. Предполагам, че не съм и го разказала по най-добрия начин, че някакъв романтичен и приключенски дух се е промъкнал в моя разказ и тя е записала на харддиска си случката горе-долу така "мама е направила това и никак не съжалява. значи това е позволено".
Ще ти кажа как постъпих тогава. Седнахме и имахме дълъг ревлив и сополив разговор за планирането на покупките в севейството, за дълговете, заемите и пр. За тайното събиране на ресто останало оттук-оттам. Тук ми светна лампата и реших да и призная (но със съвсем ясно послание) как съм излъгала, че съм намерила на улицата част от парите за моята китара (всъщност бях преджобила баща ми с искрени намерения да му "върна" парите спестявайки от бъдещи закуски и джобни. ).
И най-важното - как абсолютно никой тогава не ме спря от подобни заблуди, не поговори с мен за мечтите ми и за нуждите ми, как родителите ми си останаха абсолютно незаинтересовани от всичко, освен да не вдигам много шум докато свиря. Казах и, че за мен е най-важно да си имаме доверие и че по никакъв начин тази история не накърнява моето доверие към нея, че си вземам и аз моята поука от случката и ще и обръщам повече внимание, а пък тя да не се стряска никак от това, че понякога може и да се ядосам от нещо в бъдеще. Казах и да не се притеснява, че ще мога да се ядосвам и да не и разрешавам понякога нещо, че ако го правя не е от любов към спорта, а защото просто не винаги във всеки момент всичко е възможно и че ако тя иска мнението и да се чува, ще се вслушва и мнението на другите - аз ще зачитам желанията и, но ще решаваме съвместно кога е възможно нещо. 
С китарата направихме така - не започна да свири на нея, докато не върнахме взетите назаем пари от приятелите и. Помогнах и с парите  , но и тя се постара.
Мисля, че това което най-много я впечатли тогава е че бях открита  и че се убеди, че я обичам, че държа на нея, че съм заинтересована. Имаме си голямо доверие оттогава (да видим докога ). Но съм доста по-спокойни и двете, видях я променена след това. И за мен беше урок - да си отварям очите, да и обръщам повече внимание, да говоря, говоря, говоря с нея за нещата, които я интересуват...

За пиърсинга не бих наказала. Бих я завела на лекар, първо - за да не стане някоя беля в тия жеги и второ - за да види тя, че си загрижена наистина и за нея, здравето и и за интересите и, а не само за родителския си авторитет.
Бих поговорила с нея дали няма някакви други планове за промени по тялото си  и как да ги осъществи без риск от заразяване 
Олях се с писането, ще ме простиш

 

Може и мечта да и е било, кой да го знае..
Умувам си, значи кога правят тайни работи...
Което ми идва наум е - когато искат да си имат собствена територия, в която те да си определят сами всичко и ние да не им се пречкаме. My Space. Ако я нямат тая автономия в някакво занимание почват да я крадат на друго място.
Още ми идва наум -  тайно става когато имат задръжки да ни го споделят - някакъв страх или срам от нас.
Може и по-стар и по-неосъзнат да е - някакъв спомен за нещо, което сме забранили по много драстичен начин когато са били по-малки и то да им държи влага и да е спирачката.
Ние може да не сме вече такива зверове, но те да си имат едното наум и да се пазят. Затова крият.
Майката му е нови разговори, спокойни и ненапрегнати, те изтриват тия стари страхове, как да го кажа де да знам.....осъвременяват ситуацията.

Чета и си мисля ,май много станахме лошите  майки  .Доскоро само големият ми син (15) ми казваше ,че  по- лоша и неразбрана няма на този свят,но в последно време го чувам и от малкия(13).Ужас ...Възхищавам се на майки ,които могат спокойно да изтърпяват поведението на пуберите .Старая се ,обаче не винаги се получава .Винаги ми дават за пример другите майки ,как пускат  децата си навсякъде и даже не ги проверяват по тел.А за свободата съм съгласна, нужна е,но даже да му дам малко ,той я обръща на  свободия.Мисли си ,че е супер голям и може сам да контролира живота си.Незнам .А и баща им като каже ,че по негово време не е било така и ми идва да 

Класика! 
Абе, къде са тези майки, дето си пускат децата навсякъде и даже не ги контролират? Непрекъснато слушам за тях, а досега не съм се запознала с нито една! Къде ли се крият? 
Вие познавате ли такива? Аз - не. 

В техните очи изглеждаме смешни с постоянните си притеснения.Много пъти сме говорили за отговорностите на родителите,заблудите на децата ,но кой ти слуша ... Много сме лошите майки ,времето лети и те сигурно ще станат такива.

Сийоооо, пак си ми взела репликата 
Не се шегувам - днес си помислих същото 
Но аз познавам майка, която се обажда, осъществява телефонен контрол,
ама си спинка при любовника и хлапето спи само дни наред 

Синът ми непрекъснато говори, че само аз му се обаждам непрекъснато, че въпреки че вечер е на 10 метра от къщата като стане 22:30-23:00 часа /това през лятото/, звъня да  му напомня ,че трябва вече да се прибира. Вече щяли да започнат да го бъзикат родителите... Дали!?..Аз ако не се обадя той и до 12 часа няма да се прибере.
Е, кажете ми от Вас има ли майки , които издържат децата им да не се приберат до 23 часа и да не им се обаждат по телефона? Може аз да съм нещо параноична.. Един ден дойде в къщи един приятел на сина ми да преинсталира Windowsa и до 1 часа през ноща стоя в нас, като нито веднъж не му се обадиха родителите. /Момчето живее наблизо/.Аз нямаше да издържа, сигурно. Е, каза ,че се е обадило момчето, ама явно родителите му са спокойни. Та затова се замислих, дали наистина аз не съм прекалено загрижена...

 
Не знам какво да кажа, освен, че се радвам, че нямам такива познати.
А за вечерния час - тепърва ще се сблъсквам с този проблем. Когато е тук, в града, синът ми трябва да се прибере в 20 часа. След това почва лудо звънене от моя страна и жална му майка ако не ми вдигне или телефонът му е изключен. 
Сега е при майка ми на село и там вечерният му час е до 21.30, понякога до 22, ако си говорят на пейката пред къщата й или си правят барбекю край реката в присъствието на някой от възрастните. А и там няма какво страшно да им се случи.
Но сега, когато ще е вече гимназист, очаквам, че ще му се излиза повече вечер и не знам още как ще се справяме. Дано да имат много да учат. 

Чудя се дали да дърпам дявола за опашката, ама айде да кажа една добра дума и аз за детето. Тя винаги се съобразява с часа, в който съм и казала да се прибере, до минутата. Сега знае, че аз очаквам от нея да го прави и бих луднала от притеснение, ако закъснее и пет минути. Много е точна и по отношение на къде може и не може да ходи сама. Винаги пита може ли да иде еди къде си с еди кой си, защото знае, че за мен и мястото и човекът са важни. Докато учеше, сутрин ми казваше по часове какво ще учи днес и спазваше плана също много точно. Почти не ми се е налагало да забранявам или да раздавам правосъдие по тези теми.
Но пък в отношенията си по дребните въпроси често се налага да се изясняваме коя е майката в нашата връзка.

Здравейте майчета .
Не съм писала доста време, но чета редовно .
Преди две години дъщеря ми пожела да си пробие ушите. Отидохме в студио ,всичко беше както трябва .
Тази година започна да мрънка, че само по една дупка на ухо е смешно ,че искала да си направи поне на едното ухо още две.
Аз бях против и се опитах да и обясня ,че ако след време и омръзне да носи толкова много обици ,дупките ще си останат и ще е грозно .
Един ден си дойде с още две дупки на едното ухо, приятелката и ги пробила с игла  .
Беше много щастлива и доволна от вида си, а аз бях възмутена и притеснена.
Попитах я защо го е направила ,а тя ми отговори ,че страшно и харесва ,но аз нямало да и разреша и тя решила да рискува, щяла да си понесе наказанието... В интерес на истината -хареса ми ,не беше грозно, но ми стана болно .
Сетих се за една моя приятелка, на която непрекъснато и държаха "конско ",без да има положителен резултат от това.
Една вечер закъсняла и баща и започнал да и говори .Тя се правила че слуша, но толкова и се спяло, че не издържала и казала на баща си:" По добре ме набий и да си лягам ..."
Падам си по -разговорите, но от известно време не върви, и се страхувам дали няма и на мен да ми кажат такова нещо .
Та по повод дупките на ушите си поговорихме доста, но в крайна сметка тя ми каза, че са спазили всички хигиенни изисквания, че ще си почиства раните редовно и няма да се случи нищо лошо .А това, че е е без разрешение било единствения начин да го направи .
Сега иска мъничка татуировка, много я иска ,а аз се надявам да и мине мерака и да не ме постави пак пред свършен факт.
Най- много ме е страх ,че е готова да си изтърпи наказанието .
Е, според вас, как да постъпя, да говоря колко може да и попречи на една бъдеща кариера ;или това ,че като и омръзне ,няма как да се махне, без да остане грозен белег; или да я предупредя ,че ще има страшни наказания ?
Всички "против" съм ги изтъкнала, но в тази възраст не се впечатляват, просто тези неща не са на дневен ред .
Как постъпвате в такива случаи ?

Ох, чудя се кога ли и моят син ще лудне да си шари тялото? 
Я кажете как се възприемат от тийновете временните татуировки? Нямам нищо против такава, едно, че няма да остане за цял живот и второ, че ще могат да си ги сменят според кефа и етапа на умствено съзряване (или оглупяване, според както дойде  ).
Ама дали ще искат такива?