Много внимателно и от човек, който може да я успокои и на когото има голямо доверие. Ако такъв е съпругът и, най-добре той да и каже. После ще има нужда от приятелки, но сега е добре да бъде оставена насаме с човек, който може да я успокои.
Виж целия пост
Как се съобщава шокирща новина на бременно момиче?
- Публикувана: 15 юли 2007, 12:11 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2007, 10:30 ч.
# 31
16 юли 2007, 11:59 ч.
Няма лесен начин да се съобщи такова нещо,но трябва да е от близки.Бебка беше на 2 месеца,когато ме събудиха в 5 сутринта с новината,че баща ми е починал. 
И това по телефона,добре че съпругът ми беше до мен.Всички си мислеха,че след този стрес кърмата ми ще спре,но благодарение на неговата любов и грижи се справих. 
Виж целия пост
И това по телефона,добре че съпругът ми беше до мен.Всички си мислеха,че след този стрес кърмата ми ще спре,но благодарение на неговата любов и грижи се справих. 
# 32
16 юли 2007, 13:24 ч.
Баба ми почина, когато бях бременна в 8-мия меец с дъщеря ми. Съобщи ми майка ми, по телефона. Аз бях подготвена донякъде, защото беше доста зле положението, но все пак си беше шокиращо. Изненадах се на собствената си реакция. Някакси мозъкът ми отказа да го приеме истински, просто не можах да го изживея. Много обичах баба си, нося името и, винаги ще я обичам и много ми липсва, но наистина запазих самообладание. Дори не споделих с почти никой, не ми се говореше. Вкъщи свекърите не разбраха, само на мъжа си казах. Не можах да се наплача дори, просто не можех. Много ми беше странно. Само две години преди това почина дядо и тогава бях съсипана, а сега не знам какво стана. Обяснавам си го с бременността и биологичните механизми за справяне в такива ситуации. Много съжалявам за момичето.
Виж целия пост
# 33
16 юли 2007, 13:47 ч.
Може би било добре да се консултирате първо с лекар, по възможност - с нейния. Може би трябва да се зареди с Mg, Но-шпа, двете или нещо друго...
Виж целия пост
# 34
17 юли 2007, 00:12 ч.
Katia_N, мислех си, че с мен нещо не е в ред, защото и аз също като теб не можах да изживея загубата и да я приема напълно. Баба ми почина два дни след сватбата ми (тя стоя до края на тържеството; аз бях в края на третия месец), свекър ми два месеца по-късно и дядо ми още два месеца след това. И трите пъти мъжът ми беше този, който ми каза. Майка ми се е свързала с него с идеята, че той най-добре ще прецени кой момент е най-подходящ (живеем в различни градове с родителите ми). Просто си налагам да не мисля за това, подтискам всякакви мисли и спомени за баба и дядо и може и тъпо да звучи, но чакам да се роди момченцето ми, че да мога да се наплача едно хубаво...
Виж целия пост
Баба ми почина, когато бях бременна в 8-мия меец с дъщеря ми. Съобщи ми майка ми, по телефона. Аз бях подготвена донякъде, защото беше доста зле положението, но все пак си беше шокиращо. Изненадах се на собствената си реакция. Някакси мозъкът ми отказа да го приеме истински, просто не можах да го изживея. Много обичах баба си, нося името и, винаги ще я обичам и много ми липсва, но наистина запазих самообладание. Дори не споделих с почти никой, не ми се говореше. Вкъщи свекърите не разбраха, само на мъжа си казах. Не можах да се наплача дори, просто не можех. Много ми беше странно. Само две години преди това почина дядо и тогава бях съсипана, а сега не знам какво стана. Обяснавам си го с бременността и биологичните механизми за справяне в такива ситуации. Много съжалявам за момичето.
# 35
17 юли 2007, 11:21 ч.
Милите момичета, дано да понесат всичко доколкото е възможно спокойно, ако не за друго поне за бебчетата им. Ужасно е!
Виж целия пост
Мой познат почина преди три дни. Само на 33 години. Злополука.
Съпругата му, с която са женени от няколко месеца е бременна в 8 месец.
Казали са и веднага. Изпаднала е в шок.
В момента е приета в болница, под лекарско наблюдение е.
Така и не можа дори да го изпрати...
Ужасно е!
Съпругата му, с която са женени от няколко месеца е бременна в 8 месец.
Казали са и веднага. Изпаднала е в шок.
В момента е приета в болница, под лекарско наблюдение е.
Така и не можа дори да го изпрати...
Ужасно е!
# 36
17 юли 2007, 11:57 ч.
Много ми става мъчно, като виждам през какви перипетии са минали толкова много мами...
Съжалявам за загубата ви....
Виж целия пост
Съжалявам за загубата ви....
# 37
17 юли 2007, 12:06 ч.
Ужасно е, наистина... Болката е наистина изгаряща... И няма "постепенен" начин... Дано не се отрази на бебетата.
Виж целия пост
Препоръчани теми