Аз гледах 10 години дядо си, заедно с майка ми.
Всеки ден ходех да го храня, да го изпикая, а последните 5 години - да го измия и да му сменя памперса. На мъж на 76 - 80 год.
Бях на 20 когато започнах и в ръцете ми почина преди 2 години, когато станах на 29. Не мърдахме от къщи всички заедно, щото един оставаше да го гледа. Или майка, или аз.
На Нова Година си седях вкъщи, а не ходих с приятели на хижа, щото предишната година майка си седя и сега беше мой ред. А някой трябваше да остане и с майката на баща ми. И нея гледаме. Зимата живее при мен и се прибирам всяка вечер, щото се сърди, че я оставяме сама. 3 месеца почти никакво излизане.
После ще гледам майка ми, вече ми се налагада го правя, но не непрекъснато.
Що да не прехвърля всички тези отговорности на децата си?
Гледайте деца, че да ви гледат те после!