Жена на 52 години роди близнаци в София.

Ми егоистично си е.
Аз гледах 10 години дядо си, заедно с майка ми.
Всеки ден ходех да го храня, да го изпикая, а последните 5 години - да го измия и да му сменя памперса. На мъж на 76  - 80 год.
Бях на 20 когато започнах и в ръцете ми почина преди 2 години, когато станах на 29. Не мърдахме от къщи всички заедно, щото един оставаше да го гледа. Или майка, или аз.
На Нова Година си седях вкъщи, а не ходих с приятели на хижа, щото предишната година майка си седя и сега беше мой ред. А някой трябваше да остане и с майката на баща ми. И нея гледаме. Зимата живее при мен и се прибирам всяка вечер, щото се сърди, че я оставяме сама. 3 месеца почти никакво излизане.
После ще гледам майка ми, вече ми се налагада го правя, но не непрекъснато.
Що да не прехвърля всички тези отговорности на децата си?
Гледайте деца, че да ви гледат те после!

Нямам мнение по въпроса. Не знам аз как бих постъпила на мястото на тази жена, но прочетох мнение колко лошо отношение ще трябва да изтърпят децата, заради възрастта на майка си. И се замислих, че това ще е отношението на вашите деца, защото вие ще им обясните, че това е "неморално, ненормално, извратено" и не знам още какво 
Нужно ли е след като не можете да приемете решението на даден човек, веднага да му лепите епитети.
А и при тази ескалация на детско насилие в последно време, някак не ми се връзва, че когато става въпрос за възпитание и отглеждане на дете, основният фактор е възрастта на родителите.

не разбрах дядо си или баща си си гледала. 
щото по сметките ми излиза, че е бил на 50, като е станал дядо ти, т.е колкото бабче в момента.
майка ти на колко те е родила?

и изобщо за какво говориш? че след като те родят и отгледат трябва да умрат и да не те безпокоят?

ако следвам логиката ти, по-добре е да се родиш с по възрастни родители - така те ще остареят бързо, докато ти си млада.. и после няма да имаш проблеми с гледане. това ли искаш да кажеш?

не мисля, че някой има моралното право да дава оценки на нещо, което е въпрос на личен избор.

да са й живи и здрави децата и тя и по-дълго да може да им се радва.

Да са живи и здрави дечицата. Аз не смятам, че е извратено. На 52 год. смятам, че жената е доста зряла, за да знае какво иска. Не можем да съдим хората за техните решение. Всеки сам решава как да живее живота си.  Аз им желая късмет.

вижте сега...

1. никъде не съм прочела написано, че жената е искала бебета, за да се грижат за големия й син-инвалид. това го пусна някой тук във форума като уж дочуто, но несигурно и тръгна да се търкаля снежната топка. не коментирайте неща, които не съществуват!

2. ясно е, че раждането от страна на 52-годишна жена не може да се одобри като модел на поведение. то не е и възможен масов такъв модел. като частен случай и изключение, аз лично го адмирирам и се възхищавам на две неща - на духа и волята на тази жена, и на възможностите на медицината. защо никой от вас не отбеляза този факт?

3. хората имат различни възрасти - биологична (степента на изхабяване на организма му), паспортна, социална (степента на зрялост на умственото му развитие). вие всички абсолютизирате паспортната възраст - имало огромна разлика между 52 и 42, между 52 и 46 и т.н.... самият факт, че тази жена е родила успешно на 52, говори, че биологичната й възраст е доста по-ниска от паспортната. някои са руини на 45, други са дееспособни и жизнени и на 85 - познавам хора и от двата вида. някои на 35 са още ментално деца на мама и тате, други на 20 вече са отдавна зрели хора. та нека не пресмятаме така абсолютно шансове за доживяване и прочие...

4. плахо се спомена за възрастните бащи. масова практика, особено сред богатите мъже, е да създават потомство на 60+ години. интересно защо в общественото съзнание такива новини никога не предизвикват възмущение или учудване. оставете Чарли Чаплин, вземете Майкъл Дъглас само. и у нас е пълно с "50 годишни ергени в разцвета на силите си", които тепърва друсат сватбарско хоро и планират потомство. те как и какво?

Дядо си гледах. И баба си. На двамата ми родители по един от родителите.
И ще продължавам да ги гледам.
Не съм казала, че не е било редно да го правя. Редно беше и не съм се оплаквала много. Но ако мога, ще го спестя на децата си.
С години съм работила неща, които не харесвам, само защото графика беше подходящ и ми позволяваше да помагам в грижите за дядо.

А кои сме ние, че да ОДОБРЯВАМЕ нечие решение и то за децата му?

Извън спора: браво на жената. Желая й щастие!

Има една поговорка -"голям залък лапни, голяма дума не казвай". По-добре си пожелай деца, възпитани като тебе - нека те гледат и ти помагат. Аз пък мисля, че просто го дължим на възрастните си роднини.
А за жената мисля като iviche - не смятам, че някой има моралното право да дава оценки на нещо, което е въпрос на личен избор. Решила е, направила го е. Все пак живот е създала, а не е уникожила.

Евалла на жената,че се е решила на това,на тези години да дари с живот две дечица.

Шапка `и свалям!Да е жива и здрава да ги отгледа!!!

Като част от обществото и то младата част, е тъжно че гъмжите от комплекси.
А как си умиргате празнословно да нищите хорските решения... Смях.

Не прочетох всичките страници. Да са живи и здрави дечицата.

Лично аз не бих се наела на 52 години да раждам. Според мен е опасно. А от емоционална гледна точка, все ще си мисля, че няма да съм жива да видя внуци.

Мотивирай се - в какво точно се изразяват тези комплекси?

Защо?  Лично засегната ли се чувстваш?
Язък, дъртаци, които могат да умрат много скоро, няма да оставят сигурно апартамент за децата, да не говорим за образование, пари, пари и пари, купони и т.н....
А на площадката ни идва една 50-тина годишна двойка с две осиновени украинчета. Горките деца...