Почти всяка нощ сънувам детето си.Това в някои сънища са най хубавите моменти от известно време на сам,но понякога незнам защо му се карам както когато беше до мен.Какво искам от детето ми ,ако това са срещите ни сега ,защо го тормозя с моите наставления?Понякога се прегръщаме,толкова ме стоплят тия сънища.Има нещо обтегнато в отношенията ни,както преди това,въпреки,че много се обичахме,често спорехме и се карахме.Мисля,че трябва направя нещо,но не знам какво.Той почти не ми говори,нито ми иска нещо,но аз мисля,че сега срещите ни трябва да са винаги топли и приятни.Незнам дали трябва да ходя при свещенник , психиатър или врачка.Недупостимо ми се струва на тоя етап сънищата ми с него да са с толкова много агресия и от негова и от моя страна,това ме натъжава още повече.
Виж целия пост
Сънувате ли починали ваши близки?
- Публикувана: 18 юли 2007, 17:59 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2010, 20:43 ч.
# 1 471
26 дек. 2009, 21:45 ч.
cherri, съжалявам, мила!
Мисля, че те преследва чувството за вина, което преследва всяка една майка. Защото никога няма да престанеш да бъдеш майка на детето си. Радвай се, че го сънуваш. Ние всички се караме на децата си и после съжаляваме за това. Сънуваш естествени ситуации и успяваш за малко да бъдеш с детето си. Имаш хубави сънища, защото приличат на истинския живот.
за теб!
П.С. Всъщност, не съм сигурна какво означва "истинския живот". Може нашите любими близки, които за нас са починали, вече да са в него, а ние, живите, да живем в паралелна илюзия...
Виж целия пост
Мисля, че те преследва чувството за вина, което преследва всяка една майка. Защото никога няма да престанеш да бъдеш майка на детето си. Радвай се, че го сънуваш. Ние всички се караме на децата си и после съжаляваме за това. Сънуваш естествени ситуации и успяваш за малко да бъдеш с детето си. Имаш хубави сънища, защото приличат на истинския живот.
за теб!П.С. Всъщност, не съм сигурна какво означва "истинския живот". Може нашите любими близки, които за нас са починали, вече да са в него, а ние, живите, да живем в паралелна илюзия...
# 1 472
26 дек. 2009, 21:49 ч.
Познавах Спас (светът е малък!)- много положителен човек.
Аз моите баби и дядовци не съм ги сънувала от 2-3 год. (или поне не помня). Иначе сънищата ми бяха интересни и с продължение.
Ако съществуването ни има продължение- вероятно е точно това.
Виж целия пост
Много често сънувам дядовците си, които починаха преди десетина години. Все ги прегръщам в сънищата си, и се събуждам разплакана. Мисля, че това е защото не можах да се сбогувам с тях както подобава. Нашите не ме пуснаха на погребенията, защото не било място за деца (а аз тогава бях дърта жена гимназистка). Много се радвам, че чрез сънищата си успявам да ги видя отново, и да изпълня желанието си да ги гушна пак. Но ми е много тъжно че единият ми дядо винаги е сляп в сънищата ми, въпреки че само последните две години от живота си беше сляп... защо точно така трябва да го запомня и да ми се явява само сляп беее, уф, че още повече да рева 
Аз моите баби и дядовци не съм ги сънувала от 2-3 год. (или поне не помня). Иначе сънищата ми бяха интересни и с продължение.
П.С. Всъщност, не съм сигурна какво означва "истинския живот". Може нашите любими близки, които за нас са починали, вече да са в него, а ние, живите, да живем в паралелна илюзия...
# 1 473
27 дек. 2009, 05:30 ч.
Познавах Спас (светът е малък!)- много положителен човек.
Ама... ти... си познавала дядо ми?!?!? Или нещо не доразбрах... но това е името му, което никъде не съм споменавала във форума... Ако е така, то светът наистина е изключително малък! (извинявам се за изцъклените човечета, просто това ме тресна по главата, малко като на филм 
)
Виж целия пост
Много често сънувам дядовците си, които починаха преди десетина години. Все ги прегръщам в сънищата си, и се събуждам разплакана. Мисля, че това е защото не можах да се сбогувам с тях както подобава. Нашите не ме пуснаха на погребенията, защото не било място за деца (а аз тогава бях дърта жена гимназистка). Много се радвам, че чрез сънищата си успявам да ги видя отново, и да изпълня желанието си да ги гушна пак. Но ми е много тъжно че единият ми дядо винаги е сляп в сънищата ми, въпреки че само последните две години от живота си беше сляп... защо точно така трябва да го запомня и да ми се явява само сляп беее, уф, че още повече да рева
Ама... ти... си познавала дядо ми?!?!? Или нещо не доразбрах... но това е името му, което никъде не съм споменавала във форума... Ако е така, то светът наистина е изключително малък! (извинявам се за изцъклените човечета, просто това ме тресна по главата, малко като на филм ) 
# 1 475
27 дек. 2009, 14:29 ч.
Снощи взех да ровя във вещите на татко,който почина внезапно преди 3г на 49г,аз съм го споменавала и по напред в темата.Пуснах си любимите му песни и естествено започнах да плача.После сънувах вечерта,че го търся,че е жив,че смъртта му е била на сън само и отново исках да го питам защо ни остави?Днес цял ден пак си плача.
Виж целия пост
# 1 476
27 дек. 2009, 15:42 ч.
Иринка,много често ми се случва това и такива сънища страшно ме потискат.
Виж целия пост
# 1 477
27 дек. 2009, 21:36 ч.
Да,сънувам баща си,който почина когато бях на 13г. и колкото повече години навъртам,повече ми липсва.Каква подкрепа щеше да ми бъде при сегашните ми проблеми! 
[
Виж целия пост
[
# 1 478
27 дек. 2009, 22:49 ч.
Сънувам ги,но винаги в съня ми дядовците ми са живи,а бабите починали и умират-не знам защо?
дядовците ми починаха 
,а бабите са живи и здрави 
Виж целия пост
дядовците ми починаха ,а бабите са живи и здрави
# 1 479
28 дек. 2009, 10:36 ч.
*~Miss~* може би тези сънища са свързани и с твои вътрешни страхове това да не се случи и с бабите ти. Не знам и аз. Но вече наистина взех да вярвам, че близките идват за да ти кажат нещо.
Снощи сънувах как сме цялото семейство /без мама и съпругът ми - и двамата са починали/. Нещо си говорим със сетра си и аз после се натъжавам и свивам в един ъгъл и започвам да плача.
В следващият момент се озовавам в скута на мама и тя ме гали по главата и ме успокоява, че всичко ще бъде наред. Имаше много интересна светлина около нея - нещо като ореол и усетих страхотна топлина - такава, която само майка може да ти даде/. Сетих се, че когато беше жива винаги ме успокояваше и зареждаше с енергия да продължа/. Събудих се плачеща и дори сега като пиша пак плача. Много се разстроих. Може би защото ми се иска наистина да е тук до мен и да ме утешава и прегръща, но уви нея я няма.
От както почина /2г. и 6м./ не съм сънувала майка си. В момента изживявам страшно труден период и този сън не е случаен.
А вие как мислите?
Виж целия пост
Снощи сънувах как сме цялото семейство /без мама и съпругът ми - и двамата са починали/. Нещо си говорим със сетра си и аз после се натъжавам и свивам в един ъгъл и започвам да плача.
В следващият момент се озовавам в скута на мама и тя ме гали по главата и ме успокоява, че всичко ще бъде наред. Имаше много интересна светлина около нея - нещо като ореол и усетих страхотна топлина - такава, която само майка може да ти даде/. Сетих се, че когато беше жива винаги ме успокояваше и зареждаше с енергия да продължа/. Събудих се плачеща и дори сега като пиша пак плача. Много се разстроих. Може би защото ми се иска наистина да е тук до мен и да ме утешава и прегръща, но уви нея я няма.
От както почина /2г. и 6м./ не съм сънувала майка си. В момента изживявам страшно труден период и този сън не е случаен.
А вие как мислите?
# 1 480
28 дек. 2009, 15:03 ч.
Преди около месец аз сънувах починалия дядо на мъжа ми, който никога не съм познавала, починал е 15 години преди с мъжа ми да се запознаем. Та в съня ми аз стоя и дядо Жоро идва при мене и ми говори, че трябва да сме спокойни, че всичко ще се нареди и такива неща. На другата сутрин разказах съня на мъжа ми и на свекърва ми (той е нейния баща) и тя се разплака и казва, че всяка вечер му се моли да ни помага и т.н. после у мен остана едно топло чувство към този човек, който никога не съм познавала, и за който знам, че е бил много добър и благороден човек.
А точно преди два дни още по-странно сънувах другия дядо на мъжа ми, който познавах съвсем за кратко, той почина тази година септември месец. Той беше много кратък и ми каза да побързаме с правнучето, за да може съпругата му да го види и да му разказва, когато отиде при него... Събудих се настръхнала от ужас!
Защо например точно аз ги сънувам, след като не са мои близки, а на мъжа ми, много е странно.Свекърва ми казва, че сигурно, защото съм по-чувствителна и приемам нещата много дълбоко...
Незнам...
Виж целия пост
А точно преди два дни още по-странно сънувах другия дядо на мъжа ми, който познавах съвсем за кратко, той почина тази година септември месец. Той беше много кратък и ми каза да побързаме с правнучето, за да може съпругата му да го види и да му разказва, когато отиде при него... Събудих се настръхнала от ужас!
Защо например точно аз ги сънувам, след като не са мои близки, а на мъжа ми, много е странно.Свекърва ми казва, че сигурно, защото съм по-чувствителна и приемам нещата много дълбоко...
Незнам...
# 1 481
28 дек. 2009, 15:06 ч.
И по-назад е ставало дума, че като сънуваш жив човек, че е починал, значи ще го видиш жив и здрав.
Виж целия пост
Сънувам ги,но винаги в съня ми дядовците ми са живи,а бабите починали и умират-не знам защо?
дядовците ми починаха ,а бабите са живи и здрави
дядовците ми починаха ,а бабите са живи и здрави И по-назад е ставало дума, че като сънуваш жив човек, че е починал, значи ще го видиш жив и здрав.
# 1 482
28 дек. 2009, 16:14 ч.
....В следващият момент се озовавам в скута на мама и тя ме гали по главата и ме успокоява, че всичко ще бъде наред. Имаше много интересна светлина около нея - нещо като ореол и усетих страхотна топлина - такава, която само майка може да ти даде/. Сетих се, че когато беше жива винаги ме успокояваше и зареждаше с енергия да продължа/. .. В момента изживявам страшно труден период и този сън не е случаен..."
Мисля, че ти дава знак, че всичко скоро ще се оправи и че е до теб.
Виж целия пост
Мисля, че ти дава знак, че всичко скоро ще се оправи и че е до теб.
# 1 483
28 дек. 2009, 21:23 ч.
Не съм чела цялата тема. Да, сънувам починали близки, които много ми липсват. И съм толкова щастлива, когато ги сънувам, че не ми се иска да свършва съня. Радвам се като ги сънувам, защото това е единствения начин да сме пак заедно.
Виж целия пост
# 1 484
28 дек. 2009, 21:30 ч.
Синът ми загина при катастрофа преди седем години.Беше на шест годинки...
Никога не съм го сънувала...
Сутрин се събуждам с мисли за него,вечер заспивам с мисли за него,но... Не идва в съня ми... Знам,че няма да мога никога да го прегърна вече,затова толкова ми се иска да мога поне на сън да го видя и прегърна...
Толкова ми липсва...
Виж целия пост
Никога не съм го сънувала...
Сутрин се събуждам с мисли за него,вечер заспивам с мисли за него,но... Не идва в съня ми... Знам,че няма да мога никога да го прегърна вече,затова толкова ми се иска да мога поне на сън да го видя и прегърна...
Толкова ми липсва...
Препоръчани теми