Сънувате ли починали ваши близки?

 сънувах майка тази нощ, плаках до леглото й и се притеснявах, че ме вижда да плача за нея

Дядо ми, който ме е отгледал почина на 04.02.2009 ( няколко дни преди рождения си ден и ден след рождения ден на баба ми). От тогава го сънувам почти всяка нощ - понякога все едно е жив, понякога как ми се оплаква, че не е добре, понякога заедно с баба ми, която почина преди 18 години на 58.
И двамата ми бяха като родители.........може би затова го сънувам толкова често откакто почина.

Аз сънувам мои близки, които са починали, но в съня ми умират отново и всеки път ги погребваме в градината на къщата. Сънувам дори гроб, който сме направили в предишни мои сънища. Вече си мисля, че съм изтрещяла на млади години.

Момичета, напоследък чест осънувам баба ми, която почина  преди 6 месеца.Все я сънувам болна. Чудя се дали не е някакъв знак и се притесняа мза бебто ,което нося

моля ви, помогнете ми с тълкуването на този сън 

Бях сред хора, някакво събиране, не помня подробности. Чаках да дойде баща ми. Дойде, беше вече болен, но изглеждаше добре, нямаше вид на такъв (за разлика от времето преди да почине, когато си беше и си изглеждаше болен). Зарадвах се, че го виждам, той също. Говореше ми, обясняваше ми нещо, беше много ентусиазиран. Аз не го чувах какво ми говори. Исках да му дам храна. Бях отворила един хладилник и му подадох кашкавал, след това взех луканка, но реших, че като е болен не може да яде и я върнах. (в хладилника имам една чиния със сирена и филета от 40-те, които съм забравила). После трябваше да го карам нанякъде, не помня къде, той пак изглеждаше в приповдигнато настроение и пак ми обясняваше нещо, като тръгнахме обаче изведнъж неговия образ се смени с този на баба ми (тъща му)...това е което помня, имаше и още, но не си спомням...

Какво има за тълкуване като не помниш какво ти е говорил? Изглежда просто сте се наслаждавали на мига един с друг. Наскоро ли е починал? На аватара ти той ли е?

Фактически на 40-те дни ли го сънува? Затова вероятно баба ти си видяла. Дошла е да си го отведе.

Какво трябва да направиш след като сънуваш починал близък? Да му подариш молитви, свещичка или нещо друго? Бихте ли ме "светнали"? Благодаря предварително! 

Аз лично много рядко сьнувам починалите ми близки.
Когато сънувам някой ходя на църква и паля/долу/ свещ за всички.

Здравейте. От много време чета темата. Мога да кажа, че съм я прочела цялата, живо ме интересува. Все не сядах да пиша обаче. Но днес мисля да споделя. Казвам да споделя, понеже с толкова много интересуване и четене, мисля, че мога и сама горе-долу да разтълкувам това-онова. Ще споделя с вас, понеже знам колко много са значели вашите разкази за мен, в моя труден период. Знаете, всеки намира неща, за които да мисли, които да го интересуват, когато му се случи най-лошото – претърпи загуба. Аз започнах да се интересувам живо от информация и четива за Онова място/измерение/свят, където отиват душите на нашите обичани близки. Тъй като последното нещо, което мисля, е, че те си отиват безвъзвратно. Изчезват, якодим, цялата информация, която са събирали през времето на живота си, отива по дяволите. Не вярвам в това и никой не може да ме убеди. Както и аз не искам да убеждавам някого в моите виждания. Едно от многото доказателства за това ми мислене са точно всички разкази, които прочетох. Никой не може да си обърне езика и да каже, че всичко това е просто случайност, всичките тези сънища, всичките думи и дела на нашите починали близки към нас. 
Аз също имам какво да разкажа и то хич не ми се струва малко.
Баща ми почина август месец миналата година. Никога не е вярвал в тези неща. Но, ето че мама започна да го сънува. Постоянно, всевъзможно, всяка вечер. Тя по принцип има доста силни и ярки сънища, така че не отричам част от тях, в които тати е присъствал, да са плод на подсъзнанието й. Но има и някои, просто толкова показателни, че няма как да не се замисля.
На четиресетия ден след като почина, го сънувала как я прегръща силно и я целува. Веднъж й казал, че това е само преход, период или не помня точно как се беше изразил. Доста пъти го е сънувала да му се яде нещо, винаги сме раздавали след това.
Април месец почина баща му. Мама никога до сега не го е сънувала, по никакъв повод. Смъртта му не беше и шок за нея, понеже беше доста възрастен, получи инсулт и го чакахме всеки момент. Няколко дни след като почина, мама сънувала тати как бил в някаква далечна болница да го лекуват нещо (той почина от рак). И й казал: „Не дойдохте да ме видите! Само баща ми дойде!”, ядосано. След като ми разказа, помислихме, че сигурно е понеже близо два месеца не бяхме ходили на гроба му. Предишните месеци не пропускахме събота и неделя – всяка, седем месеца. Може би е обиден от това Веднага отидохме, разбира се. След това, дядо ми, няколко дни, след като почина, имаше рожден ден. Точно на Цветница. Майка ми сънувала през нощта, че дядо има рожден ден, седнал е на масата в хола, където си седеше обичайно, и ние му даваме да хапва разни работи, тъй като празнуваме. Изглеждал много добре, загладен, напълнял…. Общо взето майка ми сънува татко постоянно. Малко ми се иска и аз да можех – това означава, че всяка нощ мога да бъда с него Но аз съм го сънувала за деветте месеца точно три или четири пъти. Първият беше една нощ, когато през деня ми беше станало много мъчно. Беше преди четиресет. Бях сама вкъщи и го молех да ми даде някакъв знак, понеже знаех, че душата му е при нас още (както казват). Очаквах да падне някой предмет, да стане течение, нещо… Но, нищо. През нощта се събуждам от нищо, в тъмна и тиха стая, сънувала тати! Не ми беше казал нищо, просто ме целуна по челото. Три пъти. Целуна ме и се събудих. Още усещах устните му по челото си. Беше невероятно! По-голямо доказателство никога няма да ми трябва. За това, че него го има, някъде…
И другите пъти, в които съм го сънувала.. Единият беше свързан с това, че аз сега карам колата му – каза ми да я карам, имало време да я продадем. (Имахме някакви намерения, но не сериозни. Е, сега отпаднаха.) И още веднъж, бяхме се събрали вкъщи с всичките ни приятели. Всичките, които познаваме, и се веселяхме заедно с него, понеже било фалшива тревога – всъщност не бил умрял, а бил оздравял. Той се смееше и ме караше да наливам на хората по чашите (Този сън не мога точно да си го обясня май…)
След като тати почина и преди дядо да отиде при него, баба ми (майката на майка ми) сънувала починалия си преди 22 години съпруг (другия ми дядо), когото за всичките тези години е сънувала броени на пръсти пъти, а и тя ама изобщо не вярва в подобни неща. Появил се на вратата на хола и й казал: „Маре, още един ще дойде…..”. Тя му казала: „Кой, бе, Ваньо, кой ще дойде?”, а лицето му се превърнало в лице на мъртвец и казал само „Ссссс..”. Това си беше зловещо. Разказаха ми го с мама и доста се поуплаших. Но, и този момент дойде и другият ми дядо си отиде.
Знам, че постът ми е адски дълъг, но писаното го държах в себе си до момента, в който реших да го излея някъде. Знаех, че ще е дългичко…  Благодаря на тези, които го прочетоха, дано не е било отегчително. Това са моите доказателства, че нашите близки са някъде там и бдят над нас. Затова успявам поне малко да се утеша, макар и сама.
  Благодаря за прекрасната тема. (Това вместо запис.)

Обичайното нещо което се стремят винаги да кажат- че не са мъртви.

Не знам какво точно четеш, но почети Силвия Браун!

Офф


xenia,  разчисти си кутията, искам да ти пиша на лични, моля

Аз сънувам страшно много починали мои близки и познати не знам защо честно казано малко ме натоварват но си обяснявам това че идват просто да кажат нещо, да дадат някакъв знак.Аз вярвам в подобни неща,и мисля че се слува на хора чиято сензитивност е по изострена.  

не знаех, че само по думи се тълкува, извинявам се, не съм много веща в това Почина на 27 март, сънувах го тази нощ, след 40-те.Да, на аватара е той. Баба ми е жива, това ме притесни...

О!

При мен е точно същото и се случва все по-често и ми е все по-странно.
Тази нощ ми се случи да сънувам дядо ми ,след това се събудих ,заспах отново ,събудих най-добрият приятел на баща ми,а за тях двамата не бях се сещала скоро Бяха малко кофти сънища
Почти всяка нощ сънувам и направо започвам да се чудя защо е така ,при положение ,че през деня не се настройвам да мисля за определени хора.Не ме е страх ,просто ми е странно.