Здравейте мили момичета!
Някои ме познават покрай перипетиите ми с моето малко Лъче! Искам да разкажа някои неща от моя опит с "кърменето" на моето болно момченце, ако някой попадне в моята ситуация, дано му помогна!
Аз съм една от ония майки, която с трепет винаги си спомня за първото си дете - влюбено ме гледаше право в очите и така сладко цокаше, макар и само 2 месеца! Зарекох се, че за второто ще направя всичко възможно да го кърмя, и то по-дълго време. Но в живота не винаги става това, за което си мечтаем! Роди се моя прекрасен втори син (секцио) и още в началото започнаха проблемите, не изплака веднага, сложиха го в кувьоз и така 4 дена, защото детето имаше проблеми с дишането в началото, хранеха го през сонда и упорито ми отказаха да ми вземат коластрата и кърмата! На 5 ден ми го дадоха, моя син категорично отказваше да суче, като пищеше неистово и въпреки малките си размери се бореше яко и не ми даваше да го сложа на гърдата! За да не стане разказа ми много дълъг, няма да изпадам в подробности, на 6 ден една от лекарките в Майчин дом, ме попита някой казал ли ми е, че нещо има на сърчицето на моя син? Подкосиха ми се краката, молех се до момента в който влязох в кардиологичния кабинет на 3 градска, веднага след изписването ни, да е грешка това! Аз бях ходила на фетална ехокардиография и знаех, че сърчицето му е добре и направо идеално! Оказа се обаче, че Лъчо има Междукамерен Дефект и други по-малки дупчици в сърцето си! Надяваха се, че сами ще се затворят! Предупредиха ме за разни неща при сърдечно болните деца и ние се прибрахме в къщи, за да се отглеждаме, да порастем и преборим болеста. Но нещата се развиха по друг начин, моя син не засука, каквото и да правех, първия месец още се движеше добре като хранене, изпиваше по 70 мл кърма, която аз цедях и му предлагах. Постепенно обаче нещата се влошаваха, бебенцето ми започна да диша 90 пъти в минута, а бяха ме предупредили, че е добре ако е между 40 - 50 пъти в минута. Започна да пищи при всеки опит да го нахраня, и изяждаше все по-малко и малко. Стигнахме до 20 мл кърма, аз не можех да спя от тревоги, личната му лекарка само възкликваше: защо не се храни това дете? и толкова! Трябваше аз сама да се боря и търся причините за проблема, оставиха ме сама. Ходих и на консултант за кърменето, тя не можа да открие причината за недоброто хранене! Проблема си оставаше! Изчетох всичко възможно, минах по всякакви доктори, самите кардиолози ми обясняваха, че сърдечно болните деца се уморяват докато се хранят и заспиват, но моя син не заспиваше, той се бореше неистово с всяка капка кърма, пищеше и се дърпаше! Накрая при един от прегледите, доктори от Пирогов откриха, че всъщност сърчицето на моя син се е уголемило толкова много в желанието си да работи нормално, че е смачкало хранопровода и всъщност всяка глътчица кърма е било и болка за него! Тогава бях вече стигнала до извода, че макар и малко кърмата, тя трябва да е много калорична и да му заменя количеството, което не изяжда, бях прочела за сгъстител за кърма, но бързо разбрах, че не той ми трябва, а ОБОГАТИТЕЛ за кърма! Д-р Попиванова от Майчин дом, ми написа как се казва и на коя фирма е ползвала преди време! Тук започна и трудното, оказа се, че в България няма и не се внася такова нещо! През познати, започнахме да търсим в Америка, Швейцария, четяхме в интернет! И накрая моя мъж намери такова нещо в Чехия! На другите места не бяха чували за такъв продукт, незнаеха и самите представители на НУТРИЛОН (обогатителя беше производство на Нутрилон) за България, че съществува такъв продукт. Но момичета да знаете, мисля че до голяма степен това помогна на моя син да не отпадне съвсем и да има сили за операцията си, хранех го често и по малко, буквално капка по капка, сред болка и гърчене! Но нещата се оправиха! Избутахме трудния период, моето дете порасна, скоро ще стане на 1 годинка, аз все още цедя и му давам кърма, в която все още добавям понякога обогатител, защото Лъчко още си яде по-малко, като едно новородено почти, яде по 5-6 пъти на ден и например изпива 70 - 80 мл кърма, но вече го спасява това, че е и захранен и с удоволствие яде и пюренца!
Самия обогатител представлява прахче в малко пакетче, слага се в 50 мл кърма, с температурата на тялото. Ще сканирам опаковката (кутия в която се намират много пактчета) и самото пакетче, за да имате представа за какво става дума! Надявам се да помогна на много бебенца, които имат проблеми при изпиването на достатъчното количество кърма за да растат пълноценно! Аз самата не слагах на всяко пиене на кърма обогатител, защото не намерих доктор, който да ме подкрепи и да наглежда детенцето ми, докато пием така кърмата! Реших да не прекалявам, защото на самото упътване пише, че се използва в болнична обстановка и под надзор от лекар!
Целта на моя разказ, не е да уплаша някого, а да помогна на други майки с информация и опит, защото се оказа, че тук медицината ни наистина е на светлинни години от други места, че ние майките сме все още най-добрите за своите деца! С наблюдението си над тях, с усещането което имаме към рожбите си! Ако има нещо, което съм пропуснала, във вълнението си докато описвах нашата история, можете да ми пишете!
Виж целия пост
Някои ме познават покрай перипетиите ми с моето малко Лъче! Искам да разкажа някои неща от моя опит с "кърменето" на моето болно момченце, ако някой попадне в моята ситуация, дано му помогна!
Аз съм една от ония майки, която с трепет винаги си спомня за първото си дете - влюбено ме гледаше право в очите и така сладко цокаше, макар и само 2 месеца! Зарекох се, че за второто ще направя всичко възможно да го кърмя, и то по-дълго време. Но в живота не винаги става това, за което си мечтаем! Роди се моя прекрасен втори син (секцио) и още в началото започнаха проблемите, не изплака веднага, сложиха го в кувьоз и така 4 дена, защото детето имаше проблеми с дишането в началото, хранеха го през сонда и упорито ми отказаха да ми вземат коластрата и кърмата! На 5 ден ми го дадоха, моя син категорично отказваше да суче, като пищеше неистово и въпреки малките си размери се бореше яко и не ми даваше да го сложа на гърдата! За да не стане разказа ми много дълъг, няма да изпадам в подробности, на 6 ден една от лекарките в Майчин дом, ме попита някой казал ли ми е, че нещо има на сърчицето на моя син? Подкосиха ми се краката, молех се до момента в който влязох в кардиологичния кабинет на 3 градска, веднага след изписването ни, да е грешка това! Аз бях ходила на фетална ехокардиография и знаех, че сърчицето му е добре и направо идеално! Оказа се обаче, че Лъчо има Междукамерен Дефект и други по-малки дупчици в сърцето си! Надяваха се, че сами ще се затворят! Предупредиха ме за разни неща при сърдечно болните деца и ние се прибрахме в къщи, за да се отглеждаме, да порастем и преборим болеста. Но нещата се развиха по друг начин, моя син не засука, каквото и да правех, първия месец още се движеше добре като хранене, изпиваше по 70 мл кърма, която аз цедях и му предлагах. Постепенно обаче нещата се влошаваха, бебенцето ми започна да диша 90 пъти в минута, а бяха ме предупредили, че е добре ако е между 40 - 50 пъти в минута. Започна да пищи при всеки опит да го нахраня, и изяждаше все по-малко и малко. Стигнахме до 20 мл кърма, аз не можех да спя от тревоги, личната му лекарка само възкликваше: защо не се храни това дете? и толкова! Трябваше аз сама да се боря и търся причините за проблема, оставиха ме сама. Ходих и на консултант за кърменето, тя не можа да открие причината за недоброто хранене! Проблема си оставаше! Изчетох всичко възможно, минах по всякакви доктори, самите кардиолози ми обясняваха, че сърдечно болните деца се уморяват докато се хранят и заспиват, но моя син не заспиваше, той се бореше неистово с всяка капка кърма, пищеше и се дърпаше! Накрая при един от прегледите, доктори от Пирогов откриха, че всъщност сърчицето на моя син се е уголемило толкова много в желанието си да работи нормално, че е смачкало хранопровода и всъщност всяка глътчица кърма е било и болка за него! Тогава бях вече стигнала до извода, че макар и малко кърмата, тя трябва да е много калорична и да му заменя количеството, което не изяжда, бях прочела за сгъстител за кърма, но бързо разбрах, че не той ми трябва, а ОБОГАТИТЕЛ за кърма! Д-р Попиванова от Майчин дом, ми написа как се казва и на коя фирма е ползвала преди време! Тук започна и трудното, оказа се, че в България няма и не се внася такова нещо! През познати, започнахме да търсим в Америка, Швейцария, четяхме в интернет! И накрая моя мъж намери такова нещо в Чехия! На другите места не бяха чували за такъв продукт, незнаеха и самите представители на НУТРИЛОН (обогатителя беше производство на Нутрилон) за България, че съществува такъв продукт. Но момичета да знаете, мисля че до голяма степен това помогна на моя син да не отпадне съвсем и да има сили за операцията си, хранех го често и по малко, буквално капка по капка, сред болка и гърчене! Но нещата се оправиха! Избутахме трудния период, моето дете порасна, скоро ще стане на 1 годинка, аз все още цедя и му давам кърма, в която все още добавям понякога обогатител, защото Лъчко още си яде по-малко, като едно новородено почти, яде по 5-6 пъти на ден и например изпива 70 - 80 мл кърма, но вече го спасява това, че е и захранен и с удоволствие яде и пюренца!
Самия обогатител представлява прахче в малко пакетче, слага се в 50 мл кърма, с температурата на тялото. Ще сканирам опаковката (кутия в която се намират много пактчета) и самото пакетче, за да имате представа за какво става дума! Надявам се да помогна на много бебенца, които имат проблеми при изпиването на достатъчното количество кърма за да растат пълноценно! Аз самата не слагах на всяко пиене на кърма обогатител, защото не намерих доктор, който да ме подкрепи и да наглежда детенцето ми, докато пием така кърмата! Реших да не прекалявам, защото на самото упътване пише, че се използва в болнична обстановка и под надзор от лекар!
Целта на моя разказ, не е да уплаша някого, а да помогна на други майки с информация и опит, защото се оказа, че тук медицината ни наистина е на светлинни години от други места, че ние майките сме все още най-добрите за своите деца! С наблюдението си над тях, с усещането което имаме към рожбите си! Ако има нещо, което съм пропуснала, във вълнението си докато описвах нашата история, можете да ми пишете!
Да са ти живи и здрави децата и само да те радват! 
