Как се справяте с хиперактивните деца- моля споделете

Vivita, хиперактивността не е болест ,а Синдром на хиперактивност с дефицит на концентрация. При правилен подход и терапия с такива деца се наблюдава значителен напредък в развитието им. Желая ти успех.

Сигурно и при правилна диагноzа. Благодаря.

Да, разбира се ако диагнозата е правилна ще бъда правилна и терапията имам в предвид от психолог и логопед.

Същата работа е и моят син. Постоянно скача, крещи, вилнее, караме се...ако се заиграе, играе с неща, които изобщо не трябва да пипа, детски филмчета вече не гледа. Направо не знам

 Оххх, уморих се да обяснявам че след правилната диагноза поставена от  няколко специалисти на детето може да се помогне не с "хапченце", а с подходяща терапия и подход от психолог и логопед.

Малко позакъснях с отговора, но първо искам да кажа, че щом не ме познаваш и не познаваш детето ми нямаш правото да изказваш мнение по въпроса как го възпитавам, пък най-малко дали е правилно. Аз просто споделих как се държи моето дете, което всъщност няма диагноза от специалист и не е водено на такъв.
Ти както виждам също си споделила какво прави твоето дете и как ти отговаряш на желанията му, но никой не те напада за нищо.
За моето дете между другото това не е само мое мнение - тя си е така и в яслите и при бабите и където и да е... Всеки си има собствен подход към детето, но мнението на всички е че детето е трудно (както се изразяват бабите) за гледане. Едната леля от яслите каза че такъв случай не се сеща да са имали досега.
Аз също не искам да се заяждам и да обиждам никого, но нека не се правят квалификации кой може и кой не да възпитава. Защото аз преди време, когато видех някое дете на улицата да се тръшка и да реве за нещо и си казвах - ей това ако ми е вкъщи никога няма да позволя така да ме разиграва. Нооо.... ето че сега си го имам и не мога нищо да направя (може би Господ си знае работата) Та идеята ми беше че когато не си вътре в нещата няма как да знаеш какво му е на другия. И няма значение дали някой ще поставя диагноза на детето ми за някакъв синдром.... просто детето си е каквото е и аз търся начини да се справям със ситуациите. Но ако стигна до там че немога сама да се оправям - естествено ще потърся помощ.
 п.с. На мен честно казано рядко ми се случва да видя в магазина някое наборче на моето дете, което да обикаля като хала между рафтовете и да се чуди накъде да хване, както прави моето. Сега пак ще ме обвиниш че аз съм виновна че не я вкарвам в правия път, но ако можеш ела ти го направи.... Или пък ще те поразходя в колата заедно с Лара да видим колко време ще я издържиш да ти реве на главата (без причина - просто защото трябва да си седне на дупето)..........Нещата се натрупват и когато положението е такова от самото раждане на детето - е да може и аз да бъркам, може и да отстъпвам по някога, но мисля че е нормално........

Виж тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=194769.0
май доста така правят, или пък други номера.

Засега се справям като я водя понякога на стадиона,когато е празен и там с баща си да се гонят за да се изтощи,има супер много енергия и голям бяс  Но понякога ми идва в повече,особено контактите и с др. деца ми тежат,защото нейната радост е да блъсне детето,да го шляпне и т.н.т,а аз как да се извинявам цялата почервеняла на майката  Водя я и на село при баба и,хем да си почина хем и да се набеснее

Как да се справям?! С много търпение и от време на време - пошляпване и истерии. Слава Богу, не съм сама, в смисъл - не съм единствената с такова дете. Бях се отчаяла по едно време, че сме безнадежден и неповторим случай. Според мен най-добрият вариант да се намалят щуротиите и белите на детето, да се води да тича някъде, да рита топка, да изразходва енергия, защото се уморява и вкъщи почти няма сили за бели.

Бях почти отчаяна, добре че порових из форума и открих тази тема. Няма нужда да обяснявам за моя бяс, но след като прочетох мненията ви се чуствам по-спокойна. |Не съм склонна да поставям такава диагноза на детето си, въпреки че поведението му ме плаши на моменти, но го приемам като част от порастването му. Бих се радвала да споделите идеи как да разнообразим ежедневието на децата си и да предотвратим подобни изблици на нервност и агресия.

Искам само да вметна за въпросните "хапченца" - те се дават на деца с изричното съгласие на родителя и никой не може да ви ги натрапи ако не сте съгласни детето ви да пие такива неща. Независимо кой какво предписва, родителят е този, който взима решението.

Още - доказано е, че рибеното масло, поради високото съдържание на мастни киселини тип Омега-3, подпомага концентрацията и подобрява поведението. Полезно е по принцип, не само за хиперактивни деца. Трябва да се приема над 3 месеца, за да има ефект.

Крис е палав, не бих казала, че е хиперактивен, кротък е, просто не се спира на едно място и не си сяда на дупето, но няма капка агресия в него. Обаче постоянно хвърчи нагоре-надолу и аз след него... Постоянно се чува нещо от сорта "Уф, Крисе, горката ти майка" ...
Лошото е, че никога не го е гледал друг, не съм почивала и съм тотално изцедена вече, но пък все още не съм се предала.
И точно, защото е палав, не искам да го дам на ясла, че не знам там как ще го опазят.

 Много хубава тема-сега я намерих.
Включвам се от позицията на дванадесетгодишния ми опит с подобен проблем-слава богу вече нещата се нормализират и поулягат/ама сега пък идва пубертета...но това е друга тема/.
Та по отношение на "хиперактивността" имаше момент,когато и под влиянието на госпожи в детската градина и  особено в у-ще аз се бях "психясала" че детето ми е с подобна диагноза и трябва да търся профисионална помощ.Потърсих доста мнения-включително и професионални-изчетох доста литература-и се поуспокоих че нещата не са чак "диагностично' зле.Обаче хич не ми беше лесно с моя бяс/зодия близнаци-там съм го описала в темата/
 И не искам да ви отчайвам,ама нещата въобше не се подобряват в детската градина и у-ще,напротив,тогава се започват оплаквания и от възпитатели и от "възмутени" родители-и става.... Бях отказала да ходя на всякакви родителски срещи и в детската и в у-ще  Наред с 6-ците в единия край/цитирам една друга мама/ в другия не ни стига мястото за забележки
Така че по-добре се запасете с търпение и се подгответе

И моето дете е от 'активните', чак хипер не мога да кажа,но е много енергичен. За секунда не се спира. Яслата ми е някакво решение.Но в кьщи е просто чудо . Отдавам го на това,че самата аз сьм такава-ако не ми ври и кипи все едно не живея.И бремеността ми беше такава-нямах ден ,в който да сьм си "лежала и почивала",работех до последно,ходех на лекции и изпити до раждането-в истинския смисьл,ремонтирахме,сватба правихме и какво ли още не. Та затова не му се сьрдя на детето,че е такова.

Опита Ви е безценен мили майки.