Лилибон, ние сме с теб и Криско!!!

Да.

Стискаме палци всичко да се уреди много бързо!  Кураж и много вяра на цялото семейство! Много целувки за малкия борбен мъж!

Най-горещи прегръдки и от мен!
Вярвам, че ще успеете!
Насреща сме за каквото и да било!
 

Последните новини на Нова телевиция в 11,5% и нещо. Репортажа е някъде по средата на емисията. Аз за пръв път гледам така онлайн и не се ориентирах много, но ако имаш отдолу на плеъра стрелкичка - можеш да придвижиш и да пропуснеш част от новините.

С вас сме всички! Цунки и прегръдки на Криско!

Всичко ще бъде наред! 

(Гледах репортажа)

не може човек и особено родител да не се разплаче от видяното.Толкова силно момиче е Елена,какъв прекрасен човек!!!!!
Извинявайте за грешките ,но не мога да не споделя с вас написаното от мен към "някой хора"....няма да пускам началото на писмото по разбираеми причини,но мисля ,че имам право да споделя мислите си ...като жена,като майка,като човек :

……………….които могат да го отведат в така нужната му клинична обстановка .Там  има възможност да му се даде шанс да се радва и гони пепрудите през пролетта,да лудува на морският бряг през лятото,да ожули колене падайки от колело ....да се наслаждава на детството си като едно нормално дете.Мисля ,че молбата ни е съвсем нормална човешка реакция след прочетеното във форума на българските майки.Така би реагирала и вашата майка и майката на децата ви,така биха реагирали и вашите деца когато станат родители.Мисля ,че така ще реагирате и вие – спонтанно,с любов и насълзени очи за това малко човече.
Ще Ви напиша това което написах и във форума.......Криско ще стане красив мъж.Макар и толкова малък лицето му има много изразителни черти и носи силата и желанието да оцелее и живее.Той е един малък герой,един малък български мъж носещ Българската сила в нежното си бебешко сърце.
Нима това не е достатъчно за да му се помогне,нима неговият стремеж към живот и мъката от жестоките болки от раните по малкото му тяло не са достойни за уважение !?
Ние ,майките на България,жените които вдъхваме живот на парчето земя България мислим,че той има право на шанс за живот.Вярваме,че неговата майка заслужава да отдъхне и се порадва на това ,че е станала майка на това малко,силно момче!
..........................................

аз вече обичам Криско,...а вие?

Аз го обичам отпреди два месеца, когато се роди и разбрах за болестта му. Не излиза от мислите ми. За жалост институциите са неодушевени, а хората работещи в тях са още по-бездушни...

Благодаря ви за уточнението!  Изгледах материала по Нова.

jujolinka, понякога благородно завиждам на хора като теб, че можеш по този невероятен начин да изказваш мислите и чувствата си! Ако трябваше аз да напиша с думи какво чувствам в случая едва ли бих могла да го представя толкоз красноречиво! Още веднъж се насълзих когато четях редовете, които си написала. 

Изгледах репортажа и не мога да спра да плача.Лилибон с теб сме!Кураж на теб и семейството ти!

и аз си мислех че мога да се изразявам възвишено..........

jujolinka   - шапка ти свалям     
а за обичането - трябва да си НеЧовек за да не обикнеш това мъниче!!!

Много сили на Елена и цялото и семейство и да не се притесняват да приемат помощта ни защото тя идва от сърцата ни!!!

Аз съм от хората които трудно си изразяват чувствата, и сега незнам какво да кажа или по скоро да напиша!    Адашке репортажа много ме развълнува! Прегръщам те силно!

Дано НЗОК бързо уредят необходимите документи за заминаването на малкия Криско. Моля, се малкия юнак бързо да се стабилизира, за да може да пътува и да се намери начин да се облекчи състоянието му.
Ели, много сили и кураж на теб и цялото ти семейство.

Гледах го току що и много плача!Лилибон,кураж миличка,ние сме с теб!

Може ли да се гледа на друго място, освен Нетера- излиза ми съобщение, че трябва да платя за да го гледам (не съм в момента в БГ)? Или ако може да се свали някак- иска ми се видя Криско и Ели.
Разбира се, че го обичаме това юначе и чакаме да чуем хубави новини скоро.

От момента, в който прочетох първа страница на тази тема мозъкът ми е като в мъгла, лута се непрестанно - от надеждата до унинието, от радостта при първата усмивка на малкия до гнева от толкова неуредици, които вгорчават и без това нерадостния ден на тези родители. Никой на света не заслужава да изживява мъката и болката на тези мили хора.
Понякога дори и аз нямам какво повече да кажа!
А колко ми се искаше наместо кожа да можех да пратя вълшебна пръчица!
Целувки, мъничък Криско!