Добавям нови неща, но старите не трия. Затова харда ми е на такъв хал.
Виж целия пост
Правите ли понякога ревизия на самите себе си?
- Публикувана: 26 юли 2007, 11:00 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2007, 16:07 ч.
# 45
26 юли 2007, 16:36 ч.
# 46
26 юли 2007, 17:05 ч.
Да твърдим ,че не можем да променим характера си, означава да признаем инертността си.
Много хора заявяват;" Да, аз съм си такъв ,който не ме харесва ,си е негов проблем".
За себе си мога да кажа, че откакто съм се родила, се променям .
Опитвам се да се опозная и сигурно този процес ще продължи цял живот.
Ако един човек е неспособен да направи всичко възможно,за да се опознае и промени в по- добрата посока, има ли право да изисква това от близките си? Имам ли право да казвам на децата си кое е по- добро за тях и да изисквам каквото и да било ,а аз самата да си остана такава, каквато съм ,защото ми е по -удобно ?
Или да искам от съпруга си да се съобразява с мен ,а аз с него -не ,защото характерът ми не го позволява ?
Не е ли една голяма промяна самият брачен живот?
А колкото за недостатъците, мисля ,че въпросът ,както е зададен от авторката, включва и тях .
Дали са вродени или придобити, няма значение .
Виж целия пост
Много хора заявяват;" Да, аз съм си такъв ,който не ме харесва ,си е негов проблем".
За себе си мога да кажа, че откакто съм се родила, се променям .
Опитвам се да се опозная и сигурно този процес ще продължи цял живот.
Ако един човек е неспособен да направи всичко възможно,за да се опознае и промени в по- добрата посока, има ли право да изисква това от близките си? Имам ли право да казвам на децата си кое е по- добро за тях и да изисквам каквото и да било ,а аз самата да си остана такава, каквато съм ,защото ми е по -удобно ?
Или да искам от съпруга си да се съобразява с мен ,а аз с него -не ,защото характерът ми не го позволява ?
Не е ли една голяма промяна самият брачен живот?
А колкото за недостатъците, мисля ,че въпросът ,както е зададен от авторката, включва и тях .
Дали са вродени или придобити, няма значение .
# 47
26 юли 2007, 18:47 ч.
Да, разбира се. И то не понякога. Както на самата себе си, така и на чувствата, мислите и собствената ми нагласа към хора или факти, които ме касаят. Всичко може да претърпи промяна или развитие. И наистина е въпрос на мотиви, цели и воля, както и на личен мироглед.
Виж целия пост
# 48
26 юли 2007, 19:08 ч.
Да! Често! Не мисля,че има човек, който да не го прави. Разбира се по различен начин, по различен повод, но го прави....няма как...всеки остава насаме със себе си по някое време.
Виж целия пост
# 49
7 авг. 2007, 17:15 ч.
Виж целия пост
Да! Често! Не мисля,че има човек, който да не го прави. Разбира се по различен начин, по различен повод, но го прави....няма как...всеки остава насаме със себе си по някое време.
# 51
7 авг. 2007, 19:30 ч.
добре де ама не ти ли е търсене, за самата себе си, не се ли губиш в това си спокойствие заради другите, не се ли налага да премълчаваш неща, това на мен ми е най-трудно да задържа нещо което мисля сериозно( не става въпрос за грозни обувки или нещо от рода, ами неща които ме засягат лично) не ми е трудно да правя компромис но държа да бъде оценен и да се разбере че правя компромис....ето една малка ревизия....
а иначе по темат а- много често си правя и все си обещавам че ще съм по-търпелива...ама ще видим- бебешки стъпки нали така( по-лека, лека)
Виж целия пост
преди година ми писна от самата мен - вечно мрънкаща, нещастна и несмислена. направих списък с нещата, които според мен пречат в отношенията ми с хората и почнах едно по едно:
- мога ли да бъда по-широко скроена, в какви случаи, как
- мога ли да бъда по-щедра, кога и как
- мога ли да бъда по-малко критична, кога и как
първо си дадох дума да не реагирам необмислено, защото повечето грешки идват от там. след това често преговарях списъка и обмислях имам ли напредък в ситуациите от ежедневието.
имам.
промяната, колкото и невъзможно да ми е звучала, е факт - достижим и блажен. всички хора, които ме познават дълго време смятаха, че пия успокоителни
ревизия според мен не може да се прави често, защото трябва да си в определен емоционален и интелектуален етап от живота си и да направиш голяма промяна. а може и да греша
- мога ли да бъда по-широко скроена, в какви случаи, как
- мога ли да бъда по-щедра, кога и как
- мога ли да бъда по-малко критична, кога и как
първо си дадох дума да не реагирам необмислено, защото повечето грешки идват от там. след това често преговарях списъка и обмислях имам ли напредък в ситуациите от ежедневието.
имам.
промяната, колкото и невъзможно да ми е звучала, е факт - достижим и блажен. всички хора, които ме познават дълго време смятаха, че пия успокоителни
ревизия според мен не може да се прави често, защото трябва да си в определен емоционален и интелектуален етап от живота си и да направиш голяма промяна. а може и да греша
а иначе по темат а- много често си правя и все си обещавам че ще съм по-търпелива...ама ще видим- бебешки стъпки нали така( по-лека, лека)
# 52
7 авг. 2007, 19:38 ч.
Касиди, кво да ти кажа. Всеки ден не ревизирам себе си, но при особени обстоятелства - ДА . Тогава изкоренявам, доколкото мога всичките си негативи. Старая се и почти успявам да задвижа колелото на собствения си живот по-бързо. Обичам да живея бързо. Например. За една година напуснах спокойната си работа, разведох се, изкарах шофьорски курс, смених местоживеенето..И спечелих!
Много обичам тази мисъл - Бог обича силните хора и им подава ръка! ...така че ако ревизиите водят до вървеж напред - ЧУДЕСНО !!!
Виж целия пост
Много обичам тази мисъл - Бог обича силните хора и им подава ръка! ...така че ако ревизиите водят до вървеж напред - ЧУДЕСНО !!!
# 53
7 авг. 2007, 19:46 ч.
Редовно го правя.Знам си недостатъците и се опитвам да се справям с тях доколкото мога.За сега съм си поставила за цел две неща:
-да спра за раздавам заповеди на околните(лошото е,че не се усещам,че го правя,за това съм помолила близките ми да ми правят забележка в такива случаи);
-да се науча да говоря добре пред аудитория,в която смятам,че има хора на по-високо ниво от моето.
Вярвам,че човек може да промени черти на характера си със самоконтрол и постоянство.
Виж целия пост
-да спра за раздавам заповеди на околните(лошото е,че не се усещам,че го правя,за това съм помолила близките ми да ми правят забележка в такива случаи);
-да се науча да говоря добре пред аудитория,в която смятам,че има хора на по-високо ниво от моето.
Вярвам,че човек може да промени черти на характера си със самоконтрол и постоянство.
# 55
7 авг. 2007, 20:43 ч.
Разбира се, че правя ревизии.
И спокойствието и хармонията ей-така, от само себе си е присъща на две основни групи- глупавите и целенасочено-търсещите-ревизиращите.
При мен хармонията и баланса /който винаги е временен, но все по-дълъг/ следва след доста бури.
Основните ми моменти за генерална ревизия за Рожденият ми ден и Нова година.
Виж целия пост
И спокойствието и хармонията ей-така, от само себе си е присъща на две основни групи- глупавите и целенасочено-търсещите-ревизиращите.
При мен хармонията и баланса /който винаги е временен, но все по-дълъг/ следва след доста бури.
Основните ми моменти за генерална ревизия за Рожденият ми ден и Нова година.
# 56
7 авг. 2007, 20:45 ч.
Основните ми моменти за генерална ревизия за Рожденият ми ден и Нова година.
За пълноценна смятам годината ако след Новогодишната ревизия мога да се сетя за 10 неща минимум , които са ми стоплили сърцето
Виж целия пост
Основните ми моменти за генерална ревизия за Рожденият ми ден и Нова година.
# 57
7 авг. 2007, 21:11 ч.
За пълноценна смятам годината ако след Новогодишната ревизия мога да се сетя за 10 неща минимум , които са ми стоплили сърцето
О, не. Това е необходимо, но недостатъчно.
Трябва да познаваш себе си перфектно.
Трябва да знаеш слабите си места наизуст./за силните е по-лесно/
Трябва да се награждаваш за победите и да анализираш безпощадно загубите, особено по твоя вина, а не поради обстоятелства.
Трябва постепенно да се научиш да се влюбваш в себе си, да се харесваш, но не сляпо със самодоволството на ограничения и посредствения човек, а със съзнанието на господар на себе си и емоциите си. Колкото повече се познаваш, толкова повече се владееш, колкото повече се владееш, толкова по-лесно управляваш живота си към посоката, която ще донесе истинското удовлетворение, пълнота и цялостност на смисъла да се чувстваш щастлив. И това е само момент. После нещо наклонява везните и тогава следва нова ревизия.
Виж целия пост
Основните ми моменти за генерална ревизия за Рожденият ми ден и Нова година.
Трябва да познаваш себе си перфектно.
Трябва да знаеш слабите си места наизуст./за силните е по-лесно/
Трябва да се награждаваш за победите и да анализираш безпощадно загубите, особено по твоя вина, а не поради обстоятелства.
Трябва постепенно да се научиш да се влюбваш в себе си, да се харесваш, но не сляпо със самодоволството на ограничения и посредствения човек, а със съзнанието на господар на себе си и емоциите си. Колкото повече се познаваш, толкова повече се владееш, колкото повече се владееш, толкова по-лесно управляваш живота си към посоката, която ще донесе истинското удовлетворение, пълнота и цялостност на смисъла да се чувстваш щастлив. И това е само момент. После нещо наклонява везните и тогава следва нова ревизия.
# 58
7 авг. 2007, 21:17 ч.
За една нощ изкорених един свой фатален порок - зависимостта от хазарта. 
Виж целия пост
# 59
7 авг. 2007, 22:18 ч.
Правила съм ревизии на живота си няколко пъти. И то в случаи, в които се е случвало нещо превратно в живота ми и съм се опитвала да разбера кой е виновен и дали грешката не е моя.
Когато съм откривала грешката в себе си съм се опитвала по един или друг начин да се извиня на човека, когото съм наранила. Дали вътрешно този човек ще ми е простил или не - това си го решава той. Все пак този човек е бил наранен от мен и има право да не ми прости. А аз съм спокойна, че поне съм се извинила. Както казват - Призната грях е половин грях.
Виж целия пост
Когато съм откривала грешката в себе си съм се опитвала по един или друг начин да се извиня на човека, когото съм наранила. Дали вътрешно този човек ще ми е простил или не - това си го решава той. Все пак този човек е бил наранен от мен и има право да не ми прости. А аз съм спокойна, че поне съм се извинила. Както казват - Призната грях е половин грях.
Препоръчани теми