Правите ли понякога ревизия на самите себе си?

Изкорених срама. Е, не целият, но част от него
От както родих и се сблъсках с различни хора, които си натякват мнението и реших, че това няма да стане така

Обикновено правя ревизия когато ми се случи нещо разтърсващо или когато очаквам да ми се случи нещо което променя живота ми в друга посока.Мисля върху постъпките си,върху това дали съм се потрудила,дали заслужавам това което се случва...и обикновено ако не заслужавам получавам възмездие скоро...а ако не получа нещото което много искам ,разбирам ,че все още не съм готова и е въпрос на време да го получа ,щом съм се докоснала за миг до него.

Не, това не може да се случи.
Ако някой си въобразява, че може да изкорени недостатъците си и да си посади нови качества, греши според мен.

Може предполагам, но с доста усилия. Макар да ми е малко трудно да приема, че зрели хора с изградени характери се променят, та дори и частично...

Ревизирам се всеки ден... неуспешно....

преди година ми писна от самата мен - вечно мрънкаща, нещастна и несмислена. направих списък с нещата, които според мен пречат в отношенията ми с хората и почнах едно по едно:
- мога ли да бъда по-широко скроена, в какви случаи, как
- мога ли да бъда по-щедра, кога и как
- мога ли да бъда по-малко критична, кога и как

първо си дадох дума да не реагирам необмислено, защото повечето грешки идват от там. след това често преговарях списъка и обмислях имам ли напредък в ситуациите от ежедневието.

имам.

промяната, колкото и невъзможно да ми е звучала, е факт - достижим и блажен. всички хора, които ме познават  дълго време смятаха, че пия успокоителни

ревизия според мен не може да се прави често, защото трябва да си в определен емоционален и интелектуален етап от живота си и да направиш голяма промяна. а може и да греша

Защо така мислиш ,аз не отговорих на въпроса ,но не мога да живея с нещо което ме депресира или смятам ,че не е редно.Променям го!

Човек може да се промени. Никой не казва, че е лесно обаче. Основното е да има мотивация и воля.

Не се заблуждавай, Касиди!!! Не съм срещала такова животно още.
Едно е да си повярваш за ден, два или повече, че си успял да се отървеш завинаги от някакъв недостатък твой и съвсем друго става, като забравиш, че "вече си променен"...

Правя ревизия, да.Но нищо не изкоренявам, ако не е както трябва.Само го натиквам  надълбоко и го изваждам когато и ако има нужда.

Подтискаш недостатъците? Това пък ми се струва още по-невъзможно от евентуалното им изкореняване...Все едно да знаеш ,че има шоколад у вас, консумацията на  който ти е противопоказна, но  го обожаваш  и въпреки това  го заобикаляш...

опитвам се,не винаги успявам

и аз не вярвам, че човек може да си изкорени недостатъците.
иначе си правя ревизия на отношението си към нещата, хората и ситуациите около мен. защото отношението ни е това, което променя живота ни в една или друга насока, не нашите качества или недостатъци

luna мисля че говориш от своя гледна точка...аз мога да кажа че съм доста променена от преди 10 години и продължавам напред.Също така виждам и промяна в други хора около мен и това ме радва ,даже ги стимулирам,правя им комплименти и те още повече се стараят.Всичко е въпрос на воля.

Аз не казвам, че е невъзможно. Просто ми се струва недостижима такава радикална промяна, при все че човек отдавна се е изградил като характер. Радвам се ако си успяла да изхвърлиш ненужни черти от характера си. Би ли споделила в кое по-точно бележиш успех ( ако не е прекалено лично естествено).

Не ме разбираш май.  
Разбира се, че човек се променя, развива се..., но тук не става въпрос за това.
Човек се променя, развивайки качествата, които има, които са му заложени.
Каквито и тренинги да си провеждам, нещо, което не ми е заложено, не мога да го имам.
 

Бях много срамежлива ,чак ми пречеше това.Но вече не съм.

Ревизия? Хубаво е да си прави ревизии човек, да си сверява часовника отвреме на време. Но изкореняването на недостатъци е тежка, да не кажа невъзможна задача. Която става още по-тежка с натрупването на годинките. подтискаш дадено нещо в теб, а след време то се появява без дори самият ти да подозираш , че се е появило. Другите го виждат, но не и ти - така си свикнал с мисълта, че умело го прикриваш.
Няма перфектни хора. Няма и как да са такива.
Опитите да се промениш са чудесни, наистина. И аз всеки божи ден си казвам, че от утре няма да съм ....такава, но с идването на сутринта нещата си идват на местата които са си били и вчера. Каквото съм успяла да променя в себе си съм го направила в ранните си години. Аз лично преодоях притеснението си (но не съвсем) също така неувереността ( с по-голям успех, но пак не съвсем) и.... Знам ли?! Не си вярвам чак толкова, че да се самоопределям. Очаквам другите да ми показват грешките , защото знам, че не винаги си ги виждам сама...
Та като попадна във фаза саморевизия изпозлзвам жокер - обади се на приятел

Постоянно го правя - тълкувам себе си.
Даже понякога ми е уморително и си казвам "Какво пък толкова! Много важно, че казах еди-какво си", ако напр. ме е срам от някоя моя реплика или постъпка не намясто.
Но повечето пъти гледам да се анализирам, да поправям нещата така, че да са угодни както на заобикалящите ме, така и на мен.

Как предпочиташ, да си угодна повече на себе си или на околните?

1. Изкорених търпението си към хората, които ми пречат.
2. Спрях цигарите и мисля като непушачка /наистина, въпреки, че на мнага от вас няма да повярват/
3. Реших по ред причини, че "ако няма път, прокарай пътека" за мен е начин действие.

Отговарям за себе си. Предпочитам да съм в хармония със себе си.
Ако отсрещната страна не ме приема такава, каквато съм и се опитва да ми вменява измислена вина, значи тя има проблем, не аз.
Вейдър, успя да ме изразиш по-добре и от мен самата.

Аз също предпочитам да съм в хармония със себе си. И почти ежедневно я развалям и пак я възтановям. Вечното люшкане. Това идва от неувереността ми, предполагам. Но като достигна златната среда, съм щастлива.
Иначе относно промяната у човек, не знам. По-скоро съм песимист. Хората не се променят толкова лесно.

Напълно не съм съгласна, че човек НЕ може да променя сам себе си! Не само, че е възможно, но го смятам и за задължително. Винаги много съм се дразнила на репликата "Еми какво да направя - такъв съм си!" и точка. Аз самата съм променила много неща в себе си след направени "ревизии" през годините. И какво означава изграден характер? Характера се формира ден след на база преживяни и почувствани неща и съответно реакцията, която тези неща са предизвикали в нас. Мисля, че най-доброто нещо, ноето може да направи всеки човек за себе си е задълбочен анализ на собствената си личност. Това означава да се разровиш най-дълбоко в собствената си природа и в миналото си и да установиш коя е причината за всяка една черта от характера си. Както положителна, така и отрицателна..... защото всичко си има причина и е породено от нещо. Когато намериш причините за нещата, вече можеш да вземеш решение дали да продължаваш да поддържаш дадена черта или не. Все пак всичко е много относително и понякога черти, които околните намират за лоши, на теб самия може да си ти от голяма полза. Освен всичко друго, аз за щастие имам доста не свенливи приятели, които не се притесняваха да ми кажат какво не харесват в мен. Все пак един поглед от страни, никога не е излишен....
Но мисля, че когато човек опознае себе си, когато пропътува цялата си огромна вътрешна вселена, той се научава да контролира себе си и живота си и естествено да го насочи в доста положителна посока!
Успех на всеки, който реши да предприеме това наистина вълнуващо пътешествие!

А аз пък не познавам човек , който е съумял да се опознае сам себе си. Оказва се в един момент, че околните ти те познават по-добре от теб самия. И обикновенно са прави. Трябва мнооого да си вярваш за да кажеш, че се познаваш....

Луна, аз съм пресен пример за това. Много неща промених в себе си, защото го исках. Хората около мен го твърдят и то вече от 2-3 години.
По темата: Да, правя ревизия и никога не приемам нещата на 100 %, така както сетивата ми са ги усетили, разбрали, чули, видяли и т.н. Не съжалявам, че правя анализи.

Отказването от тютюнопушенето и пиенето на концентрати заложба ли е ?

Много е сложно, зависи.
Зависи на кой трябва да угодя. В някои случаи е по-добре да си държа на моето например.
Но друг път неминуемо трябва да направиш компромис, да се държиш по-различно заради някой ..
И така..

Компромисите и навиците имат ли пряка връзка с душевната същност за което всъщност иде реч?

Вейдър, ще ми е приятно да се запознаем.... . Да си мислиш, че околните те познават по-добре от самия теб, е най-малкото много тъжно. Околните никога не разполагат с цялата информация... Освен това, всеки гледа от собстветите си очи и пречупва нещата през собственото си съзнание. Двама човека, ще ти кажат две съвсем различни неща за едно и също нещо, което са видели в теб и ли от теб.
А ти как опознаваш хората около себе си и казваш после, че ги познаваш? Като ги наблюдаваш и виждаш как реагират в дадена ситуация. А нима не можеш да направиш същото и за себе си?

За концентратите не знам, но отказването от тютюна си е талант от всякъде

Ами точно защото гледните точки са различни. Когато чуеш няколко такива различни гледни точки можеш и да стигнеш до истината за себе си. Но да вярваш единственно на своето си виждане за твоята си същност е.... недостатъчно според мен и глупаво. Околните разполагат с информация, друг е въпроса дали ти ще я приемеш. Понякога липсата на реакция говори много повече, затова се вглеждам в очите на хората, слушам и  се опитвам да чувам между думите - така ги опознавам. Не по реакциите им в дадени ситуации.
Как бих могла да се опозная по реакциите си, като реагирам по различен начин в сходни ситуации в зависимост от емоционалното ми състояние в даден момент?

Малко е трудно човек да съди за същността си по мнението на околните. Аз поне мисля, че не винаги чуждата преценка е обективна и предпочитам да си се съдя по собствените си закони.

Не казвам, че трябва да съдиш само по мнението на околните. Още по-малко пък на кои да е околни. Влагам доста под думата приятел та и затова упоменах още в началото - "обади се на приятел"
Защо мислиш, че твоите закони са най- праведните? Примерно

Все си мисля, че съм достатъчно самосъвестна ако мога така да се изразя, за да си дам честно самооценка на това кое ми е + и кое -. Приятели...приятели, но едва ли някой знае по-добре от мен, с кое ми качество се долюбваме и с кое не.

Кас, понякога това не е достатъчно. За да оцениш трезво участието си в дадена случка, ти трябва или безпристрастен поглед отстрани или време за да можеш и ти самата да отсееш реакциите си. /безстрастно/

При мен, второто е предпочитания вариант. Никак не ми се нрави да се нагаждам спрямо нечии разбирания, а пък било ли то най-вече когато става въпрос за вътрешното ми световъзприятие.
Хайде, дай пример че ми стана интересно...

напълно споделям това мнение.
и смятам, 4е "ревизията" е задължителна, ако искаШ да живееШ в мир със себе си и да вървиШ напред.
друг е въпросът, 4е понякога води до болезнени реШения
и съЩо не понасям хората, които казват "такъв съм си". вси4ко се променя и ние съЩо... и за Щастие, бих казала.

Вейдър, ех голям диалог заформихме тука...
Ами аз за това казах, че имам късмета да чуя и мнения от хора, които са около мен доста години и биха ми казали своята гледна точка, относно моята скромна личност, без да имат някакви други предубеждения. Просто това видели - това казали. С тяхното мнение се съобразявам и никога не бих казала " Не е така". Ровя се пак, търся причина. А иначе на въпроса ти - аз лично бих анализирала само ситуациите, в които не съм емоционално на/раз/строена от други причини.

Да, може би, но може би това , което за себе си оценяваш като + за останалите може да е -, нали?
Няма такъв дълбок анализ, който да е продиктуван само от една гледна точка. Поне аз не знам. А колко, кога, защо и как ще възприемеш другата гледна точка си е изцяло твое си решение.

Е те тук е ключа за палатката

Повечето хора харесват себе си и не смятат за нужно да се ревизират.С годините обаче някои все пак си вземат поука от преживяното и се опитват да подобрят себе си.За да подобриш себе си обаче се изисква стимул,а стимулът най-често е любовта.Та значи човек става по-добър и ревизира себе си най-често когато обича.В момента аз съм в етап от живота си,когато се опитвам да ревизирам човека до себе си,а това е наистина трудно.Себе си вече ревизирах.

И аз така си мисля, то ако беше така всички щяхме да сме идеални. Или може и да се изкореняват,ама донакъде.

Помислих, че става дума да си ревизирам портфейла  , но не било това слава Богу... 

Винаги съм се интересувала от себе си и се познавам много добре. През последните 2 години съвсем целенасочено реших да се променям в една определена посока и го правя. Не без помоща на терапевта ми, който посещавам пак от толкова време.

ani_4ka, недостатъците за един са положителни качества за друг... за това и няма единен критерий за 'идеалност' и тя е непостижима.

И аз не понасям хора, които извиняват себе си с оправданието "Такъв съм, няма да се променя." Освен ако е  не оправдание а позиция относно черта, която не желаят да променят. Аз например съм прахосница - така съм си - не го намирам за недостатък и нямам намерение да се променям.

Добавям нови неща, но старите не трия. Затова харда ми е на такъв хал.

Да твърдим ,че не можем да променим характера си, означава да признаем инертността си.
Много хора заявяват;" Да, аз съм си такъв ,който не ме харесва ,си е негов проблем".
За себе си мога да кажа, че откакто съм се родила, се променям .
Опитвам се да се опозная и сигурно този процес ще продължи цял живот.
Ако един човек е неспособен да направи всичко възможно,за да се опознае и промени в по- добрата посока, има ли право да изисква това от близките си? Имам ли право да казвам на децата си кое е по- добро за тях и да изисквам каквото и да било ,а аз самата да си остана такава, каквато съм ,защото ми е по -удобно ?
Или да искам от съпруга си да се съобразява с мен ,а аз с него -не ,защото характерът ми не го позволява ?
Не е ли една голяма промяна самият брачен живот?
 А колкото за недостатъците, мисля ,че въпросът ,както е зададен от авторката, включва и тях .
Дали са вродени или придобити, няма значение .

Да, разбира се. И то не понякога. Както на самата себе си, така и на чувствата, мислите и собствената ми нагласа към хора или факти, които ме касаят. Всичко може да претърпи промяна или развитие. И наистина е въпрос на мотиви, цели и воля, както и на личен мироглед.

Да! Често! Не мисля,че има човек, който да не го прави. Разбира се по различен начин, по различен повод, но го прави....няма как...всеки остава насаме със себе си по някое време.

Даже прекалено се ревизирам...Нямам прошка...

добре де ама не ти ли е търсене, за самата себе си, не се ли губиш в това си спокойствие заради другите, не се ли налага да премълчаваш неща, това на мен ми е най-трудно да задържа нещо което мисля сериозно( не става въпрос за грозни обувки или нещо от рода, ами неща които ме засягат лично) не ми е трудно да правя компромис но държа да бъде оценен и да се разбере че правя компромис....ето една малка ревизия....
а иначе по темат а- много често си правя и все си обещавам че ще съм по-търпелива...ама ще видим- бебешки стъпки нали така( по-лека, лека)

Касиди, кво да ти кажа. Всеки ден не ревизирам себе си, но при особени обстоятелства - ДА . Тогава изкоренявам, доколкото мога всичките си негативи. Старая се и почти успявам да задвижа колелото на собствения си живот по-бързо. Обичам да живея бързо. Например. За една година напуснах спокойната си работа, разведох се, изкарах шофьорски курс, смених местоживеенето..И спечелих!
Много обичам тази мисъл - Бог обича силните хора и им подава ръка! ...така че ако ревизиите водят до вървеж напред - ЧУДЕСНО !!!

Винаги.
Понякога намирам и свои грешки. Рядко. 

Разбира се, че правя ревизии.
И спокойствието и хармонията ей-така, от само себе си е присъща на две основни групи- глупавите и целенасочено-търсещите-ревизиращите.
При мен хармонията и баланса /който винаги е временен, но все по-дълъг/ следва след доста бури.
Основните ми моменти за генерална ревизия за Рожденият ми ден и Нова година.

За пълноценна смятам годината ако след Новогодишната ревизия мога да се сетя за 10 неща минимум , които са ми стоплили сърцето

О, не. Това е необходимо, но недостатъчно.
Трябва да познаваш себе си перфектно.
Трябва да знаеш слабите си места наизуст./за силните е по-лесно/
Трябва да се награждаваш за победите и да анализираш безпощадно загубите, особено по твоя вина, а не поради обстоятелства.
Трябва постепенно да се научиш да се влюбваш в себе си, да се харесваш, но не сляпо със самодоволството на ограничения и посредствения човек, а със съзнанието на господар на себе си и емоциите си. Колкото повече се познаваш, толкова повече се владееш, колкото повече се владееш, толкова по-лесно управляваш живота си към посоката, която ще донесе истинското удовлетворение, пълнота и цялостност на смисъла да се чувстваш щастлив. И това е само момент. После нещо наклонява везните и тогава следва нова ревизия.

За една нощ изкорених един свой фатален порок - зависимостта от хазарта. 

Правила съм ревизии на живота си няколко пъти. И то в случаи, в които се е случвало нещо превратно в живота ми и съм се опитвала да разбера кой е виновен и дали грешката не е моя.
Когато съм откривала грешката в себе си съм се опитвала по един или друг начин да се извиня на човека, когото съм наранила. Дали вътрешно този човек ще ми е простил или не - това си го решава той. Все пак този човек е бил наранен от мен и има право да не ми прости. А аз съм спокойна, че поне съм се извинила. Както казват - Призната грях е половин грях.

Мисля,че през годините унищожих много от положителните си черти и си отгледах доста недостатъци,просто защото това,което в моите очи беше някаква добродетел,все ме дърпаше към дъното и правеше оцеляването ми доста трудно...За близките и приятелите може би съм същата или дори изглеждам пораснала...Но моето вълшебно огледало ми казва,че не съм станала по-добра...Не се оправдавам с живота,но съм донякъде благодарна,че не се противопоставих на инстинкта си за самосъхранение...

Редовно си правя.........някои неща харесвам,някои не........опитвам се да ставам все по-добра,по-мъдра, но понякога се пддавам на емоциите.........Но като цяло мисля,4е имам трезва оценка за себе си

Късметлийка! Как успя? Искам и аз да се отърва от наивността си и вярата в доброто Само проблеми ми създава тази ми уж добродетел 

Правя ревизия, нямам нещо като срокове, тази година или този месец. В момента в който усетя, че нещо не се чувствам добре и си налагам промени.

Мисля, че така живея - правейки ревизия на себе си. Дните ми са изпълнени с паралелни реалности - едната е за другите, а скритата - за мен. Не бих могла да живея по друг начин. Само така успявам да внеса своя ред в иначе объркания ни свят. Като казвам ред имам предвид усещането ми за случването на живота, връзките между събитията, които най-често остават под повърхността на видимостта. Ако всеки от нас се замисли и се върне назад, ще установи повтарящи се модели в живота и ще открие същите в живота на родителите си. Случващото се с нас има за цел да ни провокира да се замислим за смисъла на престоя си "тук" и "сега". И да не ви отегчавам с подробности - това за мен е т.нар. ревизия на живота - една непрекъсната връзка на мен самата с мена самата - за равновесие, коригиране, самоподкрепа, сигурност. Най-ценното е когато се почувстваш спокоен заради самия себе си. Поздрави и дано ревизиите ни винаги излизат точни  

  Постоянно правя ревизии на себе си(за голяма тяхна мъка,и на околните също ).Истината е,че при мен сериозните промени не са по китайски-на 7 години, а доста по-начесто.Налага ми се да се променям,да се "пренастройвам",да си внушавам и налагам промени и подобрения.Сега се харесвам много повече,отколкото преди 10 години,например.Вярвам в самовъзпитанието.
  За разлика от повечето хора,не мога да живея без да обмислям всичко,от всякъде(по възможност),което води до това,че при мен няма от тези,т.нар. повтарящи се модели.Особено по отношение на грешки и глупости.Не че съм безгрешна,но поне стари грешки не повтарям.
  Един много прост пример:Преди малко повече от година сериозно се замислих защо нещата в живота ми не са съвсем така,както винаги съм ги искала и съм си ги преставяла.Опитах се да се видя отстрани и осъзнах къде са моите лични грешки и пропуски,а също и как бих могла да ги поправя.Познавам се добре,затова знам кое е във възможностите ми и кое-не.Е,не казвам,че много ми беше кеф да осъзная,че не съм съвършена,но пък каква полза да си кривя душата?След "ревизията" последва "самосанкциониране" и сега ,с всеки изминал ден ,виждам че това е било задължително и дава страхотни резултати.

Алекс, може ли да споделиш повече за самосанкционерането.Въпросът е важен за мен, за да си дам сметка докъде съм със самозаблудите, кое е резултат на мързел и кое - на "обективна"самопреценка. Май хич ме няма в самосанкциите

Ок,но зависи от ситуацията,разбира се.Ще се опитам малко по-накратко да обясня,но все си мисля,че ще прозвучи много общо.
 В примера,за който говорих,едно от нещата,които разбрах,е че има много малко неща,за които другите са ми длъжни(не, че съм открила топлата вода,но става дума ,че конкретно разбрах за себе си,кое не наред).Разбрах,че колкото и да ми се струва справедливо,не трябва да съм толкова директна и толкова жестока,посочвайки чуждите грешки.Малко търпение,малко компромиси,малко усилие да разбереш и чуждата позиция,дори да ти се вижда абсолютно различна от твоята,не вреди.И още куп неща,които осъзнах за конкретен период от живота си.Например,наложих си още повече да мисля,да гледам и отстрани,да се опитвам да съм по-обективна.Това е съзнателно усилие,помага ми да виждам и собствените си грешки.Не се самобичувам,но си казвам:това(каквото и да) в мен не е наред(винаги много трудно и винаги с голяма вътрешна съпротива , първоначално) и трябва да се промени.Ако почувствам,че пак ме прихващат "стари" мисли,пак си налагам да мисля в "новата" посока,която съм избрала за по-вярна и с времето...незнам как става...някак ,все едно,приемам новото...променям се.Мъжът ми казва,че с моите самовнушения съм уникална,понякога дори не вярва,че се получава(но е факт),но аз се чувствам удовлетворена и наистина горда,че не стоя на едно място,не си казвам-"ей с тва в себе си не мога да се преборя" и само се жалвам и самосъжалявам-не!Явно просто не ми харесва да се самосъжалявам!Предпочитам да мога да се обърна и да кажа,като във филма "Али Макбийл":"Минало"! И това е!Така ,че то не е точно самосанкциониране,а по-скоро-вътрешни мои "поправки".

Суууууууууупер!
Благодаря ти много!
Всичко това на теория го знам прекрасно, преподавам го и пр., но като го прочетох, написано от теб, така чистосърдечно, ясно и подредено, сякаш ми подейства. Аз се опитвам по тази схема да се "поправям", понякога успявам, понякога се връщам към старото, но по-тревожно за мен е, че установявам връщането като "свикване" с проблема. Не бива да го допускам. Установих, че  колкото и абсурдно да изглежда, хората, изпаднали в самосъжаление, депресия и т.н., не искат да излязат от удобната обвивка да прехвърлят върху друг причината за проблема си. Размишлявам върху възможни модели за справяне.
Още веднъж ти благодаря 

   averbod,именно "удобна" ми се вижда позицията на тези,които казват"не мога да се променя",или дори,както беше определено по-горе,"мързел".Аз не съм съвършена,(именно защото често си правя "ревизии"-това е доказателство,нали? ) и съвсем не успявам така лесно,както изглежда на пръв поглед.Обикновено трябва много да ме "удари по главата",че да се стегна и да направя нещо .Но го правя-винаги се налага !Научила съм се често да се вглеждам,точно за да не допусна да "свикна".
  И сега, малко в страни от темата,но в същия контекст: механизмите или "моделите" за справяне са лични-да.Моите обикновено са:идентификация на проблема,обмисляне,нова идентификация(обикновено се налага),формулиране на новата идея или начини за справяне и...действие,като не забравям да се подсещам какво и защо правя.И пак-зависи за какво става дума...панацея,убедила съм се,за справяне с всички "болежки" няма.Всеки път ми се налага да решавам и да правя нещата според случая...
  Съобразявам се с хората,които обичам,но(може малко егоистично да звучи),главно гледам,в крайна сметка,да съм в мир със себе си(както има един израз )И ,честно, постигам го!Нескромно звучи,ама защо пък да е нескромно,като аз съм тази,която си го постига,нали така?

Ох да, но отдавна не съм и това много ме тормози. Форума определено също ми пречи да се усамотя, но аз съм си виновна. Куца ми връзката със себе си нещо, но не ми се обяснява и в други теми съм го писала.

Иначе променям се да, не мога да си представя да не се.