Аз не разбирам как човек може да не обича някое дете. НО има хора всякакви разбира се.
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
На мен ми става мило щом видя някое дете и буквално започвам да го обичам.
Жената -мащеха
- Публикувана: 30 юли 2007, 09:27 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2007, 23:39 ч.
# 15
30 юли 2007, 20:45 ч.
Виж целия пост
Аз съм същата, преди да се оженя ходех с разведено момче.Когато го вземеше, аз си го гледах като мое.Той понякога отиваше на риба,а ние с малкия си прекарвахме супер и самички.Но се замислям-ако детето е голямо,около или след пубертета и не ни гледа с възхитен поглед,дали няма да го приемем както другите роднини от"вражеския" лагер-свекърва,зълва,бивша жена идр.?
# 16
30 юли 2007, 20:51 ч.
Зависи как е възпитано. Сигурно ще го гледаш, както те гледа и то. Обикновено вражеският лагер използва невинното дете за агент-провоктор или като най-обикновен шпионин. Трябва да се внимава.
Виж целия пост
# 17
31 юли 2007, 14:04 ч.
Донякъде съм съгласна, аз съм в същата ситуация, но все още нямаме общи деца- аз също не бих искала да живея с неговото дете, но не мога да кажа, че бъдещото дете-няма брат или сестра, както и да го погледнеш, те имат кръвна връзка, приятно, неприятно- това е факт! И не мисля, че децата не трябва да знаят за съществуването на брат или сестра!
Имам позната, която има дете от втори брак- и двете са момичета, с разлика 3год, които си приличат, като две капки вода, нищо че са от различни майки! На нея и е тежко от това, но си мълчи, тя дори се среща и с другата майка, само и само двете сестри да могат да подържат връзка и да се познават, нищо че са от различни градове!Но тя много се измъчва от това нещо, но много си обича мъжа и по нищо не му показва, че това и тежи!
Но при мен това също е проблем, за който аз пък съм точно обратното говоря непрекъснато, защото мен ме измъчва нон-стоп, до такава степен, че ми става лошо, и дори тръгнах на психотерапевт- защото- не точно самото дете, а факта, че има дете ме унищожава бавно - не искам да се разделям с този човек, само защото има дете, малко като че ли имам подобрение, но времето ще покаже!!!
Виж целия пост
Aми зависи от жената. Двете деца на приятеля ми са големи. Комуникирам си с тях, налагало се е да им помагам с някой компютърен проблем (баща им не работи на компютър). Но никога не бих могла да живея с тях или понякакъв начин да допусна да им бъда мащеха. Те са отделно семейство и не искам да са близо до нас. Виждаме се, но дъщеря ми няма брат и сестра, защото аз съм родила едно дете. Това е положението.
Донякъде съм съгласна, аз съм в същата ситуация, но все още нямаме общи деца- аз също не бих искала да живея с неговото дете, но не мога да кажа, че бъдещото дете-няма брат или сестра, както и да го погледнеш, те имат кръвна връзка, приятно, неприятно- това е факт! И не мисля, че децата не трябва да знаят за съществуването на брат или сестра!
Имам позната, която има дете от втори брак- и двете са момичета, с разлика 3год, които си приличат, като две капки вода, нищо че са от различни майки! На нея и е тежко от това, но си мълчи, тя дори се среща и с другата майка, само и само двете сестри да могат да подържат връзка и да се познават, нищо че са от различни градове!Но тя много се измъчва от това нещо, но много си обича мъжа и по нищо не му показва, че това и тежи!
Но при мен това също е проблем, за който аз пък съм точно обратното говоря непрекъснато, защото мен ме измъчва нон-стоп, до такава степен, че ми става лошо, и дори тръгнах на психотерапевт- защото- не точно самото дете, а факта, че има дете ме унищожава бавно - не искам да се разделям с този човек, само защото има дете, малко като че ли имам подобрение, но времето ще покаже!!!
# 18
31 юли 2007, 14:35 ч.
Нещо не схващам с какво точно фактът ,че има дете те унищожава?С какво ти пречи,та чак споменаваш за раздяла и какво " говориш непрекъснато "за него?Предполагам,че ревнуваш,но чак до психотерапевт да стигнеш...
Виж целия пост
# 19
31 юли 2007, 14:51 ч.
И аз така!
Виж целия пост
Бих приела всяко дете, което има нужда от обич и грижа.
# 21
31 юли 2007, 16:09 ч.
Не вярваш?!
Понякога човек адски се задълбочава и има нужда от помощ.
Приятелките не са винаги най-компетентните помощници.
Виж целия пост
Нещо не схващам с какво точно фактът ,че има дете те унищожава?С какво ти пречи,та чак споменаваш за раздяла и какво " говориш непрекъснато "за него?Предполагам,че ревнуваш,но чак до психотерапевт да стигнеш...
Не вярваш?!
Понякога човек адски се задълбочава и има нужда от помощ.
Приятелките не са винаги най-компетентните помощници.
# 22
31 юли 2007, 16:24 ч.
Смятам, че е напълно възможно една майка да обикне "'чуждо" дете 
Виж целия пост
Ако някой ден ви се наложи да "играете ролята "на мащеха,и вие ли ще се държите като тази на Пепеляшка?Дали една майка може истински да обикне "чуждото" дете или до колко то е чуждо щом сме решили да споделяме живота си с неговия татко?
# 23
31 юли 2007, 16:28 ч.
Много ми ставаш симпатична с разсъжденията си! 
Виж целия пост
Пантер, почти всяка седмица детето е при нас - от петък вечер до понеделник за градинката, а понякога и повече дни. Когато ходим някъде извън София винаги гледаме да го вземем с нас, за да се разнообрази. С баща му сме заедно от 3 години - детенцето беше на 2.5 г когато се запознахме и си израстна с моето присъствие наоколо. Това дете винаги ще има собствено място в нашия дом, независимо, че не живее с нас за постоянно. С майка му нямаме никакви противоречия и поддържаме перфектни отношения. Сега, когато и казахме, че чакаме бебе по-рядко се обажда да я взимаме, за да не ме притеснява и да не ми тежи. Много мило от нейна страна. А колкото до това дали ще бъде сестра на моето дете - естествено, че да, нали имат един и същи татко.
# 24
31 юли 2007, 16:31 ч.
Да но да го обича като майка или само като дете,защото кой не обича децата?
Виж целия пост
# 25
31 юли 2007, 16:37 ч.
Е, смяташ ли че има еднозначен отговор?! Да! Не!
Една жена при едни обстоятелства може би ще го обича и като майка, друга не.
В повечето случаи според мен НЕ е така, и НЕ е нужно, защото децата си имат майки все пак и не е хубаво някой да отнема ролята им. Считам, че в повечето случаи "мащехите" (ГРОЗНА, ГРОЗНА ДУМА) преиграват с обичта си. Но това всеки признава пред себе си.
Виж целия пост
Да но да го обича като майка или само като дете,защото кой не обича децата?
Една жена при едни обстоятелства може би ще го обича и като майка, друга не.
В повечето случаи според мен НЕ е така, и НЕ е нужно, защото децата си имат майки все пак и не е хубаво някой да отнема ролята им. Считам, че в повечето случаи "мащехите" (ГРОЗНА, ГРОЗНА ДУМА) преиграват с обичта си. Но това всеки признава пред себе си.
# 26
31 юли 2007, 16:40 ч.
Да, tin2003, възможно да обикнеш едно дете чуждо при това, като майка своето. Мисля, че тези чувства много се контролират и от поведението на самите деца Винаги си проличава кога едно дете е настройвано срещу новата жена на татко си!!! 
Виж целия пост
Да но да го обича като майка или само като дете,защото кой не обича децата?
Винаги си проличава кога едно дете е настройвано срещу новата жена на татко си!!!
# 27
31 юли 2007, 16:42 ч.
Е, смяташ ли че има еднозначен отговор?! Да! Не!
Една жена при едни обстоятелства може би ще го обича и като майка, друга не.
В повечето случаи според мен НЕ е така, и НЕ е нужно, защото децата си имат майки все пак и не е хубаво някой да отнема ролята им. Считам, че в повечето случаи "мащехите" (ГРОЗНА, ГРОЗНА ДУМА) преиграват с обичта си. Но това всеки признава пред себе си.
И за какво да преиграват с обичта си?
Виж целия пост
Да но да го обича като майка или само като дете,защото кой не обича децата?
Една жена при едни обстоятелства може би ще го обича и като майка, друга не.
В повечето случаи според мен НЕ е така, и НЕ е нужно, защото децата си имат майки все пак и не е хубаво някой да отнема ролята им. Считам, че в повечето случаи "мащехите" (ГРОЗНА, ГРОЗНА ДУМА) преиграват с обичта си. Но това всеки признава пред себе си.
# 28
31 юли 2007, 16:43 ч.
Eй, хора ама и вие сте странни, има всякакви теми, като например, не може да приеме че бащата на мъжа и ще става пак баща и може би няма така да се радват, на нейното дете, как жене ревнува, че бабата обръща по-голямо внимание на едното внуче от дъщерята примерно, пък внуците от сина много не ги зачита, че бабата или дядото предпочитат сина си, пред дъщеря си и т.н, а ви е странно, че човек когато обича друг човек иска да дели изцяло и единствено любовта си с него и не иска да го дели дори и с друг вид любов! А иначе, в такъв тип теми, всички скачате, как е възможно, човек така да говори и всички колко много обичате децата, без значение чии са!
Хайде моля ви се, нагледала съм се на какви ле не случки с майки, които единствено защитават своите деца, а чуждите вълци ги яли! така, че моля Ви мислете и без да сте попадали в такава ситуация, не може да твърдите че вие сте светици и обичате всичо живо!
Тези форуми тук в бг-мама показват, каква голяма човешка злоба има в някой потребителки Оставям отворена....... да видя кой ще ме обори
Виж целия пост
Хайде моля ви се, нагледала съм се на какви ле не случки с майки, които единствено защитават своите деца, а чуждите вълци ги яли! така, че моля Ви мислете и без да сте попадали в такава ситуация, не може да твърдите че вие сте светици и обичате всичо живо!
Тези форуми тук в бг-мама показват, каква голяма човешка злоба има в някой потребителки Оставям отворена....... да видя кой ще ме обори
# 29
31 юли 2007, 16:44 ч.
Но при мен това също е проблем, за който аз пък съм точно обратното говоря непрекъснато, защото мен ме измъчва нон-стоп, до такава степен, че ми става лошо, и дори тръгнах на психотерапевт- защото- не точно самото дете, а факта, че има дете ме унищожава бавно - не искам да се разделям с този човек, само защото има дете, малко като че ли имам подобрение, но времето ще покаже!!!
Не виждам защо се тормозиш- той има дете от преди да се запознае с теб, това е негово минало, част от него и го приемаш или не. Все едно той да се тормози, че ти имаш дете от преден брак, или изобщо за нещо от твоето минало. Всеки има право на минало.
Виж целия пост
Aми зависи от жената. Двете деца на приятеля ми са големи. Комуникирам си с тях, налагало се е да им помагам с някой компютърен проблем (баща им не работи на компютър). Но никога не бих могла да живея с тях или понякакъв начин да допусна да им бъда мащеха. Те са отделно семейство и не искам да са близо до нас. Виждаме се, но дъщеря ми няма брат и сестра, защото аз съм родила едно дете. Това е положението.
Не виждам защо се тормозиш- той има дете от преди да се запознае с теб, това е негово минало, част от него и го приемаш или не. Все едно той да се тормози, че ти имаш дете от преден брак, или изобщо за нещо от твоето минало. Всеки има право на минало.
Препоръчани теми