Как ще реагират половинките ви, ако ей сега решите, че не ви се работи повече?

  • 3 221
  • 88
# 30
Това добре.
Сега остава да отидеш на почивка, август месец е тежък и не се шегувам.
Не може само в едната посока да се навива пружината, защото се къса.
Навиваш, навиваш, навиваш, после - обратното движение, почивка и релакс. Ако си задаваш така въпроса вариантите са два:
1. Не си си взела годишната почивка и чисто и просто имаш нижда от релакс.
2. Не се чувстваш комфортно на работното място и самата мисъл за работата те тревожи по някакви причини- изброих ги най-вероятните.
Ако проблема е в работата, нещо те дразни и не тръгваш с удоволствие за офиса, значи проблема е в конкретната работата, а не в работата изобщо.
Има и друг вариант- ти си родена домакиня, примерно.
Това са жени, които се чувстват като риба във вода в дома си и правят чудеса със семейния уют, възпитанието на децата си и мъжа си, да не задълбавам повече в дефинициите. Ако си такава- да, трябва да напуснеш работа и да останеш в къщи.
Въпросът е да разбереш какво би ти донесло истинско удовлетворение, лично на теб. Когато го разбереш, мъжа ти ще го приеме, убедена съм.
Виж целия пост
# 31

1. Не си си взела годишната почивка и чисто и просто имаш нижда от релакс.
2. Не се чувстваш комфортно на работното място и самата мисъл за работата те тревожи по някакви причини- изброих ги най-вероятните.

1. НЕ съм имала годишна почивка, а прехвърляне от една работа на друга. Наложи ми се в края на юни.....и успях да "откача" 5 дена в междуработието.
2. Чувствам се комфортно, но се притеснявам дали ще се справя с новата. Предполагам, че наесен вече ще съм наясно.
И трето-ти или си психолог, или си родена за такъв. Peace
П.С. Отивам да се правя на готвачка, все пак, другата част от амплоато. Wink
Виж целия пост
# 32
Azzy ти го е казала, ама и аз да си кажа. Мен тая ме тресе при всяка смяна на работата, но в малко по-друг вариант. Почвам с радост е ентусиазъм като малките деца, опитвам се да уча бързо, да се впиша по-бързо в средата, защото хич не обичам генерални промени. И на края на първия месец се чувствам като парцал - не ми се става сутрин от леглото, не ми се ходи на работа, 100% съм сигурна, че не се справям и не е за мен тая работа и трябва да си търся нова. Още около месец ми е нужен да се убедя, че съм патка Simple Smile и нещата потръгват Simple Smile. Добре, че не си сменям често работите  Whistling
Виж целия пост
# 33
1. НЕ съм имала годишна почивка
2. Чувствам се комфортно, но се притеснявам дали ще се справя с новата.
И трето-ти или си психолог, или си родена за такъв. Peace
1. Казваш на новия работодател, че НЕ си ползвала пълноценна почивка и разбира се смяташ, че не е много уместно още с постъпването да си биеш камшиците в неизвестна посока, но НАИСТИНА имаш нужда от почивка, за да работиш нормално и кога, по негово мнение ще е уместно да те пусне за малко.
Ще те пусне, даже с удоволствие.
2. Това се нарича адаптация и продължава известен период от време, разбира се и коства доста повече усилия, защото не се адаптираш само към работата, а към нов екип, нови неписани вътрешни правила и прочие, дотогава ще се чувстваш малко напрегната.
3. Имам много приятелки от ранна детска възраст и да, мота ми се и една диплома по психология в къщи, независимо, че не я упоребявам професионално, а само по приятелски  Wink
Лека вечер   bouquet
Виж целия пост
# 34
Лека нощ, Ази, и благодаря за думите.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 35
Ами гогато бях бремена с второто ни дете веднъж след работа заявих ,че немога да ходя повече на работа и искам да си почивам той каза няма проблеми ,сега все още съм си вкъщи,моят мъж винаги е казвал ,че неговата работа е да ни обезпечи финансово а моята да се грижа за дома и децата  Peace
Виж целия пост
# 36
Моят би въздъхнал с огромно облекчение. Това, че аз работя и поради този факт на него му се налага да върши някои неприятни задължения, които иначе бих свършвала аз, му се отразява пагубно. Направо линее, горкият! Предпочита той да се съдира от бачкане, но да е сигурен, че има кой да се грижи за децата и за дома.
Виж целия пост
# 37
Преди 3 години напуснах работа заради него ( заминахме за чужбина заради неговата работа ) и се очаква да не работя поне докато малкия навърши 3 години.

Дали ще работя или не - винаги би ме поткрепил.
Виж целия пост
# 38
Мисля, че ще ме подкрепи.
Виж целия пост
# 39
Една година си стоях в къщи и не ходих на работа,но взе да ми писва и си потърсих работа,та започвам утре Grinning мъжлето ми беше шокирано и ми каза да поработя щом искам,но не повече от година,защото било негово задължение да се грижи за мен.
Виж целия пост
# 40
моят мъж винаги е казвал ,че неговата работа е да ни обезпечи финансово а моята да се грижа за дома и децата  Peace
Peace Вече 10 години сме така
Виж целия пост
# 41
Мисля, че ще ме подкрепи.
Даже съм повече от сигурна Peace
Виж целия пост
# 42
то е хубаво да се грижат за теб,но все пак не трябва да прекаляваме,а и е хубаво жената да е независима,а не само да чака нещо. А и ги има моментите когато мъжа расте в професията,а жената няма никакво развитие от стоене в къщи,затова на работа Grinning
Виж целия пост
# 43
Година и кусур стоях без работа, тъй като мъж ми ме беше завлякъл на майната си, в една много дива държава. Накрая не издържах и даже там си намерих работа - с повече работни часове от неговата.
Не е гот, поне не за мен. Аз и без работа да стоя, пак няма да стана добра готвачка, шивачка, чистачка и прочие. Висене цял ден в нета и търсене на интелектуални забавления - това е моята безработица, а домакинските задължения - необходимият минимум, докато акълът ти е зает с друго.
НО - обичам да имам свобода в работата си, да нямам работно време, да мога да си остана вкъщи и да си работя от лаптопа на дивана, ако така ми е кеф. Засега го имам, дай Боже да е така и за в бъдеще. 
Виж целия пост
# 44
Моя ще каже:"Крайно време беше!".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия