Аз си мислех, че такъв проблем нямам или поне не съм го усещала с огромна сила, но сега на морето Никола просто ме побърка За десетина дни купихме поне 15 различни играчки, все китайски боклук, 10 от които вече са счупени, както и всякакви други дреболийки от рода на дървени змии, рапани, нещица за хапване и пр. В един момент вече е толкова беше презадоволен, че със самото излизане се почваше "Мамеее, купи ми нещо" - разбирате ли, НЕЩО, без значение какво, стига пари да се харчат
Ситуацията е изключително неприятна, защото съзнавам, че в старанието си да угаждам, за да си изкара хубаво почивката, съм прекрачила границата и рискувам да отгледам разглезен фръцльо, който е научен да получава винаги каквото му душа иска...а от такива деца нищо добро не излиза
Как да поставя разумни граници? Не искам да лишавам детето от забавления, но и не искам да ми се качва на главата. Вие каква тактика имате? Малко ли е тригодишно дете за обяснения от типа "нямаш нужда от това", защото моите впечатления са, че след тази фраза настава още по голямо тръшкане и рев и съответният боклук става най-жизненоважното нещо на света:tired: А искам да му обясня, да ме разбере...Иначе най-лесното е да го нашляпам, да го метна през рамо и да го набутам насила в колата.
Но не искам така...