Примери ли?
Ами теми като "Съседката не си гледа добре детето", "На мъжа ми братовчед му...", "Една моя позната...", "Ходите ли на ток в парка", "Имате ли косми" и пр.
Това, което ме подразни не са тези теми. Тях можеш да ги подминеш. Обаче какво да кажа на купищата непознати лелки, бабки и моми, които се завират в бебешката ми количка? Ъ? Не знам защо го правят. Нищо не казват, нищо не питат - просто минават, спират и пъхат глава. След което отминават. Даже не ми дават време да реагирам. Онзи ден една млада майка с две малки деца се завря до кръста. Измъкна се и си продължи.
Ха де. Защо правят това? Бебе като бебе, количка като количка. Аз като аз.
П.П. Мога да си представя какво изпитват родителите на дете в инвалидна количка. Стотици погледи, съвети (кой от кой по-безумен и глупав), фалшиво съчувствие.
Човек започва да мечтае хората някак да се изстудят, ако може.