следродилна депресия

  • 1 855
  • 42
# 15
Имаше една прекрасна тема за следродилната депресия, следродилната тревожност и т.н.
Ако наистина е депресия трябва да се потърси помоща на психотерапевт, защото понякога се стига до агресия към детето или към самите себе си.
Ако е тревожност, може и да премине от самосебе си, но ако е ДЕПРЕСИЯ, без специалист никой не може да се справи!
Виж целия пост
# 16
Нито с едното, нито  с   другото дете съм изпитала тази екстра.
Доколкото знам, не е задължително всяка родилка да мине през нея.
Ако наистина е депресия трябва да потърсиш професионална помощ.


Херелина, стискам палци по-скоро да се почустваш  горда и щастлива майка.

Ако мога да ти помогна с нещо- имаш ми телефона.Без притеснение ми звънкай. Hug
Виж целия пост
# 17
ЗА щастие не оставах без работа като се роди синът ни и нямах време да се обърна и определено ако е искала депресията да ме налегне, е нямало кой да и обърне внимание !!!
Виж целия пост
# 18
И прти мен беше в лека форма, но все пак не се разминах без тази екстра  Mr. Green

Честно казано мина ми малко след като си тръгнаха всички "помагачи". Мен лично ме изнервя да има много хора вкъщи, ама вече посвикнах покрай факта, че все пак идват да гледат Калоян.

Най-много ми помагаха разговорите с мъжа ми. Положението през деня ми изглеждаше безнадеждно, ама след като споделех и някак си се нещата просветляваха и даже се чудех какво пък толкова страшно е станало, та съм се затюхкала. Разходките навън също помагат.

Моят съвет е: зарежи всичко (доколкото можеш), разхождайте се с малчо и говори, говори, говори....

Успех и дано бързо влезеш във форма Hug
Виж целия пост
# 19
Мен ме порази при първото дете и ме държа достаааааааааа дълго .... но успях да се изтръгна от този кошмар ... #Cussing out
Виж целия пост
# 20
При мен продължи доста време ,около месец и половина  Crazy.
Също.
Виж целия пост
# 21
Слад като родих сякаш нямах депресия, бях погълната от бебето, беше лято и се чувствах добре.
Но след като Стиви стана на 5 месеца, заминахме за Ямайка. Там нямаше къде да излизам, по цял ден не виждах жив човек, през уикенда беше скука.... е тогава такава депресия ме беше хванала...Нито исках да чистя апартамента, нито да сготвя или изпра, хранех детето и пак го слагах да спи, а то нали е добричко само спеше и ядеше милото. Вдигах скандали за нищо, незнам мъжа ми как ме е издържал  Embarassed Ужас беше, осъзнавах, но неможех да го спра.
Добре, че се върнахме сляд 3 месеца и аз се успокоих.
Сега ме е страх да замина за чужбина, да не изпадна пак в депресия като преди  Confused
Виж целия пост
# 22
В началото нямах. Сами с татито се грижихме за бебето и се чувствах много горда, полезна и щастлива.
Но , сега съм много уморена и изнервена, не виждам края на безсънието/ а тя си спи добре/, не виждам кога ще имам 1 ден свободно време, кога ще тръгна на работа с чистата съвест, че Ния е в добри ръце. Мъжа ми ме дразни с повод и без повод. Имахме няколко изключително тежки дни в които почти откачих и се държах безобразно. Но и аз не можех да спра. Сега май ми помина. Поне се надявам, иначе е ад.
Как се нарича това? Преумора или депресия?
 Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 23
При мен нямаше
Виж целия пост
# 24
Никога не съм имала, раждането и гледането на бебе ми е било само радост...
Дано и март бъде така  Heart Eyes
Виж целия пост
# 25
ДВЕ СЕДМИЦИ.  Crazy Чувствах се така, сякаш животът ми е свършил. Неспането и грижите покрай новия човек ме съсипваха. Бях съгласна да върша най - тежката работа, само и само да не се грижа за него. Embarassed Беше ми много трудно и най - вече притеснено. Слава Богу, с времето, всичко си дойде на мястото...
Виж целия пост
# 26
OLYMPIA, честито   bouquet
Виж целия пост
# 27
при мен се появи седмицата, след като ме изписаха - заради дуднещите баби на главата ми, заради проблеми с кърменето и заради цялата лудница около мен. Предполагам, че ако си бяхме сами със съпруга ми щеше да ми се размине. Щом обаче си дадох сметка, че всичко мен си чака, се стегнах и я преодолях така бързо, както беше дошла!
Виж целия пост
# 28
при мен се появи седмицата, след като ме изписаха - заради дуднещите баби на главата ми, заради проблеми с кърменето и заради цялата лудница около мен. Предполагам, че ако си бяхме сами със съпруга ми щеше да ми се размине. Щом обаче си дадох сметка, че всичко мен си чака, се стегнах и я преодолях така бързо, както беше дошла!

Все едно говориш за мен само дето аз всичко си изкарвах на мъжа ми и два пъти му исках развод в изблик на истерия  Shocked  Mr. Green.
След това всичко се нареди и сега като се сетим двамата за този период  Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 29


Най-много ми помагаха разговорите с мъжа ми. Положението през деня ми изглеждаше безнадеждно, ама след като споделех и някак си се нещата просветляваха и даже се чудех какво пък толкова страшно е станало, та съм се затюхкала.
При мен незнам дали е депресия или просто стрес от новата ситуация, но все още има дни в които се самосъжалявам, всичко го виждам само от негативната страна, по едно време ревях всяка вечер като се прибереше мъжа ми и само безкрайното му търпение помогна. Но по-скоро го отдавам на стреса  - трябваше да се науча да правя куп нови работи, да се науча че първо са нуждите на бебето и след това моите и такива работи. Дано да минава вече.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия