Май ви се взе акъла с яслите

. Аз съм от топлолюбивите животни
НЕ се занимавали с толкова малки деца
В болницата в бургас също са ги върнали вечерта от спешното и чак на сутринта с триста връзки ги приеха... През това време Сияната повърна 14 пъти за 12 часа и ние също тръгнахме за Бургас. Слава богу, благодарение на това, че дребната още суче успяхме да не влезем в болница. При Сияна повръщането продължи ден и половина, после започна да вдига температура. Докара до 38.7 и застопори 4 часа и накрая й сложих ефералган, който като цяло нищо не направи... Както и да е температурата я държа два дни, а после започна разтройство още два дни. ПРез това време Дидо си стоеше в болницата и за разлика от майка си се чувстваше превъзходно, защото (знаете за отказа му да се храни) никой не го насилваше да яде, а му вливаха система. НА третия ден му спряха системата, като междувременно му бяха слагали Деган, антибиотик, Урбазон... и още 1000 боклука. Яна не издържа, събраха багажа и тръгнаха обратно за София. Ние останахме и доизкарахме до края. Поне на плаж походихме и Сияната се закрепи, но отслабна с 600 грама за тези близо 6 дни... И всичко тръгна от една супа на крайморско заведение. Миналата година носихме бурканчета храна, а тази решихме, че като са по-големи могат да ядат с нес. Да, обаче само салата и печена риба или месо... Желанието да й дам супичка се оказа пагубно в случая. Беше ужасно... но мина. Та затова си доизкарахме весело на Боровец. Пак бяхме заедно и с още едно семейство с по-малко дете. Е, не мина без емоции, но се надявам Яна да се включи и да си разкаже като очевидец 
и малко протестираше следващите пъти.тази сутрин,понеже я кара само баща,ме уговаряше да идвам и аз с тях-"блича мама" да съм се приготвяла и аз и ми дърпа дрехите и обувките.но вчера беше наистина ден на нашето семейство.нашият тате ДЕВАак имаше рожден ден и бяхме всички заедно,не правихме нещо специално,но изкарахме много весело деня.та явно иска детето и днес да е така,де да можеше.
особено ми хареса чернобялата снимка на Ида.като разказваш за среднощните ви приключения,все едно за нас говориш.мен онази сутрин Гери ме опика!понеже като дойде при нас има навика да се пльосва върху гърдите ни и така заспива.будя се от нещо,което ми примокря на рамото.а то детето като легнало отгоре ми и папмата малко се разместила(на страна факта,че пампите за нейната възраст и са завъртат спокойно около талията).така изпишкало се в спящо състояние детето и окъпа и мама рано сутринта.

Важното е че сега децата са здрави, а колкото до екшъна, с деца винаги си го има 

На мен все си ми е толкоз лошо, колкото преди, даже и на по-зле вървят нещата, но заветната 12 седмица наближава и това ме кара да гледам положително на живота
Мая я тресе яко пубертета. От 4 дни на всички вика първо "Не" и после се замисля, катери се навсякъде, фучи и е един голям кошмар просто 

Пълна скука 
. И се почна - вдига 38 и нещо, сваля до 38 без нещо и така два дена до снощи, когато взе да държи 37 и нещо и аз спрях всякакви антипиретици и взех да я следя. Днес да чукна на дърво температурата й е под 37 градуса, а сутринта даже поиска и да хапне
. 
.
. При нас рисковете да се разболее Оги са големи, ама пък за няма и тримесечен Любчо - щяха да бъдат направо пагубни
. Точно поради тази причина ни беше страх да ходим и по заведения, но пък за сметка на това МЕТРО -БУРГАС ни беше на път за Поморие и си накупихме продоволствията от там.
.
. Но пък освен едни сополки накрая, друго нищо не ни притесни
Слава Богу!
,определено ме замислят повече към Приморско, Китен и надолу да не стъпвам 

После до края ходехме само в една кръчма и нямаше издънки. От тук насетне ще ядем само в проверени места по почивките. И представете си - супата не беше застроена!!! Представям си какво щеше да стане ако имаше и сурово яйце вътре
. А като разбрах за вас, ви мислих всеки ден.
надявам се и Дидо и Сияната да са вече ОК, че като четох и направо не можех да повярвам
- чак до болница да стигнете
после още едни познати бяха хапнали във въпросното заведение и те...
та аз съм напълно настроена да вярвам, че е от храната или поне от лошата хигиена по някой заведения по морето
,определено ме замислят повече към Приморско, Китен и надолу да не стъпвам 

Гале, чудничко ви изглеждат снимките - лъха добро настроение
А най-хубавото е, че гадният вирус ви е подминал 
Но за сметка на това си е поискал сам да яде
- за щастие на майка си.
Ама имало да става. Догодина с цял набор домашни и купени манджи в бурканче
или нещо подобно), а тази година наминали за 3 дни и пак се бяха разболели...
, вероятно с тънкия намек да следи бебешора отблизо
. Ужасно ме беше страх най-вече за него, но стигането ми до морето имаше важна мисия - да стана кръстница на юнското ни съкровище - Криско от Варна. Естествено, изкушавах се и да съвместя това пътуване с някой и друг откраднат ден за морето и плажа. Та Поморие ми се стори чудесна алтернативаПрепоръчани теми