Пропадах някъде,....................

  • 1 892
  • 24
..........но всичко беше истинско.

След извисяването следва приземяване, логично. Кръговратът на живота.
Та реших да ви питам, колко ниско ви се e случвало да паднете? Не буквално, разбира се.
На всички ни се е случвалo да сгрешим, да направим някоя простотия, гаф, да постъпим лошо.
Виж целия пост
# 1
Случвало ми се е да прося любов.
Но не го смятам за падение.
Дори си мисля, че беше вид извисяване.
Виж целия пост
# 2
Случвало ми се е да лазя по земята. От това по-ниско не виждам къде ....
Виж целия пост
# 3
Случвало ми се е да лазя по земята. От това по-ниско не виждам къде ....

Предполагам, че го казваш в преносен смисъл, защото всички сме лазили по земята. Като деца най-вече. Joy
Виж целия пост
# 4
Случвало ми се е няколко пъти . Един от които се намирах тотално под земята .Не съжалявам обаче .За нищо .
Виж целия пост
# 5
Тази тема не я бях видяла...
Падам, когато забравя, че съм едно със света и се оградя със стена, тогава бавно, но сигурно падам... Когато не управлявам мислите и чувствата си (но това не винаги е падение)
За най-нис(з?)кото си падение не ми се пише, но съм го приела като урок...
Понякога трябва да стигнеш дъното(което е субективно), за да можеш да "отскочиш" от него... Аз май-често използвам този похват, макар с годините дъното да се вдига все по-нагоре. Оставям се "дъното" да проникне в мен и да достигне някаква точка, чрез която се задейства изстрелването...
Виж целия пост
# 6
Постоянно пропадам.
Ежедневно.
Губя самочувствие. В желанието си да се издигна в собствените си очи, правя грешки. Т.е. осъждам себе си, което не е задължително да бъде таксувано и от другите като грешно. Все си мисля, че пак сгреших.
Нещо май не ми се удаде словоредът. (пак се сърдя на себе си  Whistling)
Виж целия пост
# 7
Излъгах за нещо мнооооого важно.После ми се върна яко!Още ме е срам ,като си помисля или се сетя за това.Не ми се говори за другите неща-гадно ми става...но съм си взела поука от всичките си падения.Имам доказателства днес Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Не ми се спомня там където аз бях(на дъното),животът ми зависеше от това...а сега къде съм...
п.п.Благодаря ти,парчето е много хубаво.
Виж целия пост
# 9
Мисля, че най-гадно правя, когато залъгвам себе си за нещо и заедно с това и други хора.
Виж целия пост
# 10
След поредната простотия/изцепка/гаф от моя страна пия една водка, размишлявайки в/у станалото ... После я отивам да храня детето, я сядам на компютъра и майната му  Mr. Green Много пъти съм си мислила колко щеше да е хубаво, ако можех да се върна ден или седмица назад ... Но после се сещам, че е човешко да се греши и всеки е падал от високо и ми минава  Peace
Виж целия пост
# 11
Но после се сещам, че е човешко да се греши и всеки е падал от високо и ми минава  Peace

Благодаря ти, че си го написала. Hug Всички имаме своите падения, и на всички ни е много трудно да говорим за тях. Но наистина да грешим е едно от най-човешките неща. Как иначе ще се научим, как ще прогледнем, как иначе бихме имали шанса поне малко от малко да се извисим някой ден, дори и за миг.

Много хубави мнения, благодаря ви, аз все още обмислям своите падения, имала съм много.
Виж целия пост
# 12
...толкова ниско, че погледнах нагоре и видях дъното....
Виж целия пост
# 13
Прекалено често. Почти всяка сутрин, към 7 и 15. После отивам да го събудя, хваща ме за ръка и ме извежда на светло..

В миналото, безкрайно много пъти. От които вече дори не се срамувам, просто не искам да си спомням.
Виж целия пост
# 14
Пропадала съм, да. Съжалявах/съжалявам. Болеше.
Не съм сигурна, че пак няма с пълно съзнание да пропадна, ако нещата се повторят. Confused
Виж целия пост
# 15
 Много ниско. Преглъщала съм грозни думи казани в очите ми по мой адрес и съм се натискала да си мълча. От позицията на времето знам че си е струвало. От гледна точка на мъдростта, вече съм сигурна че всичко се връща.
Виж целия пост
# 16
А ти,Тео? Само въпроси задаваш, а не отговаряш.
Виж целия пост
# 17
Аз съм от 90-те %, които ще прочетат тази тема и няма да отговорят на въпроса. Сори.
А останалите 10% май също не са особено конкретни по въпроса...
Виж целия пост
# 18
Два пъти се поддадох на омразата...Поправих се.Сега оставям на другите да ме мразят...
Виж целия пост
# 19
Пропаднах преди около 6 години, опитвайки се безуспешно да спася една безнадеждно изгубена и неспасяема псевдовръзка, и то не чрез опитите си да задържа бай хуй до себе си, а след това. Пропадането ми се изрази в това да се опитам да го забравя, на принципа "Един мъж се забравя с друг", обаче го забравях твърде дълго, с твърде много други, докато в един момент осъзнах, че не мога да спра да го сравнявам с всички глупаци, с които се самозабравях в моменти на алкохолно и самосъжалително умопомрачение. Реших, че няма да се занимавам повече с връзки за една нощ/един час, казах си "Бала съм му майката, ако ще и цял живот да съм сама", и не след дълго срещнха Фил. Хихи, тва е като сценарий за сапунка, извинете за дългата изповед, за мен си беше облекчение да си излея душата Hug

Бтв, с жената на въпросния левент сме си близки, виждаме се периодично и си се хилим на старите истории Sunglasses
Виж целия пост
# 20
А ти,Тео? Само въпроси задаваш, а не отговаряш.

Бифанче, не е лесно, признавам, това са трудни моменти. Hug

Правила съм много, ама много глупости в живота си, и продължавам да правя. Супер сериозни, страшни падения, май нямам. Имам предвид падения, от които биха ни побили тръпки от ужас.

Едно от най-ужасните падения, които са ми са се случвали е, да предам приятел. От глупост, от недоразбиране, от страх. Ужасно е! Никое извинение, нищо не е в състояние да те накара да се почувстваш по-добре. А от прошката му те боли още повече.

Пети, имала съм и подобни падения, предполагам и повечето от нас. Не се обвинявай, не го мисли, всяко зло, за добро. Макар, че ти вече го знаеш. Hug
Виж целия пост
# 21
Молих една жена за отговор, който знаех, че няма да ми даде, правих го достатъчно дълго, за да успея накрая да се погледна отстрани и да си дам сметка колко жалка изглеждам.  Tired
Отговор още нямам, жената си остана в графа пожизнени врагове, а скоро влиза и в семейството  Sick
Виж целия пост
# 22
Пропаднах преди около 6 години, опитвайки се безуспешно да спася една безнадеждно изгубена и неспасяема псевдовръзка, и то не чрез опитите си да задържа бай хуй до себе си, а след това. Пропадането ми се изрази в това да се опитам да го забравя, на принципа "Един мъж се забравя с друг", обаче го забравях твърде дълго, с твърде много други, докато в един момент осъзнах, че не мога да спра да го сравнявам с всички глупаци, с които се самозабравях в моменти на алкохолно и самосъжалително умопомрачение. Реших, че няма да се занимавам повече с връзки за една нощ/един час, казах си "Бала съм му майката, ако ще и цял живот да съм сама", и не след дълго срещнха Фил. Хихи, тва е като сценарий за сапунка, извинете за дългата изповед, за мен си беше облекчение да си излея душата Hug

Бтв, с жената на въпросния левент сме си близки, виждаме се периодично и си се хилим на старите истории Sunglasses
звучи ми много познато...май сега съм в подобен период Sick
Виж целия пост
# 23
Най-голямото ми пропадане продължава и в момента... Tired
Унижението да прося любов...за дъщеря ми.
От човек, който нито заслужава, нито иска.
Ама аз упорита. И що?  Sick
Да се самоизтезавам и да търся причини и аргументи.
Губя почва под краката си.
Нужна ми е промяна и голяма доза самочувствие.
Ама...
Виж целия пост
# 24
Тези любовни пропадания спират, когато обектът на желание се издъни мощно и направи голяма простотия. Този момент винаги идва. За да затвърди правотата на решението ми, преди време един такъв ме обра, в собствената ми къща  Mr. Green За мое огромно щастие вече бях женена за истинска любов. Какво става с "крадеца" не искам и да знам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия