Преди една година на леля ми откриха рак на шийката на матката. Казали и, че вече е късно за операция и предписали химиотерапия. След лечението докторите казали, че всичко е наред, ракът се е капсуловал и ще се живее. След няколко месеца започва да я боли стомахът "Ами това е от химиотерапията, няма страшно ето ти тук една диетка, ще се оправиш". Е започва се един глад и ограничаване, ама болката се усилва. Хайде нови изследвания, вече диагнозата е изтъняване на червата, нова диета, нови лекарстава, ама пуста болка се усилва. Ново становище на лекуващите в онкологоята -одебеляване на червата, нова диета, нови лекарства и положението се влошава. около националния празник, когато бяха 4 почивни дни един след друг, тя вече не можеше да уринира. Идва гепи-то у тях в петък- ами потърпи до понеделник сега няма кой да ти обърне внимание. В събота викат бърза помощ онези вече с н-то мнение - обезводнена си за това не можеш да уринираш, пий глщкоза. Дори система не са й включили.
Е да ви кажа резултатът от кадърността на нашите "мили професионалисти". Ракът вече е превзел цялото й тяло и всичко е въпрос на време и издръжливост на организмът й. Може да живее месец, два, дори и година. А тази тъжна диагноза е поставена в друга клиника, след множество изследвания и скенер и след като са я отворили, за да я изчистят от рака, се е оказало, че е засегнал жизнено важни органи и кръвоносни съдове и не е възможно да я спасят.
Пиша ви всичко това, за да не се доверявате на диагнозата само на един "Сспециалист".
Ами това е
Господ да ни пази, че явно тези на които си плащаме да ни лекуват не са доктори, а просто едни УБИЙЦИ