Тя бе от провинцията, той от Столицата.
Запознаха се в един Интернет чат. След дълги перипетии се срещнаха на негова територия. Той бе купил като за първа среща маково уиски, пиха по стотина грама. Тя започна да го целува нежно и страстно по устните, тялото и накрая зарови лице в скута му и не след дълго го потопи в дълбокото езеро на плътските удоволствия, от които той отдавна се нуждаеше.
Той се справяше доста добре с изкуството на любовта за състоянието в което беше – частична парализа по рождение, вследствие на лекарска немарливост.
С близките не се разбираше почти, а поради неколкокра тон силно разбито сърце и 2-3 фалшиви любови, се беше отдал на чашката. Тази жена имаше шанс да го извади от блатото, но още нищо не бе сигурно. Няколкото любовни часа нищо не значеха все още.
Близките му от злоба или чиста алчност го бяха нарочили за най-великия вселенски боклук, не ставащ за нищо и той бе объркан до полуда. Има шансове да учи нещо, да изкара занаят, но семейните крамоли го изкараха от строя и го вкараха в омагьосан кръг, а не е умствено изостанал или простовата натура, но не е и светец. Майка му бе опората, но след като почина отдавна, светът около него почна бавно, но сигурно да се срива, и сега не знае накъде да поеме по оставащото житейско пътче. Беше се родил с диагноза Детска Церебрална Парализа от майка болна от тежко хронично заболяване и не знаеше, кого точно да обвини. Майка си, че го е родила, Бог, че го създал такъв, Родата си, че не го е убила още като бебе, или просто Съдбата!
Никой не очакваше да доживее почти 40 г години. Но за майка му познаха – почина от усложнения преди много време.
С баща му като частност от родата никак не се разбират, но притиснати от обстоятелствата , съжителстват някак си.надеждата на човека е, че въпросната среща е сянката на светлината в тунела, която той отдавна търси, често пъти по грешен и неуспешен начин..
неделя, 12 Август 2007 г.