Консултация с психолог

  • 111 253
  • 611
# 195
      Джемма, прочетох публикацията ти в темата "Самотни родители" и според мен най-добре да се обърнете към детски психолог или психотерапевт за разрешаване на проблемите с детето.
Виж целия пост
# 196
Точно това ще направя. Не мога повече да отлагам, благодаря за координатите, прочетох и доста теми тук.  bouquet
Виж целия пост
# 197
Джемма, прочетох постинга. Не знам дали разговор с психиатър ще помогне, но да не се озлоби детето. Може би да го приласкаете, дори и с риск да го разглезите за момент повече. Предложи му нещо, което не може да откаже - мач, концерт, кино, разходка с братовчед, на който се възхищава, екскурзия. Това с настроиването срещу родителите ти е много лошо, моето дете много пищи от баба си и знам на майка ми колко й е мъчно. Но с викове няма да се въздейства на детето. Спомням си като бях малка, че много се впечатлявах, когато някой по-възрастен ме срещаше на улицата и ми казваше, че баща ми е много добър човек. Може нещо подобно да организирате, някой трети човек да изтъкне положителните качества на родители ти, да сподели колко са се грижили за него, но не да се получи натякване, а да покаже, че са били загрижени. Веднъж водих дъщеря ми на детски психолог и тя ми каза, че децата и мъжете са с еднаква психика и само със залъгване и добри приказки се постигат успехи!
Виж целия пост
# 198
     Здравей, Нади. Дъщеря ми е с диагноза Хиперактивност с дефицит на вниманието, на 4 год. Преди 1 год. започна да посещава специализирана ДГ, където много бързо се адаптира, но след няколко месеца започна да се стиска и да отказва да пиша на гърне, но само когато е на смяна "строгата" леля. Така продължи и до изписването й от Специализ.ДГ. В къщи си пиша редовно и на клекало.
      От 10.09. посещава масова ДГ, където ходи с голямо желание, но проблемите с пишането продължиха. Още на първия ден госпожите ме уведомиха, че отказва да пиша на детското клекало с тяхна помощ, след това са помолили и децата от групата да я заведат да се изпиша, но тя пак е отказала. Принудих се да закупя пластмасово седало за детската тоалетна чиния, защото видях че ги слагат да пишат направо на фаянсовата тоалетна чиния и се усъмних, че заради това отказва. Може би й е студено.
       При опитите на госпожата да я заведе до тоалетната тя всеки път казвала "Мама ще дойде".
       Много се притеснявам затова че се стиска по цял ден, защото не е добре за бъбречетата й.
       Моля за вашето компетентно мнение.
Виж целия пост
# 199
     Здравей, Нади. Дъщеря ми е с диагноза Хиперактивност с дефицит на вниманието, на 4 год. Преди 1 год. започна да посещава специализирана ДГ, където много бързо се адаптира, но след няколко месеца започна да се стиска и да отказва да пиша на гърне, но само когато е на смяна "строгата" леля. Така продължи и до изписването й от Специализ.ДГ. В къщи си пиша редовно и на клекало.
      От 10.09. посещава масова ДГ, където ходи с голямо желание, но проблемите с пишането продължиха. Още на първия ден госпожите ме уведомиха, че отказва да пиша на детското клекало с тяхна помощ, след това са помолили и децата от групата да я заведат да се изпиша, но тя пак е отказала. Принудих се да закупя пластмасово седало за детската тоалетна чиния, защото видях че ги слагат да пишат направо на фаянсовата тоалетна чиния и се усъмних, че заради това отказва. Може би й е студено.
       При опитите на госпожата да я заведе до тоалетната тя всеки път казвала "Мама ще дойде".
       Много се притеснявам затова че се стиска по цял ден, защото не е добре за бъбречетата й.
       Моля за вашето компетентно мнение.
Здравей-мисля,че прекалената фиксация на околните върху проблема само го задълбочава в случая.Много е трудно да се издигат хипотези по интернет,но вероятно е да е свързано с емоционалните нужди на детето,в следствие на трудно преживяна промяна,на прекалено рано приучаване на гърне.колкото повече обаче се притеснявате и фиксирате вниманието си върху това-то детето неминуемо ще усеща вашето внимание към проблема и ще "попива"от вашето притеснение.Възможно е детето да сдържа прекалено поривите си,поради страх от наказание-помогнете му да изразява свободно емоциите си.Не наказвайте негативните емоции нито ги забранявайте -подтиснатите емоции са бомба със закъснител.При хиперактивните деца е добре да има ясни и точни правила и поощренията да са повече от наказанията.Поради спецификата на вниманието им е добре всяка поставена задача да се дели на по-малки части с видим резултат.Няма да е лесно нито за вас нито за детето,но с всяка малка победа ще бъдете по-близки и по-сравящи се.Успех!
Виж целия пост
# 200
Здравей Нади,
 Казвам се пепи. Благодаря, че ви има и че създадохте този форум, в полза на нас майките!
Имам две деца. Момче на 6 години и половина и момиче на 14 години. Искам да се консултирам с вас и за двете си деца. Момченцето ми е много буйно и всеки ден се оплакват в детката градина от неговото държание. На моменти е напълно друг човек възпитан, послушен във всяко едно отношение и може да се разчита на него , а в друг момент е точно обратното. Даже вчера госпожата се оплака, че след като станал от сън не можал да си оправи леглото и започнал да реве, да си удря сам главата и да тъпче нощничката си. А и в къщи по някога когато не може да се спрани с нещо сам и започва да се нерви по същия начин. Но аз го успокоявам с тихи думи и той престава постепенно. Госпожата ми казва че много съм го глезила, а аз искам само да го успокоя и то с тихи думи. Преди му се карах . Не знам дали ще се спавя по нататък и дали той ще се оправи да не стане по нервен и да получи някаква болест.
Дъщеря ми е на 14 години и винаги ми се стряска понякога започва да плачи и не иска никой да я успокоява и не ми каза нищо. Винаги е сърдита и с чувство за малоценност. Много се кара на малкия и го гони от стаята. Мисли винаги най- лошото, че единствено тя не става за нищо  и винаги мисли писимистично на нещата. Няма и приятелки, защото все нещо не харесва в тях, че едната много командвала другите , а тя не харесва това. И мисли че всички момичета я отбягват , а не е така, те я търсят, а тя не излиза с тях. А за момчетата какво да говоря мрази ги дори и в "червата си", държи се грубо с тях и не ги допуска до себе си т.е да сикажат някоя дума с нея. А тя е красавица и то голяма, висока, слаба и синеока. Момчетата я преследват , атя се държи грубо с тях. Иначе в училище е много тиха и скромна.
Двамата с баща им не ги лишаваме от нищо в къщи, просто са задоволени от всичко най-вече от много обич.
Мила Наде, много се притеснявам за двете си дечица искам да пораснат големи и умни хора!Как да постъпя?Моля обясни ми подробно на каво се дължат тези изблици на двете ми деца и дали те ще се оправят като пораснат, защото иначе ще полудея? Ние със съпруга ми даваме всичко за тях, а като ,че ли не получаваме обич от тях, просто незнам и съм много объркана!Чакам твоя отговор възможно най-бързо.Благодаря Ви ,че ви има! С уважение:Пепи
Виж целия пост
# 201
Здравейте,
оказах се неподготвена, дори май не мога да отреагирам адекватно на ситуацията.Търся съвет и ще бъда много благодарна на всички помогнали ми.
Моята дъщеричка е на 8 год.,вчера под предлог че иска чаша вода у дома е дошъл сина на моя приятелка(в 10-ти клас), та показвал си е половия орган на детето, карал я да го пипа, тя отказала...
Объркана съм, дори не мога сега да си събера мислите, че опиша проблема както трябва.
Дайте съвет как да отреагирам за да не се травмира детето ми.
Виж целия пост
# 202
Здравейте,
оказах се неподготвена, дори май не мога да отреагирам адекватно на ситуацията.Търся съвет и ще бъда много благодарна на всички помогнали ми.
Моята дъщеричка е на 8 год.,вчера под предлог че иска чаша вода у дома е дошъл сина на моя приятелка(в 10-ти клас), та показвал си е половия орган на детето, карал я да го пипа, тя отказала...
Объркана съм, дори не мога сега да си събера мислите, че опиша проблема както трябва.
Дайте съвет как да отреагирам за да не се травмира детето ми.
Здравей,това което се е случило е травмиращо повече за теб,детето все още е в период на осъзнаване на сексуалната си идентичност-важно е да разговаряш с детето си,няма да е лесно,много родители обръщат гръб на "трудните"въпроси и теми и разчитат,чрез това да спасят положението,но детето си казва-щом нещо е толкова ужасно и страшно,че даже всесилните и всезнаещи мама и татко/а вие сте такива за детето/се плашат от него,то то наистина е ужасно.Внимателно и спокойно разберете как се чувства детето,изслушайте го -нека сподели спокойно как то се е почувствало-обяснете му кое е нередното в ситуацията.Нека разбере,че в половите органи няма нищо срамно и лошо,но те не се показват на публични места,че никой няма право да иска от него да пипа половия му орган-научете детето как да реагира в такава ситуация,кого да потърси за помощ.Детето трябва да знае,че всяко докосване,което не му е приятно,всяка ситуация,в която се чувства принудено и притеснено то има право да откаже и да потърси помощ от възрастен,на когото има доверие.Не избягвайте проблема,така само ще го задълбочите и детето ще остане с впечатление,че ситуацията е извън всякакъв контрол,щом дори вие се страхувате да говорите за нея.Обяснете му,че никой няма право да го доксва по начин,по който на него не му е приятно/дори съседката/.Нека знае,че има на кого да се довери в такава ситуация и не е срамно да се споделят такива неща.Още нещо-обяснете му,че то не е виновно в случая,защото е възможно детето да се чувства виновно по някакъв начин.Желая ви успех!
Виж целия пост
# 203
Много благодаря за експресния отговор,
разговаряхме с детето за случилото се. Питам се дали трябва детето да разговаря и с психолог.
 Каква трябва да бъде сексуалната култура (незнам до колко е на място израза) на едно дете на 8 год.какво трябва да знае. Къде правя пропуски аз като родител.
А това, че аз съм травмирана - така е.
Точно в този момента много разчитам на подкрепата и помоща на участниците в този форум.
Много благодаря.
Виж целия пост
# 204
Здравейте,няма идеални родители и е хубаво ,че е така.Ако чувствате необходимост няма нищо лошо да разговаряте с писхолог.А детето трябва да получи съответната информация за възрастта си-да знае,че хората се любят и така се правят децата,да приема и обича тялото си и т.н.Успех!
Виж целия пост
# 205
Здравейте,не знам точно към кого да се обърна за съвет и за това пиша тук.Та значи моята дъщеря е на 3год. и 2 мес.!Все още не говори,т.е. говори но определено са малко думите,и то от доста скоро.Беше започнала на 10 месеца да казва мама,баба,дядя и т.н.,но постепенно думите намаляваха.Имам друго дете с 1 година по-малко,и то говори доста повече.Има моменти в които Рая се прави сякаш не чува или не разбира,а понякога разбира всичко.От 4 дни ходи на детска градина,и вчера учителката ми се разкрещя,че Рая не играела с другите деца,бягала неориентирано и е доста непокорна.Искам да кажа че лятото ходехме на логопед и ни беше поставена диагноза моторна алалия,а психиатъра ни изписа risatarun по 4ml на ден.Всъщност това което ме притеснява е че се цепи от другите деца,и как да реагирам?Към кого да се обърна за помощ?Извинявам се предварително за обърканият ми пост!Благодаря!
Виж целия пост
# 206
Ивка, според мен наистина се налага да направите консултация, и то колкото по-скоро,толкова по-добре. Когато има такива прояви, и оосбено когато е имало развитие на речта, а впоследствие се е наблюдавал регрес, консултацията е повече от задължителна. По принцип психолог или психиатър могат да ви ориентират по-точно от логопед, особено от такъв, който се занимава с "чисти" логопедични проблеми. Действай и докладвай  Wink
Виж целия пост
# 207
Здравейте, имам син на почти 4 години който не говори. Водихме го на невролог който му направи ЕЕГ, резултатите от което бяха че има неправилно функциониране на мозъчните клетки в лява химосфера. Неврологат не написа някаква диагноза а само съмнения за; аутизъм,алалия, дислезия, хиперкинетичен синдром, след което ни каза че може да има тумор в мозъка, и за по- сигурно да отидем на ЯМР. След това се консултирахме с друг невролог, който каза че нямало нужда от ЯМР а от скенер, и постави диагноза атипичен аутизъм (за 5 мин.).  Мъжът ми не иска и да чува за такива диагнози и не иска да го водим по специалисти, единствено се довеяваме на нашата логопедка която има съмнения за аутизъм но не е категорична. Тя работи от скоро с детето и има много бърз напредък, чак тя се учудва. Вече незнам какво да мисля, само знам, че с детето трябва да се работи както в къщи, така и в центъра в който е записан.
Виж целия пост
# 208
В последно време сякаш е на мода да се слага диагноза аутизъм! Thinking
Пишете от къде сте! И при кой невролог сте ходили!
А за да сте сигурни направете изледване ! Peace
Виж целия пост
# 209
От Добрич сме, ходихме при д-р Златева и при д-р Мънгов, и между другото, когато мъжът ми отиде при Златева за ЕЕГ-то, тя му казала, че изобщо не е споменавала за тумор в мозъка и едва ли не аз съм си го измислила, а аз знам,че при наличие на тумор в мозъка най- малкото ще има припадъци. Големи специалисти, няма що.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия