НОВО: Дигитални асистентиВиж

Консултация с психолог

  • 111 250
  • 611
# 270 22 окт. 2007, 16:44 ч.
благодаря, аз не работя, не ми е пре4ка да ходя с нея, за мене  е полезно у4енето на арабския от децата ,както и литературен за названията! аз я пускам единствено за да свиква с децата разли4ните типиве поведение, има много агресивни според социалната прослойка, тука децата нямат детство като у нас! малката е на 4 г(след седмица) то4но! определено е силно 4увствителна и много впе4атлителна! тъй като тръгват от малки на у4илище  1 кл.( за линда ще е на 5.10м ), трябва да свикне да работи в колектив и поотделно и съсредото4ено поне определено време, като спазва определени модели ,рисуване, писане, попълване и тн!ако има в нета статии или книги онлайн да се 4етат, по моя слу4ай, ще съм много благодарна! лек ден и благодаря!
Виж целия пост
# 271 22 окт. 2007, 17:49 ч.
Здравей Мария/минаваме на ти,че и аз се обърках/,Обикновено детето в предучилищна възраст реагира на раждането на ново бебе по два начина. Най-напред то иска отново да се превърне в малко бебе. Това е защитен рефлекс, Повечето родители се опитват да му покажат предимствата на по-голямото дете. Само че то не забелязва тези мними предимства. Това не действа.
Детето смята,че ако се държи като бебе мама ще му задели малко от обичта и вниманието си!   Дайте на детето възможност даге върне назад, ако му се иска.Да пие с биберона на бебто,да прави нещо като бебето-то само ще се откаже.  Всеки път по-голямото дете „регресира" за известно време и се отказа от регресията, щом задоволи краткия си порив към инфантилност.
Но по поста ви съдя,че тази т.нар.регресия е отложена и продължила във времето,което усложнява ситуацията.Разбирам,че има много напластени проблеми,които ви карат да се чувствате изчерпана,но виждам,че имате способност да се самонаблюдавате,да признавате слабост,което е истинската сила.Всяка криза е и шанс-вероятно в този момент това ти звучи налудничаво,но след време ще се убедиш,че е така.
За смукането на палеца съм писала и по-горе,възможно е да премахнете симптома,но ако не се опитате да разберете и открието причината,която поражда това безпокойство и тревожност-в дългосрочен план ефекта няма да е голям.
Има още нещо от голямо значение-да приемате детето си такова каквото е,а не да се фиксирате върху недостатъците.Стимулирайте това,което умее,поощрявайте го за успехите му-родителят е този,който се фиксира върху вредния навик,не детето.Да отсраниш вредния навик е като да лекуваш туберколоза с хапчета за кашлица-тоест действаш само на повърхноста,но проблемът остава.
Може би греша,но оставам с усещането,че за теб е много важно мнението и оценката на другите грижещи се за детето,което може да е  основа на конфликти в теб самата.Права си-ако всеки дърпа в различна посока детето ще се обърка,но това не е война за надмощие между възрастните,най-важен е интереса на детето.
Пожелавм ви сили и много обич и търпение!
Виж целия пост
# 272 22 окт. 2007, 20:07 ч.
Вероника, да, на ти е по-лесно във форума, така сме свикнали... Иска ми се нещата да бяха толкова прости, колкото ти ги описваш, но не са за съжаление.

Когато се роди бебето, синът ми не беше в предучилищна, беше и той бебе. Никой не му е оспорвал това право по никакъв начин, нито се е опитвал (тогава) да му доказва, че е по-хубаво да е голям. Напротив, бях готова да приема регресия (доколкото изобщо имаше към какво да регресира). Единственото изискване към него беше да не е физически агресивен към малката, но и това го затрудняваше. Личеше си, че ревнува, че преживява, но беше прекалено малък да се говори с него Sad

В момента пък нещата са по друг начин. Сестра му вече не е бебе - макар и по-малка, по отношение на битовизмите е по-независима - т.е. не гледа от нея. Ако гледа от някое бебе, то е от други бебета, с които се виждаме.

За оценката на другите - не грешиш, важна е. За съжаление го осъзнах късно и, също за съжаление, наистина поражда конфликти в мен самата. Детето не расте под стъклен похлупак и за него е важно И взаимодействието с околните. Ето ти пример - в детската градина дават награди на "заслужилите" деца. Аз му позволявам да се поглезва сутрин и да ми казва, че иска аз да го обуя. След два дена госпожата му казва, че няма награда, защото не се обува сам. Не мисля, че това е хубаво и в този смисъл определено все повече се замислям доколко моите възгледи съвпадат с тези на околните и как това би накарало детето да се чувства. Все пак на 4.5 аз не съм целият му свят.

Благодаря ти за пожеланието, имам нужда!
Виж целия пост
# 273 22 окт. 2007, 23:20 ч.
Бих искала и на мен координати на добър детски психолог.
Имаме същия проблем от няколко седмици го забелязах, че си лапа ръцете. Дъщеря ми много обича да гледа детски филмчета и като седне, започва да си лапа играчката, която държи, докато гледа, ако няма играчка си лапа и гризе ръцете. Това със въртенето и скубането на косата го има от бебе, понякога даже кичур си е изтръгвала. Ходи на ясла, от 1г, вече свикна, но първите 8-9 месеца ревеше на влизане, оказа се че се страхува от едната леля, защото плачеше само като види нея. Вътре казват, че е послушна и самостоятелна. Обича децата, но забелязвам, че повече си играе около тях, а не със тях. Струва ми се срамежлива и плашлива - като някое дете направи по-рязко движение и тя се стряска. Не е агресивна и е любвеобвилна /пък и ние много я целуваме и прегръщаме/. Умна е и приказва много. На играчките си говори като на живи същества, сега е на вълна плюшени животни и като си хареса някое си го носи по няколко дни и с него спи, гушка си го. Вечер като заспива я галим по главата, иначе се сърди, избира си къде да я галим - по бузките, по очичките, докато заспи.  Бих искала да знам и за детските тикове, дали отшумяват, струва ми се че има един на главичката, понякога си я върти, дори като тича, но не знам дали не е защото си играе и си въобразявам или е тик. Понеже предии имахме проблеми с прохождането и сега се вторачвам в нея и всичко й откривам. Май и аз имам нужда от психолог  Embarassed
Виж целия пост
# 274 23 окт. 2007, 08:30 ч.
Цитат на: дъщерята на Мистрал в пн, 22 окт 2007, 23:20
Бих искала да знам и за детските тикове, дали отшумяват, струва ми се че има един на главичката, понякога си я върти, дори като тича, но не знам дали не е защото си играе и си въобразявам или е тик.

Никола имаше същия навик - да си върти главата, докато тича - чудех се как не му се завива свят. Мисля си, че не беше при него тик, защото беше само при тичане. За други тикове, ако питаш - Ники е имал няколко досега и всички са отшумявали за 2-3 седмици.
И той имаше проблеми през първата година, вследствие на родова асфикция, но това надали има нещо общо с въртенето на главата. Виж, за лапането на ръцете не съм толкова сигурна, там вероятно и това си е оставило отпечатъка Sad
Виж целия пост
# 275 23 окт. 2007, 08:44 ч.
Цитат на: дъщерята на Мистрал в пн, 22 окт 2007, 23:20
Бих искала и на мен координати на добър детски психолог.
Имаме същия проблем от няколко седмици го забелязах, че си лапа ръцете. Дъщеря ми много обича да гледа детски филмчета и като седне, започва да си лапа играчката, която държи, докато гледа, ако няма играчка си лапа и гризе ръцете. Това със въртенето и скубането на косата го има от бебе, понякога даже кичур си е изтръгвала. Ходи на ясла, от 1г, вече свикна, но първите 8-9 месеца ревеше на влизане, оказа се че се страхува от едната леля, защото плачеше само като види нея. Вътре казват, че е послушна и самостоятелна. Обича децата, но забелязвам, че повече си играе около тях, а не със тях. Струва ми се срамежлива и плашлива - като някое дете направи по-рязко движение и тя се стряска. Не е агресивна и е любвеобвилна /пък и ние много я целуваме и прегръщаме/. Умна е и приказва много. На играчките си говори като на живи същества, сега е на вълна плюшени животни и като си хареса някое си го носи по няколко дни и с него спи, гушка си го. Вечер като заспива я галим по главата, иначе се сърди, избира си къде да я галим - по бузките, по очичките, докато заспи.  Бих искала да знам и за детските тикове, дали отшумяват, струва ми се че има един на главичката, понякога си я върти, дори като тича, но не знам дали не е защото си играе и си въобразявам или е тик. Понеже предии имахме проблеми с прохождането и сега се вторачвам в нея и всичко й откривам. Май и аз имам нужда от психолог  Embarassed
Здравейте,,всяко дете е ункално и носи своя индивидуалност,затова проблемът с лапането на ръцете при вас може да е различен от този при Мария-това именно затруднява консултацията по интернет-в работата си винаги се ръководя от принципа за уникалността на всяко дете и симптома се пречупва през тази индивидуалност.И на мария писах-много е важно да приемате детето такова каквото е-звучи много простичко,но е трудно за повечето родители.Въртенето на главата спада къв тези вредни навици-скубане на коса,гризане на нокти и по това,което описвате е по-скоро свързан с тревожност,безпокойство,най-вероятно причинен от раздялата с Вас.Добре е,че дъщеря ви си има своите начини да се справя с тревожността-а именно играчките,те са преходът от майката към външния свят/нарочно не влизам в професионалната терминология,защото тя не интересува родителите и само ги натоварва допълнително/.Прекаленото безпокойство и взирането в недостатъците на детето може да го направи тревожно,тоест вашето безпокойство се предава на детето.Сега ще решите,че психолозите си противирочим-хем обръщайте му максимално внимание,хем научете го на самостоятелност-важна е дозата.Детето постепенно трябва да се науи да проявява толкова самостоятелност и отговорност,на колкото е способно.Както недостигът на внимание,така и прекалените грижи могат да имат отрицателен ефект върху детското развитие.но не бива да забравяме,че за да расте едно дете щастливо,спокойно и уверено-то трябва и майката да се грижи за това тя самата да е спокойна,удовлетворена и щастлива.Пожелавам ви успех и спокойствие!
Виж целия пост
# 276 23 окт. 2007, 22:02 ч.
И при нас навика с лапането на пръстите е много упорит - синът ми /3,7 г./ слага в устата палеца и показалеца, а със средния пръст потърква нослето. В детската градина го прави, за да ядосва лелката, а в къщи вече е по навик. Обещава, забравя... Търсих лекарството, което приличало на лак за нокти, но в нашият град не успях да го намеря. Надявам се с възрастта да отшуми.
Виж целия пост
# 277 24 окт. 2007, 01:11 ч.
Моя въпрос е има ли смисъл да "извадя" от леглото си 2те си по-малки деца - момченца на 4.9 и 1.9 години. Съзнавам, че не може вечно да спя с тях, но за момента на мен не ми се иска да го правя(кърмя малкото - така, че спането му до мен/върху мен/ ми дава възможност нощем да не се будя, а той да си суче, а по-голямото ми детенце спи с нас понеже се буди по 199 пъти на нощ/напоследък спи много по-добре и почти не се буди/ и опредлено е много по удобно да го гушнеш и "натиснеш" да спи отново вместо да ставаш пак. Той неможе да заспи сам на отделно легло, като заспи, ако се опитам да го преместя на другото легло нощем като се събуди се мести обратни при нас.
Пример как се спи сам в стая имаме у дома също - най-голямото ми момченце спи отделно(на 10г). Той също е спал с нас докато навърши 6 и САМ пожела да се отдели и да се премести да спи в детската си стая. Това което виждам в него като резултат е, че е МНОГО самостоятелен, много отговорен, уверен в себе си и решителен.

Т.е. питам, след като моите разбирания са, че спането с децата е в реда на нещата, до момента в който те са готови да се отделят и съществуват като отделни личности е НОРМАЛНО, трябва ли да полагам някакви усилия да променя това свое разбиране и да "преместя" децата си от леглото си нощем?

Имам и подкрепата на съпруга си да си спим с децата- той никога не е и намеквал да ги махнем от леглото, но никога не сме поощрявали умишлено това им поведение и дори сме им предлагали ако искат да спят с Батко, но като не сме вътрешно убедени, че е правилно да ги "изгоним" едва ли бихме се справили...

Искам да знам какъв риск носи след опредлена възраст детето да спи с майка си.(тази възраст предполагам е различна за различните деца)

И още нещо - децата ми ходят на ясла/градина през деня, не плачат като ги оставя там, не съм и забелязвала да са някак си изключително привързани към мен. Кърмаче може да заспива спокойно без кърмене в яслата, у дома си го търси, но няма и нищо против да си легне да спи с тати в леглото, ако аз съм заета. Нямам намерения да го отбивам, докато не се откаже сам да суче. Това ми дава една изключителна връзка с него, която е като компенсация на  това, че се върнах на работа когато той беше на едва 2 седмици

май написах всичко описващо ситуацията, ако има още нещо питайте. Малко объркано стана  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 278 24 окт. 2007, 07:25 ч.
[desi], хубав въпрос. На мен ще също ще ми е интересно да прочета. И ние си спим от време на време в едно легло, кога трима, кога четирима. Само дето таткото не е съвсем съгласен.

След като се наоплаквах тук на воля, размисляйки едновременно с това, "преглътнах" яденето на ръцете и даже взех да се ядосвам на себе си, че толкова ме дразнеше (за което ви благодаря   bouquet). За сметка на това снощи си взех дечко от детска градина с друг "хубав" навик - така здраво си стиска зъбите, че се чува стържещ звук. Мислех си, че няма по-лош навик от лапането на ръцете, но уви... Дано не си счупи зъбките... Също така си прави балончета, но това поне ми е смешно Simple Smile Каза, че го видял от бебе Саши (братовчеда му). Дали пък от брат'чеда не тръгна всичко? А ръцете очевидно се чудеше къде точно да си ги сложи, явно добре го бяха обработили в детската.

Шехина, не успях вчера да се свържа, днес ще опитам отново.

Цитат на: k.dimitrova в вт, 23 окт 2007, 22:02
Търсих лекарството, което приличало на лак за нокти, но в нашият град не успях да го намеря.

По-добре. Из руските форуми четох, че децата свикват с лекарството и дори нещо повече - почват да го асоциират с усещането за удоволствие (което по принцип изпитват от смукането) и да си го търсят. Бяха писали няколко родители, чиито деца ги молят да им сложат от мазилото, преди да си лапнат ръцете...
Виж целия пост
# 279 24 окт. 2007, 08:02 ч.
Цитат на: [desi] в ср, 24 окт 2007, 01:11
Искам да знам какъв риск носи след опредлена възраст детето да спи с майка си.(тази възраст предполагам е различна за различните деца)

И мен много ме вълнува този въпрос. Моят син е на 5,5 г. и от 2 години, малко след като започнахме, диетата и стана по-осъзнат, се премести много трайно на моето място , на спялнята с баща си , а аз спя на неговото при сестра му( на двуетажното). Няма претенции с кого ще спи , стига да е на спалнята, просто е решил вече , че това е неговото легло. А при нас промените са малко трудни. Редовно му обяснявам кое е неговото легло, но категорично ми отказва да легне на него. Sad
Виж целия пост
# 280 24 окт. 2007, 09:27 ч.
Цитат на: nadejda.v.l в ср, 24 окт 2007, 08:02
малко след като започнахме, диетата и стана по-осъзнат...

ние двете май трябваше да кажем, че децата ни са с проблеми от аутистичния спектър  Rolling Eyes Аз всъщност това спане с нас го приемам като положително, точно защото мисля,че детето търси близост с нас, т.е. е един вид общуване и компенсация на липсата му на социализация и според мен е хубаво нещо.
И още нещо исках да напиша - за резки промени при нашите деца и дума неможе да става - докато едно обикновенно дете примерно след седмица рев, че не спи вече с мама би се примирило, осъзнало собствените си възможности, че може да заспива само, би изпитало някакво удоволствие и гордост, че е постигнало самостоятелност и има собствена стая, негово си легло, негово си лично пространство, при децата в спектъра дори най-малките промени предизвикват кризи които немогат да бъдат преодолени(примерно  отказ да спи без любимото си одеало няма да даде резултат 2 часа рев докато катяляса, а истерия до сутринта. И така вечер след вечер до безкрай...)
Виж целия пост
# 281 24 окт. 2007, 09:30 ч.
Здравейте майчета-съзнавам,че моято позиция може да не е подкрепена от всички колеги-в много от популярната психологична литература можете да прочетете,че детето си има легло и там е неговотомясто за сън.Не съм съвсем съгласна с това-разбира се добре е,ако детето заспива  отделно легло,но това далеч не е задължително.Смятам,че щом се чувствате добре и спането на децата при вас не ви пречи-а напротив доставя удоволствие-то нека детето само реши кога ще се отдели.Когато дете в училищва възраст-6-7 години не желае да се отдели трябва да се помисли за причините за това-дали не иска безсъзнателно да "съботира"интимност между родителите,дали не се страхува от тъмното или пък нещо друго.Но дори и тогава няма строги правила-ако детето се нуждае от тази близост няма причина да му я отказвате-поне аз не познавам деца,които до късна възраст да искат да спят при родителите си.Струва ми се,че няма нищо лошо да спите с децата си ако това доставя удоволствие и на вас и на тях-физическата и емоционална близост,прегръдките-намаляват тревожността и карат детето да се чувства сигурно.
Виж целия пост
# 282 24 окт. 2007, 11:04 ч.
Цитат на: marsy в пн, 22 окт 2007, 16:44
благодаря, аз не работя, не ми е пре4ка да ходя с нея, за мене  е полезно у4енето на арабския от децата ,както и литературен за названията! аз я пускам единствено за да свиква с децата разли4ните типиве поведение, има много агресивни според социалната прослойка, тука децата нямат детство като у нас! малката е на 4 г(след седмица) то4но! определено е силно 4увствителна и много впе4атлителна! тъй като тръгват от малки на у4илище  1 кл.( за линда ще е на 5.10м ), трябва да свикне да работи в колектив и поотделно и съсредото4ено поне определено време, като спазва определени модели ,рисуване, писане, попълване и тн!ако има в нета статии или книги онлайн да се 4етат, по моя слу4ай, ще съм много благодарна! лек ден и благодаря!

Марси, това, че имаш възможност да ходиш с нея в градината, е много добро начало. Постепенно ще имате задачата тя да свикне към новата среда без теб, но е важно преходът за едно чувствително и изживяващо непрекъсната адаптация дете (каза, че е триезична, което за мен значи, че детето преминава от култура в култура почти непрекъснато и това за него е стрес) да е плавен. Ти можеш да бъдеш мостът на Линда към другите деца и новата среда с изисквания за концентрация и нови умения. В руския нет специално има много статии посветени на прехода към детска градина, както и статии как родителите могат да работят с децата си вкъщи, за да помогнат развитието им. Не знам дали ползваш руски - изобщо ако ми напишеш какъв език ползваш, ще ми е по-лесно да ти препоръчам нещо конкретно Hug

Проблемът ви ще се реши, но бъди търпелива и дай време на Линда да се променя, спокойствието и търпението на родителя са задължително условие за успех  Peace
Виж целия пост
# 283 24 окт. 2007, 11:17 ч.
Цитат на: Maria.St в ср, 24 окт 2007, 07:25
Цитат на: k.dimitrova в вт, 23 окт 2007, 22:02
Търсих лекарството, което приличало на лак за нокти, но в нашият град не успях да го намеря.

По-добре. Из руските форуми четох, че децата свикват с лекарството и дори нещо повече - почват да го асоциират с усещането за удоволствие (което по принцип изпитват от смукането) и да си го търсят. Бяха писали няколко родители, чиито деца ги молят да им сложат от мазилото, преди да си лапнат ръцете...

Мария, ще се опитам да разбера причината за това да не можеш да се свържеш с психоложката. Ако има някаква промяна в координатите й, или в момента не приема, ще пиша.

По въпроса за лапането на ръчичките - много родители ползват гранофурин  - той, доколкото си спомням, е жълт мехлем, който преди време се използваше за лечение на зачервено гърло и е адски неприятен на вкус.  Все пак аз ви препоръчвам решение, което може да анулира проблема, без той да доведе до "рецидив", примерно енурезус ноктюрна (т.е. нощно напикаване) или изскубване на коси, истерични пристъпи или репетитивно удряне на главата в стената, т.е. потърсете психолог. Аз лично не бих искала никак да съм дете, което не заради инат, а може би заради безспокойство, тревога и психичен дискомфорт, търся успокоението на палчетата си (понеже смукането им ме връща обратно в топлите прегръдки на мама, докато суча от нея) и някой голям възрастен, на който имам пълното си доверие, ми ги намаже с нещо адски гадно, за да прекрати спокойствието ми. Помислете си, преди да действате като възрастни. Това не е обвинение, родителите винаги се притесняват за детето си и искат най-доброто за него. Помислете си просто дали това е най-доброто за вашето дете и дали те заслужават такава намеса.
Виж целия пост
# 284 24 окт. 2007, 11:24 ч.
Цитат на: Veronika44 в ср, 24 окт 2007, 09:30
Здравейте майчета-съзнавам,че моято позиция може да не е подкрепена от всички колеги-в много от популярната психологична литература можете да прочетете,че детето си има легло и там е неговотомясто за сън.Не съм съвсем съгласна с това-разбира се добре е,ако детето заспива  отделно легло,но това далеч не е задължително.Смятам,че щом се чувствате добре и спането на децата при вас не ви пречи-а напротив доставя удоволствие-то нека детето само реши кога ще се отдели.Когато дете в училищва възраст-6-7 години не желае да се отдели трябва да се помисли за причините за това-дали не иска безсъзнателно да "съботира"интимност между родителите,дали не се страхува от тъмното или пък нещо друго.Но дори и тогава няма строги правила-ако детето се нуждае от тази близост няма причина да му я отказвате-поне аз не познавам деца,които до късна възраст да искат да спят при родителите си.Струва ми се,че няма нищо лошо да спите с децата си ако това доставя удоволствие и на вас и на тях-физическата и емоционална близост,прегръдките-намаляват тревожността и карат детето да се чувства сигурно.

Популярната психологическа литература затова е популярна, защото е насочена към масата. А масата "масово" не мисли - иска бързи и радикални решения, и ги иска сега и ако може да са приложими за всяко дете. Няма такова положение обаче - ти самата беше писала за индивидуалността на всяко дете. Всяко дете изисква различен подход, именно защото е различно от останалите. Малко странно сигурно ще прозвучи, че има и деца с точно обратното поведение - те искат да спят сами, при това заспиват само ако няма никой в стаята им. Затова най-добрият съвет, който може да се даде към родителя е да слуша потребностите на детето си - ако на този етап то стига до истерични кризи, то не бива да бъде оставяно да стига до там, ако цената е...просто да спи с любимото си одеало. В този смисъл - напълно съгласна съм с Вероника - няма нищо лошо да спите с децата си, ако това кара детето да се чувства сигурно.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало