НОВО: Дигитални асистентиВиж

Консултация с психолог

  • 111 250
  • 611
# 495 6 март 2008, 09:56 ч.
Много благодаря за отговора, но наистина ми е много трудно да се сдържам и да не й се разкрещя при поредния рев за нещо. Старая се да приемам всичко с търпение и с разбиране, както и вие ме съветвате, но не знам дали това е достатъчно. Истерии наричам състоянията й, в които се разревава, защото съм казала, че не давам да се ходи с точно тази блузка, която си е харесала или почва да реве, защото не съм я събудила рано, за да има време да играе или по някаква друга причина. Рев, а не мрънкане, който според мен е насила, просто за да постигне своето. Ако успея да запазя хладнокръвие и да сменя темата или да обърна всичко на шега - се разминава, ако не - нещата продължават в реване и мрънкане, докато викна и я заплаша с нещо (че като не слуша - няма да я взема най-първа или няма да я заведа някъде, където съм обещала ...). Трябва ли да правя нещо друго, което ще й помогне да се приспособи? Тръгнала е на градина отдавна, не съвпада с появата на бебо.
Виж целия пост
# 496 6 март 2008, 10:23 ч.
Здравейте, D.Stoyanova.Това,което вие смятате за наказание или порицание-като разкрещяването при поредния рев е всъщност внимание към детето-тоест подкрепяте това поведение като го награждавате с внимание и крясък,звучи парадоксално,но е възможно детето да го преживява така."Когато започна да рева ми обръщат внимание,мама крещи,ядосва се-аз успявам да й влияя."В случая е добре да се опитате да запазите самообладание или да напунете стаята в такава ситуация,докато спадне градуса на емоцията.Хващам се за избора на блуза-давйте избор на детето,не му налагайте своя,защото това води до ситуации на "борба на волята",които са доста уморителни и за двете страни.Можете да подберете 2 или три блузи и да й предложите да избере една от тях.Нека усеща,че има контрол,че има право на избор.От заплахите също няма полза,особено ако детето вижда,че не се изпълняват.Постепенно опитвайте да игнорирате поведението на мрънкане и рев,да не го награждавате с внимание.Пожелавам успех!
Виж целия пост
# 497 6 март 2008, 14:00 ч.
Да Вероника,вие сте много права!Моят личен опит с вече попорасналата ми дъщеря казва същото,колкото повече внимание и обръщам когато е кисела или ревеше безпричинно(като по-малка)толкова повече нещата се влошаваха.Затова измислих тактика или аз отивах в другата стая или изпращах нея.Казвах и да си поплаче и като се успокои да дойде да се разберем.Така след време ревовете утихнаха.
Виж целия пост
# 498 6 март 2008, 14:26 ч.
Съгласна съм с вас за реакцията към рева, но къде е границата на обръщане на внимание. Според мен дъщеря ми иска внимание, т.е. бори се за него, в същото време когато аз й обръщам непрекъснато внимание не се ли преминава границата и са става глезене. Всеки от роднините и познатите ни казва, че е "глезена", много иска да се налага и да става нейното. Оказва се, че е много трудна работа това да си родител, отгоре на всичко и адски отговорна, да не говорим пък че от тази работа няма нито почивен ден, нито отпуска...
Виж целия пост
# 499 6 март 2008, 15:30 ч.
Аз искам също да попитам за състоянието на истериите и игнорирането. Има ли някаква опасност за детето. Моето дете също истерясва до сега му угаждах, но сега съм решила да приложа тактиката на игнориране. Обаче детето реве 20 мин., зачервява се, почват да текат лиги и сополи  и придобива едни такъв жален вид, че аз отивам и прекратявам опитите да се справи сама, т.е. пак постига своето може да е заместител. В такъв момент детето изживява душевен стрес, както би било и възрастен, ако зареве така ще е поради голяма мъка / но не защото е казано стига филми/. Въобще къде е границата детето да бъде оставяно само да се справя с отказите?
Виж целия пост
# 500 6 март 2008, 15:51 ч.
Здравейте,TanyaMG  и D.Stoyanova -границата е индивидуална за всеки родител и дете.Отказът,трябва да е емоционално топъл-това е трудно за разбиране-тоест има отказ от нещо конкретно,но това не е отказ от обич.В такъв момент може да се дава обратна връзка за преживяваниятаукоито изпитвате,да се обговарят и преживяванията на детето-"виждам,че си ядосана".Да държим връзка със собстевните си чувства и да ги споделяма с детето.позволете му да бъде ядосано-като го назовете,всеки човек има право да изпитва емоциите и чувствата,които изпитва,но нека да е ясно,че с гняв и истерии не може нищо да постигне.Голямата мъка и истеричния рев-породен от яд са много различни.Във втория има голяма доза агресивност.Глезенее,когато голямо дете се държи като много по-малко от възрастта си.Какво значи да й се обръща постоянно внимание-това е трудоемка задача.Можете да забележите моментите,в които обръщате внимание на детето-независимо дали с положителен или отрицателен знак.Няма конкретни рецепти-принципът е да се награждава поведение,което е желано и да се игнорира нежеланото-но ефекът няма да дойде от първата седмица-изисква се постоянство.А границата е там,където я сложи родителят.Първородното дете винаги е това,което се бори за обич и внимание-не се тревожете,че ще прекалите.Когато има ясни правила и те се спазват нещата си идват на мястото.
Има и още нещо,което е важно-да се научим да различаваме чувства от постъпки и да забраняваме постъпките,не чувствата.Детето изпитва различни чувства,някои негативни.Подтискането и забраняването им-ви създвата „бомба със закъснител”.Изпускането на парата е необходимо и желателно.Не бива да забарняваме на детето да изпитва негативни чувства-например то може да каже,че мрази по-малката си сестричка,но не и да я удря.Тоест ограничава се действието,а чувствата се изразяват и обговарят.
В моментите на истерични кризи детето има нужда от съюзник-звучи парадоксално,но то попада в собствения си капан и има нужда от партнъор,който да му помогне да излезе от ситуацията като запази достойнството си.Всеки родител намира своите начини-в конкретната ситуация,с конкретното дете.
Виж целия пост
# 501 6 март 2008, 16:43 ч.
Цитат на: Вероника- в чт, 06 мар 2008, 15:51
...Всеки родител намира своите начини-в конкретната ситуация,с конкретното дете.

Именно Peace Децата са различни - като емоционалност, като интензитет и диапазон на реакциите, в сърцевината на личността си всяко дете е различно. Затова и е много трудно (и почти винаги безрезултатно) да се каже ето така "на първо четене" какъв подход би бил подходящ за реакция на истеричното поведение на детето.

Понякога игнорирането на детското поведение помага. В други случаи - не. Има значение и каква реакция детето очаква от родителя. Спомням си случая на една моя колежка - истерично дете, което при една истерична (с голяма доза артистичност на родителя) реакция на родителя беше останало твърде учудено и някак разочаровано, че явно този подход не е много приятен, когато присъстваш на кризата на родителя. Това родителско поведение беше експериментално - идеята беше детето да преживее дори за малко ситуация, в която то присъства и участва в изиграната криза на родителя. Но този подход би бил съвършено неприемлив при други деца.

При всички случаи и подходи обаче остава в сила правилото да се щадят емоциите на детето - то да не изпитва съмнение нито за миг, че е приемано и обичано. Да се постави акцент върху неприемливите постъпки, а не върху неприемливото дете.
Виж целия пост
# 502 6 март 2008, 17:01 ч.
Благодаря ви  за отговорите, ето това го наблюдавам
Цитат на: Вероника- в чт, 06 мар 2008, 15:51
В моментите на истерични кризи детето има нужда от съюзник-звучи парадоксално,но то попада в собствения си капан и има нужда от партнъор,който да му помогне да излезе от ситуацията като запази достойнството си.Всеки родител намира своите начини-в конкретната ситуация,с конкретното дете.

Явно е трудно да се намери изход с достойнство, защото при моето дете е с изпълняване на желанието. А иначе така гротеско плаче и се загубва в рева си, че ако не съм да я успокоя не знам какво ще прави
Виж целия пост
# 503 8 март 2008, 13:10 ч.
Ако след 20  минутен рев си успокоиш детето и му разрешиш да направи каквото иска просто следващия път ти е гарантирано, че ще реве още по ожесточено... чакайки да мине времето "до разрешението" ...това си е направо изтезание и не трябва да го правиш... и ти и детето се тормозите.

На нас ни казват, да каваме, че е ОК да е тъжен и да плаче и да му съчувстваме...гушкайки го и успокоявайки го. Т.е. забраната си важи, той неможе да я прекрачи, но има право да реве и да се тръшка и ние сме съгласни с правото му той да е нещастен. Не че много лесно се гушка дете което рита и пищи де.... Но пък с времето тези епизоди намаляват като времетраене и стигнахме до момента когато той само ни уведомява, колко е нещастен....
ъъъъъъъ....и нещата обикновенно се влошават преди да се подобрят....
Виж целия пост
# 504 8 март 2008, 14:17 ч.
Номерът при големия минава още от малак с моя инат над него.

Ама малкия точно така, докато не си устоеше неговият номер не минаваше, чак сега успявам да победа. И то пак зависи от ситуацията, не правя изпълнения пред чужди хора. Т.е. спрях да ги правя.
Виж целия пост
# 505 8 март 2008, 16:19 ч.
Цитат на: [desi] в сб, 08 мар 2008, 13:10
Ако след 20  минутен рев си успокоиш детето и му разрешиш да направи каквото иска просто следващия път ти е гарантирано, че ще реве още по ожесточено... чакайки да мине времето "до разрешението" ...това си е направо изтезание и не трябва да го правиш... и ти и детето се тормозите.

На нас ни казват, да каваме, че е ОК да е тъжен и да плаче и да му съчувстваме...гушкайки го и успокоявайки го. Т.е. забраната си важи, той неможе да я прекрачи, но има право да реве и да се тръшка и ние сме съгласни с правото му той да е нещастен. Не че много лесно се гушка дете което рита и пищи де.... Но пък с времето тези епизоди намаляват като времетраене и стигнахме до момента когато той само ни уведомява, колко е нещастен....
ъъъъъъъ....и нещата обикновенно се влошават преди да се подобрят....
Как добре си го написала-точно това имах предвид-да се наказва постъпката,а не детето,да се разграничи постъпка и емоция,преживяване.Да позволиш на детето да бъде гневно и тъжно.  bouquet
Виж целия пост
# 506 9 март 2008, 09:42 ч.
Аз правя подобно на описаното, нали не си представяте, че я оставям 20 мин. да реве и после и казва "Ето това, за което ревеш". Правя подобно на съветите ви. Притеснява ме това, че тя след 20 мин. рев не може сама да се успокой, а трябва аз да й дам заместител, например казвам ела за прочетем книжка, да пием сок. Има ли нещо, което може да се направи за да започне сама да се връща в спокойни състояния. Естествено, че не очаквам да стане за месец, но към 5 година повечето деца може би трябва да намери начин да се успокояват сами.

Деси, примера си го давала и преди, опитвам се да го спазвам, но какво правиш като завършваща фаза - ето обяснила си, че е добре да си реве и да си излее гнева, изчакваш го той сам ли да спира да реве или ти правиш нещо допълнително и разсейващо за да спре.

По моите представи 20 мин. е срока, в който едно дете трябва да реве, после някакси се изгубва и трябва майка му или близък да му помогне да се намери
Виж целия пост
# 507 9 март 2008, 09:57 ч.
Здравейте Таня-именно затова писах,че всеки родител сам намира границата.Колкото до успокояването сама-дори и възрастен човек трудно постига това-търси приятелски глас,.За да започне човек сам да се връща към спокойни състояния се изисква опит повече от 5 години-детето е много малко за да има подобна саморефлексия,а много възрастни никога не успяват.
Виж целия пост
# 508 9 март 2008, 10:32 ч.
Ами разсейвам и успокоявам доколкото мога Simple Smile

Вече е по-лесно и се получава...аз незнам дали съм писла преди, но имахме случай като рева от 9 вечерта до почти 9 сутринта...и сутринта заспа като труп и спа почти 12 часа...бяхме загубили една играчка, с която той не играе, ама толкова беше свикнал да стои до леглото , че не пожела да заспи без нея... и си рева рева... тогава се молех да каталяса и заспи  Cry обаче не... сутринта тръгнахме да купуваме същата като отвориха магазините, и той като разбра къде отиваме се успокои и заспа. Това беше в периода преди 4тата година, когато той все още не разбираше когато ние му говорим...  та така за успокояването при нас...
сега успявам с думи и действия да го разсея - като е тъжен, примерно, че неможем да купим някаква играчка, бонбони, книжка и т.н. го водя да играе с друго дете, да кара колело, нещо измислям... докато забрави.

А за истиското наказание - акто например когато удря брат си - наказвам по 1 минута за всяка година от възрастта му - дали ще го държа до стената (Ама и аз там наказана с него  Twisted Evil), дали няма да му давам да излезе при кучето - или да играе с брат си или нещо от сорта - временно - само 5 минути, като съм до него и го успокоявам...

Това ми е "Стратегията", която нашите терапевти ме съветват да прилагам.... децата ни имат сходни проблеми, затова според мен това може би би работило и при твоето слънце...

Обаче виж, 2 годишния ми хлапак, като ми се тръшне на пода, щото не му давам да ме хапе си го оставям да пищи и той обикновенно след 5 минути и е забравил за какво и вече се занимава с нещо друго....
Ти сама можеш да си представиш обаче какво торнадо би се развилняло, ако направя това с малкия батко или ти с твоето дете....
та опитвай - опит-грешка...ще налучкаш правилния подход. Но не се отказвай бързо - опитвай поне седмица, ако не работи сменяй по нещо малко в подхода... и на децата им трябва време да свикнат и да разберат, че което неможе -неможе...

Между другото на мен това ми е най-трудното във възпитанието ...да ги науча какво е ТРЯБВА и НЕМОЖЕ и да го приемат без много сълзи и вопли  Confused
Виж целия пост
# 509 9 март 2008, 10:40 ч.
Цитат на: [desi] в нд, 09 мар 2008, 10:32
Между другото на мен това ми е най-трудното във възпитанието ...да ги науча какво е ТРЯБВА и НЕ МОЖЕ и да го приемат без много сълзи и вопли  Confused

Деси, както е писала Вероника, а и ти споменаваш - индивидуалният подход към детето е най-важен.

А що се отнася до цитата ми от твоя пост - овладяването на социалните норми, нормите на живота на възрастните, е действително трудна задача. Просто детската психика е едно "голо" безсъзнателно - неговите желания са безкрайни и търсят задоволяване (при това сега), трансформирането й в психиката на възрастния, която гради приоритети на желанията и позволява отложено задоволяване - пътят е труден. Но във времето усилията на родителя се възнаграждават Peace
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало