За ветераните във форума и отношението към тях

Изтърсачета, ама напористи 
Ще ги превземем и асимилираме

Благодаря!Изчерпателен отговор!
Съгласна съм.
Затова питах.

А "стрелчето" искам да питам(тоя път за друго ) какво има общо м/у "връзването" и "свободното слово" ???Аз не питам що говорите на тая тема,а защо изобщо го правите  на такъв голям проблем?Споко,бе хора!
(Утре ще чета какво си отговорила,ако изобщо ти пука от някакъв тук новак (  ),щото дребосъкът се събуди.Чао за днес!

Стрелче, какво точно те боли?
Какво би искала да се промени?
И как?
А останалите? Вие какви идеи имате?
Цак-цак. Стига описания на стаи по Балзак.

Аз искам, като се появявам всеки ден, поне за десетина минути открито да ми се възхищават, прегръщат и да ми се предлага софийска баничка с боза 

 

 

Давам признаци на болка, ли? Хумористка.
Вече казах какво не ми харесва. Да се повтарям едва ли има смисъл.

Благодаря на Умбра за включването! Един човек ме разбра. Това е важното.

тя е от старите, затова

а те са все по малко.

Нали не очакваш нов потребител да те разбере???

И аз разбирам какво иска да каже, Стрелчето, въпреки, че не си спомням да съм имала лични нападки заради това, че съм от повече време във форума. Както и да е.
Умбра е много права, че преди тук можех да кажа за много хора, че са ми приятели или поне виртуални такива, имаше друга обстановка, сега такива хора се броят едва на пръстите на едната ми ръка...а обстановката я има само в някои теми, отстрани е...без коментар 
И аз го усещам, виждам и не ми харесва това, но за разлика от Стрелчето, нямам сили и енергия сякаш да се боря и да го кажа на глас.

Стрельо, мога ли да ти пусна една лига (даже с риск да отвратя за пореден път някои хора ) и да се възползвам от възможността да изкажа "ветеранската" си солидарност с позицията ти ?
 
 

Стрелче, мила, разбирам те и аз , форума беше друга планета, място, където можех да прекарвам часове наред, смислените и интересни теми бяха много, чудех се къде да чета, отварях по 5 страници за да следя отговорите...
Не си спомням да съм нападана по повод това, че съм старо куче, но се сблъсквам с толкова много комплексарски изказвания, толкова маниачки на тема величие, толкова Нарциси, толкова злоба и завист, че ми е малко трудно да преглъщам ( правя го обаче).
Не тъжи , ние не се променяме, нали си знаеш?  

Това само може да ме радва.


Знам. Нали затова съм тук. 

Искаше ми се поне веднъж да поговорим сериозно на тази тема, но уви - повечето я преекспонираха, а на другите (като теб, Еми и Умбра) им е писнало да дъвчат едно и също - разбираемо. Ентусиастка съм си и това е. 

Добре, сега сериозно и по темата.
Според мен това, което се случва е неминуемо и непоправимо.
На 2000 потрбители най-вероятно има 200 комплексари, хора станали с лице към матрака или скучаещи.
На 20 000 стават 2000. Колко стават на 58 462??
Уютното, домашно местенце, където беше ясно кой какъв е, къде на кого можеш да разчиташ да ти отговори и пр, и пр. стана нещо съвсем друго. Но е нормално.
И е ясно, че всеки нов идва с различна нагласа, а и често пъти бива посрещнат не както трябва-било заради неадекватно поведение или затова, че не си е направил труда да прочете правилата на "къщата" , в която влиза.
Най-лесно е да лепнем етикетите и да категоризираме и обясняваме нещата по пътя на най-малкото съпротивление- "аз съм нов, те ме нападат щот са стари" (примерно)
Но..е нормално.
Затова-споко!
А и (дано го прочетат т.нар. новаци или тези с малкото публикации)-не забравяйте, че интернет комуникацията е малко или много подвеждаща. А в живите срещи незнам някой някого да е обидил или пренебрегнал заради статуса му на потребител.
Сори за ветеранско-менторския тон на последното изречение. Но то обяснява мнооого неща
Стрельоооооо!!!

Буболина, кога това? 
Влязох тук почти преди 2 години, първо писах в Готварския, после в ДиС (нещо за камините беше, сгафих малко с Ваче  ), Нашите деца, Здравния, Чужбинските майки, преди да се осмеля да надникна в Клюкарника. Почетох, почетох и побягнах с писъци! Няколко месеца изобщо не посмях да се върна. После и в Чужбинските стана един скандал (все между стари потребителки, някои даже не успях да прочета "наживо"), пак някакъв линк ме отведе в Клюкарника и така...
Сега съм се паркирала в 3-4 форума и ми стигат, както за информация, така и за разтуха. Но нищо ново не виждам тук, нито пък се чудя на впечатленията на новите. Аз самата също бях удивена на змиярника,  който сварих, на периодичните ежби и мазни, както и на странното тогава за мен отношение към новите. Трябваше да мине време, за да осъзная какво е дразнело по-старите от мен тогава. Въпреки че имах някакъв форумски опит (включително и администраторски), та не ми се е случвало да ме навикват за неадекватна тема, бях удивена на отношенията тук.  Подминаваха ме в началото, да, но не са ме обиждали. Мисля, че не съм и дала поводи за това.
Лично мен най-много ме дразнят теми, озаглавени "Само аз ли...", в които авторката (новак, естествено!), пита дали само тя чете книги в този форум (въпреки поне 3 теми, свързани с книги на същата страница) или дали само тя се вълнува от философски и екзистенциални въпроси като кое е първичното ( ), пък тук, разбираш ли, какви простотии... 
Ами, обидно е! Нищо против личното мнение, ама аман от чукчи-писатели, бе! 

Така,влизам,чета и пиша.....рядко (1,633 на ден)Чудя се,ако нямаше брой публикации,изобщо не се  отчита нищо,дали нямаше да е по добре за общия тон във форума.Това делене на стари и нови,както някой отчете го има в казармите,да не съществува тук,или прекалено съм идеалистично настроена?Просто на много теми съм попадала,в които се разисква това и си мисля,нямаше ли този форум да е едно по добро място за онлайн живот,ако ги нямаше тези омразни брой публикации,които толкова често са ябълката на раздора?

Сийке, преди повече от 3 години, аз не бях регистрирана, но четях много, когато се регистрирах бях пуснала тема за благодарност към съпруга ми в Дом и семейство - познай, побъркаха ме няколко, но всички други, които напълниха 6 страници постове бяха страхотни - заради тях съм тук, много не пишат, но повечето са тук....