Ми наистина за кратко време починаха моят баща, брат и зет. Майка ми също преди 2месеца щеше да си отиде....
Със сигурност тези ужасни случки имат голямо отношение към това, което ти се случва.
Момичета изтрещявам
- Публикувана: 14 авг. 2007, 23:43 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2007, 20:53 ч.
# 15
15 авг. 2007, 00:12 ч.
Със сигурност тези ужасни случки имат голямо отношение към това, което ти се случва.
Виж целия пост
Със сигурност тези ужасни случки имат голямо отношение към това, което ти се случва.
# 16
15 авг. 2007, 00:16 ч.
Само да можех да не си мисля глупости. Щом задремя и се стряскам. Снощи поне 4 пъти съм обикаляла къщата. Вече на нищо не приличам. Като съм с детенце в градинката, ако не се движа имам чувството, че спя с отворени очи
Виж целия пост
# 17
15 авг. 2007, 00:24 ч.
Мисля, че си преуморена. Няма ли начин да се отделиш за няколко дни от къщи и да се отдадеш на глезотии - масажи, разходки - най-добре в друг град, просто да се откъснеш. Знам, че сега ти се струва невъзможно, но ще ти помогне.
Виж целия пост
# 18
15 авг. 2007, 00:26 ч.
Съжалявам, дано намериш адекватна помощ. Виждам от лентичката, че си имаш рожденничка. Да ти е жива и здрава! 
Виж целия пост
# 19
15 авг. 2007, 00:29 ч.
Честито! Пожелавам й да е жива и здрава и спокойна и щастлива мама!
Виж целия пост
# 20
15 авг. 2007, 01:09 ч.
Същата съм и аз, от първия ден. Е, само дето нещем не ставам. Съзнавам, че този страх не ми е полезен, но не винаги мога да го контролирам. Опитвам се на всяка страшна мисъл за детето ми, да противопоставям по една хубава. Или пък си казвам наум нещо успокоително и хубаво. Моля се Бог да я пази!
Идеите, които са ти дали другите са добри. Дано при теб нещата се нормализират скоро!
Виж целия пост
Идеите, които са ти дали другите са добри. Дано при теб нещата се нормализират скоро!
# 21
15 авг. 2007, 01:19 ч.
Повтаряй си, че всичко лошо в живота ви е преминало, преодолели сте го и сега ви предстоят само хубави моменти. Това ти състояние е напълно обяснимо след толкова много стрес. Аз винаги съм вярвала, че в живота ни има някакъв баланс, за това мисли положително.
Да ти е жива и здрава рожденничката
Виж целия пост
Да ти е жива и здрава рожденничката
# 22
15 авг. 2007, 03:18 ч.
Aз стадах от подобен проблем - боях се, че аз ще се задуша..
Провокира го една неприятна случка - моя приятелка си глътна езика пред мен..
Нито лекарствата, нито лекарите ще ти помогнат. Трябва ти време, което да заличи спомените, положетелни емоции, които да изместят лошите спомени... и евентуално транквилантче за сън в началото.
И, за Бога, вземи това чудо, което ти препоръчват Кейси и Лени!
Виж целия пост
Провокира го една неприятна случка - моя приятелка си глътна езика пред мен..
Нито лекарствата, нито лекарите ще ти помогнат. Трябва ти време, което да заличи спомените, положетелни емоции, които да изместят лошите спомени... и евентуално транквилантче за сън в началото.
И, за Бога, вземи това чудо, което ти препоръчват Кейси и Лени!
# 23
15 авг. 2007, 11:05 ч.
Натрупването на негативни емоции е отключило страха от загуба.Сама едва ли ще се справиш,трябва ти професионална помощ. Психолог, който ще работи по проблема със загуба на близки хора. Не можеш да се отърсиш и проектираш страха си върху най-значимите за теб хора.А купуването на разни машинарийки няма да те отпусне, щом проблема е в главата ти ще се измести в друга посока, това няма да ти даде нужното спокойствие.
Виж целия пост
# 24
15 авг. 2007, 11:21 ч.
Аз не съм майка но доста често ги
слушам моите девоики дали дишат
докато спят. Не се притеснявай не
си чак толко изтрещяла
Виж целия пост
слушам моите девоики дали дишат
докато спят. Не се притеснявай не
си чак толко изтрещяла
# 25
15 авг. 2007, 11:45 ч.
Аз знам, че това е нормално и при повечето майки се получава. При мен тоя страх го нямаше и не съм ставала нощем, но пък много често умирам от страх дали нещо няма да й се случи. Направо панически страх съм изпитвала. Вече не е така. Всичко това отминава. Свеки казва "така ще е цял живот, винаги ще се притесняваш за тях, деца са ти".
Виж целия пост
# 26
15 авг. 2007, 17:09 ч.
Мисля, че си си съвсем наред.
И аз като се събудя посред нощ и не чуя дребо да сумти, ставам да го проверя.
И днес пак. Аз съм на работа, мъжът ми гледа малкия, че яслата е във ваканция. Та обажда ми се той и вика, няма да те взема от работа щото детето още спи, смятам аз бързо наум, че малкото си е легнало в 1, до 5 са си 4 часа.... Та уж на шега го питам мъжа ми дали е проверил дали детето диша и той - оооо, няколко пъти
През уикенда бяхме с дребо при наще, че татито имаше работа при свеки, та събуждам се посред нощ, и по път към тоалетната не чувам нищо, тишийна... И на пръсти се промъкнах в стаята на майка ми и баща ми да ги проверя дали са живи
Спяха си... 
Ама мен тия паранои ме гонят откакто една позната за малко да си отиде така. Събудил се мъжът и не я чук да диша, бутнал я, - ц, нема никой, та изкуствено дишане, линейки... ужас, сега си е добре, ама съм сигурна, че мъжът и повече няма да има спокоен сън
Виж целия пост
И аз като се събудя посред нощ и не чуя дребо да сумти, ставам да го проверя.
И днес пак. Аз съм на работа, мъжът ми гледа малкия, че яслата е във ваканция. Та обажда ми се той и вика, няма да те взема от работа щото детето още спи, смятам аз бързо наум, че малкото си е легнало в 1, до 5 са си 4 часа.... Та уж на шега го питам мъжа ми дали е проверил дали детето диша и той - оооо, няколко пъти
През уикенда бяхме с дребо при наще, че татито имаше работа при свеки, та събуждам се посред нощ, и по път към тоалетната не чувам нищо, тишийна... И на пръсти се промъкнах в стаята на майка ми и баща ми да ги проверя дали са живи
Спяха си... Ама мен тия паранои ме гонят откакто една позната за малко да си отиде така. Събудил се мъжът и не я чук да диша, бутнал я, - ц, нема никой, та изкуствено дишане, линейки... ужас, сега си е добре, ама съм сигурна, че мъжът и повече няма да има спокоен сън
# 27
15 авг. 2007, 17:14 ч.
Добре че мъжът ми бълнува, че сигурно и него щях да проверявам нон стоп
Виж целия пост
# 28
15 авг. 2007, 17:21 ч.
Консултирай се със специалист - психиатър или психотерапевт. Понякога тези страхове не са толкова безобидни колкото ни се струва.... Нищо няма да ти стане ако потърсиш помощ от специалисти.
Виж целия пост
# 29
15 авг. 2007, 20:53 ч.
Със сигурност имаш проблем. Свързано е с тежките загуби. Аз загубих майка преди седем години и чак сега, от разстоянието на времето осъзнавам, че ми е било много, много по-тежко, отколкото мислех, че ми е. Искам да кажа, че съм била около 2-3 години в някаква мъгла от мъка. Освен, че си крайно изтощена, тази ужасна мъка просто смазва човек. Прегръщам те! И не ходи на психиатър, ако имаш възможност посети псиотерапевт.
Виж целия пост
Препоръчани теми