Тинейджърите III

Хей, Медовинке, време е да се отървеш от свеки и от грижите й. Права си да негодуваш, но какво правиш по въпроса?    Дръпни си децата, учи ги да са самостоятелни, а бабЕто да си гледа сапунките и да не се бърка.
Все пак отглеждаш бъдещи мъже, нали? Самостоятелността е първата стъпка към отговорността (мисля аз). Особено за големия - докога под грижите на баба? А пък нея я остави да си мрънка и хич да не ти пука.

Медовинка, този период при нас е отминал отдавна, но си имаше своите плюсове. А такъв контрол е ефикасен до 6-ти клас и имаш още малко време да му се наслаждаваш  - честно ти го пиша!
Спестява ти всякакви непредвидени и неочаквани последици и разходи от епизоди като "Сам в къщи" и "Малкълм", които са "вродени" особено при повечето от момчетата до тази възраст. Както съм с момиче - съм правила два основни ремонта заради пожари в къщи; купувах нови кокошки на съседите; посреднощ съм бягала със стълба на гърба, за да сваля от покрива на къщата кученце, естествено забравено там след игра през деня; подмазвах стена след стрелба с въздушна пушка, която се оказа на друг съсед. 
Добре, че зълвата замина в чужбина и от скука свекито се командирова у нас. 
Всички "мероприятия" на щерката станаха обща участ и ми олекна.

Медовинка,  тийновете като поотраснат, и задно салто да направи свекито, никой няма да й обръща внимание - бъди 100 % сигурна, че след тази възраст, всеки си прави това, което му е кеф.
Дори и кешовите бабини примамки не хващат "дикиш". Но  ... свекито  тогава става като "агенция Кака Сийка".
Така, че съвета ми е - не прави от "съкровището" вражески бастион.
 Напротив, "врагът" е общ и е с опасно- заразен пуберски инкубационен период.

Гледай да я "вербуваш" на четири очи. Като "оцени" позицията ти, може да си пооправите дори и другите "отношения".   
Колкото и властна да е тя, когато тийновете станат проблем и за нейния авторитет, а това със 100 %- на сигурност ще стане, да видиш как без да искаш, кооолко интерести неща ще научаваш за собствените си деца.
И по-добре да ги научаваш от нея, отколкото да ти ги сервират съседи и колеги.
А и "вината" за проблемите с възпитанието със сигурност няма да е единствено и само твоя.
Да не говорим въобще, че свекито изобщо и не си и помисля да обвинява, след като участва  доброволно в собствения си сценарий...

Това е моя скромен опит. 
Успех!
   

  Знам го това,което всички ми казвате.
  И съм сто на сто съгласна с вас.

  Какво правя по въпроса ли? Говорим,караме се или разговаряме като възрастни.Нищо. Все едно съм някое дете или (по - лошо) малоумна,която не може да се справи с възпитанието на децата си и трябва по неин калъп да се възпитават.
А това,че са мъже и рано или късно ще почнат да вземат отговорни решения - "Има време,ще се научат". "Е,как",питам аз"след като от детска възраст не се оставят да поемат минимална (съответстваща на възрастта им)отговорност? Може би като навърши 18,ще се събуди и ще каже "Яаа,вече сам ще си решавам и по мое усмотрение ще действам"

  Положението до такава степен е критично,че ако ние с баща им направим забележка в присъствието на свекърва ми,тя се втурва да защитава големия,да ни убеждава как не сме прави (и всичко това в негово присъствие  ). Вследствие на което дори и когато сме насаме вкъщи,той почва да ни отговаря,да си позволява да се държи с нас като с приятелите си. т.е. за него малко по малко да губим авторитет и гледа на нас като на връстници. 

  Ох,не е тази изповед за тази тема и дано не вземат да ме баннат или нещо друго.

Съгласна съм с KRIVONDELA .При нас бабите абдикираха директно от родилното и понеже дъщеря ми беше болно и бясно дете,а впоследствие с разнообразни проблеми в училище,се наложи да си остана в къщи.Това ми струва много в личен и професионален план,но поне осуетих десетки фатални мероприятия.Аз лично бих оценила една такава помощ от баба,бих била и много по-спокойна на работа.Друг е моментът ако бабата си надвишава пълномощията и става проблем за семейния живот.Това наистина е друга тема.А децата и да искаш,и да не искаш,към края на прогимназията ще станат самостоятелни.Тогава пък-други проблеми,но да не се плашим отсега 

 Запис в темичката-отдавна се оглеждам за подобна,защото с бодра пуберска крачка навлизаме в тийн-дебрите 

Ама как да не е, точно на мястото си е. Нали за патологически контрольори говорехме? Ето ти, свекито е типичния случай. Тя желае да контролира живота ви и се изживява нещо като висша инстанция при възпитаването на внуците. Крайно време е да я сложиш да място. Ти сама си знаеш кое като метод би подействало при нея.

Абе какъв такъв менталтет имаме българите! Аз това не го разбирам и май никъде другаде не съм виждала такава степен на контрол при родителите и до такава късна възраст. Едва ли не докато не станат немощни старци, някои хора не престават да портят живота на децата си.

На 19 не може да става дума за тинейджърство. Както споменах, дори закона се изявява до 17 год. възраст. От 17 нагоре никой не може и гък да ти каже къде и как ще живееш.

Аз на 19 се омъжих между другото.

Когато говорим за нежелание да се живее с родителите на 15-16 годишна възраст, тук определено става дума за психологичен тормоз на детето и често именно във вид на свръхконтрол. При по-ранна, нищо чудно да става дума и за физическо насилие.

Затова често ни се повтаря,че детето е дете на родителите си,дори да стане на 60 год. 
Явно това се простира и на децата,и на внуците и т.н. 
Какво ли да каже майката на свекърва ми,която е на 91 год и вече е пра-прабаба...

С това всъщност би трябвало да се има впредвид, че ги обича по същия начин. Но това изобщо не е вярно разбира се. Чувствата както при родителите, така и при децата се изпаряват с възрастта доста често. И много често поради замяна с взаимоотношения на "началник и подчинен".

Езикови пояснения:
Тийнейджърите са хора, които в броя на годините си имат наставката teen, т.е. от 13 до 19 включително.
Българите нямаме никакъв менталтет, просто защото нямаме такава дума в езика си.
Също нямаме и дума "впредвид", както Мина ни напомня всеки път, когато четем нейно мнение.
А и не упражняваме психологичен тормоз  по подобни причини.

Мерси,Шрайър.(така ли се чете ника ти? )
Честно казано,не знаех,че това е определението за тийнейджър.Или поне не се бях замисляла.
И за другите неща си абсолютно права.      

Грешите,ако мислите,че не искаме 18-годишните ни деца да се отделят.Напротив!След всичките тези години на преходи,дефицити и фалити,за мене ще е облекчение и гордост дъщеря ми да се отдели и тръгне по пътя си.Дори и по закон не мога да я спирам,но законът не храни.С 250 лв.заплата ако си плати квартирата,ще стои гладна и обратно.Може и бебе да си родят и аз просто не ги виждам.Спираш да си дете едва, когато оформените ти житейски възгледи дадат реален резултат-способността да се грижиш за себе си и  поколението си.Дотогава,без значение на колко си и дали си родила,си дете.Няма такъв филм аз да помагам с пари и да не знам за какво се харчат.Или да помагам за едно рано родено внуче,а майка му да ми се звери,че ще се прибира когато си иска.И т.н.

И така и не е така. Това че българската действителност не позволява на младия човек достатъчни за издържане средства, не прави последния по-малко зрял и по-добра жертва за командарене и манипулации от родителите си. Нито пък обезсмисля житейските му възгледи, прави го по-малко отговорен.
Както и обратното- добрия доход не прави човека по-зрял. Достатъчно примери на мамини синчета,първенюта по на 16-17 години надули на пълна скорост луксозните си автомобили и гледащи на всеки с по-лоша кола от неговата като на червей за размазване.

Предполагам, че всеки млад човек би предпочел да не му се помага и да брои стотинките  пред алтернативата да му помагат но да му държат сметка и манипулират с помощта си.