не че на 4 и 1/2 не можеше....
всеки ден ми казва неща от сорта : "Мога да си светна лампата сама. Ама то е, защото съм на 5" или "Мога да си пусна сама чешмата, защото порастнах - на 5 съм"....
всичките тези неща ги прави от 4-годишна. но явно в главицата й 5 е някаква преломна възраст, някакъв праг е преодоляла и се чувства много голяма. поведението й се променя. опитва се, доколкото може, да стане по-отговорна, по-самостоятелна.
даже от рождения й ден насам, когато излизаме на разходка, аз и бебето слизаме с асансьора, а тя - пеша по стълбите. САМА. и се чувства важна. освен това не говори с никой по пътя, защото има задача - да стигне на площадката, за да се срещне с мен и Ваяна.
има ли го този синдром на "сериозната 5-годишна възраст" и при вашите деца?
промениха ли се с нещо?
и най-важното по-лесно ли стана общуването с тях? /не че преди е било трудно, но сега се държи някак си ... като голямо дете/.