Мамчета само аз ли съм имала мании,ако и вие-разкажете.
Когато бях бременна всички ми казваха да съм спокойна,но колкото и да се опитвах все имаше за какво да се притеснявам.
Мания-1-Да не пометна-ходех в тоалетната по 100 пъти на ден за да видя дали не кървя и ако имах някакво тъмно петънце в урината изпадах в ужасна паника.
Мания-2Когато започна да ми личи към 4-тия месец и вървях по улиците ужасно ме беше страх да се размина с мъж.Все си мислех,че като мине покрай мен нарочно ще ме удари в корема,а ако срещу мен има цяла група момчета-тогава направо полудявах от страх.И така развих една защитна реакция,като видех мъже срещу мен минавах на другия тротоар и така винаги,направо на зиг-заг вървях.
Мания-3Дали детето ми ще е наред физически и психически.Даже първата реакция в болницата ми беше да го съблека и да видя дали си има ръчички,краченца и съответно по 5 пръстчета на всякъде.
Мания-4Да не ми сменят детето в болницата.И тя донякъде се оправда,защото 2 пъти ми носеха друго дете за кърмене.Даже исках и кръвна проба да му правят,но те отказаха.Днес вече знам,че си е моето защото е "одрал"кожата на баща си,но тогава много се бях ошашавила.
Мания-5Да не се задуши докато спи.За тая цел до 1 годинка спеше при мен на леглото и постоянно се будех да видя дали диша.
и Мания-6Която продължава и до днес-да не ми откраднат детето.
Знам,че думите ми звучат налудничаво,затова искам ако има такива"луди"майки като мен нека да разкажат как е било при тях и какви мании сте имали.
Виж целия пост
Когато бях бременна всички ми казваха да съм спокойна,но колкото и да се опитвах все имаше за какво да се притеснявам.
Мания-1-Да не пометна-ходех в тоалетната по 100 пъти на ден за да видя дали не кървя и ако имах някакво тъмно петънце в урината изпадах в ужасна паника.
Мания-2Когато започна да ми личи към 4-тия месец и вървях по улиците ужасно ме беше страх да се размина с мъж.Все си мислех,че като мине покрай мен нарочно ще ме удари в корема,а ако срещу мен има цяла група момчета-тогава направо полудявах от страх.И така развих една защитна реакция,като видех мъже срещу мен минавах на другия тротоар и така винаги,направо на зиг-заг вървях.
Мания-3Дали детето ми ще е наред физически и психически.Даже първата реакция в болницата ми беше да го съблека и да видя дали си има ръчички,краченца и съответно по 5 пръстчета на всякъде.
Мания-4Да не ми сменят детето в болницата.И тя донякъде се оправда,защото 2 пъти ми носеха друго дете за кърмене.Даже исках и кръвна проба да му правят,но те отказаха.Днес вече знам,че си е моето защото е "одрал"кожата на баща си,но тогава много се бях ошашавила.
Мания-5Да не се задуши докато спи.За тая цел до 1 годинка спеше при мен на леглото и постоянно се будех да видя дали диша.
и Мания-6Която продължава и до днес-да не ми откраднат детето.
Знам,че думите ми звучат налудничаво,затова искам ако има такива"луди"майки като мен нека да разкажат как е било при тях и какви мании сте имали.
И викнах акушерката. Тя пристигна "на пожар". Аз започнах да и обяснявам, че това не е моето бебе. Жената ме гледа умно, пък накрая каза "А на кой е?" И аз разпалено започвам да обяснявам, че е на онази жена там и т.н. Акушерката ме изслуша, пък после взе да се смее "Онази жена там има момченце, а ти момиченце. Май не си много доволна, че си родила пак момиче и искаш да си тръгнеш с чуждото". 
Попита ме дали искам да я съблече и да ми покаже "доказателството". И аз твърдо убедена в правотата си, поисках. Е, поне мирясах. Онова грозничкото си беше моето бебе. Успокоих се и реших, че всъщност не съм виждала по-красиво бебе. 
, но ти наистина май се вманиачаваш! 
