Как приемате идеята за прераждането?

И аз мисля че касае и двете...

Днес започнах да чета "Тибетска книга на живота и смъртта". Но нещо не ми допада  През цялото време ми говорят как ще ме научела да не ме е страх от смъртта. Ама мене никога не ме е било страх, не и в тоя смисъл. Страх ме е как това ще съсипе близките ми, как Никол е мъничка и колко трудно ще и е и какъв отпечатък би поставило това на живота и  и така, но от самия процес нямам страх. Има ли изчели книгата и какво мислите?

@ rosa & Deepinside
да, много вероятно е да е и двете, като се замисля материално-духовно е само дуализъм, изкуствено разделение, две измерения на едно нещо; и може би не са го изнамерили този камък (имам предвид традиционната наука) именно защото там се търси само в материалното измерение.

дийп, интересно за сома-питието; може би там трябва да се споменат и други променящи съзнанието вещества, като мескалина, например.

@Sillveto, така и не я прочетох тази книга, нещо не мога да я възприема; но и аз като теб се чувствам - никога не ме е било страх от самото умиране, страх ме е от раздялата, много, от раздялата с хората, които много обичам, а сега, след като съм и майка, ме е страх още повече.
и ме е страх повече от смъртта на някой друг, не от моята. но, знам ли, може би в момента на умиране, човек го обзема и друг страх, подобен на онзи, който описват при излизане от тялото, страх от неизвестното. Докато не очакваме смъртта сме на по-друг акъл.
една сутрин, преди година може би, сънувах сън, който не помня ясно, но запомних края му - имаше хора около мен, които умираха и аз гледах с някакво съжаление към тях, но се чувствах самата аз спокойна за себе си. Докато един глас не ми каза: не ги гледай тях, до 12 ч. и ти ще умреш. Събудих се и се опитах да си кажа, че това е само сън. Но твърдението беше толкова категорично, че не можах да го забравя лесно. Изплаших се, че е истина и ми остава много малко. Много, държа ме цял ден. Не очаквах такава паническа реакция от самата себе си. Сега ми е смешно, но тогава...

rainbird...ти си приела смъртта в съня си буквално,и това те е уплашило. Ами ако е значило нещо друго? Аз имам подобен сън като твоя 

 Аз имах рожден ден..и бях направила купон в нас......много хора, близки и роднини и много мои тогавашни приятелки, /като някои от тях  сега сега по стечение на някои обстоятелства  не са ми вече приятелки.Просто научих че много завист е имало към мен,но това няма значение сега. Да са живи и здрави!!  /.
 Та веселихме се доста всички.Сградата в която празнувах рождения си ден беше много особена,странна...цялата къща беше СТЪКЛЕНА!  Стени нямаше...всичко беше прозрачно,стъклено. Виждахме какво става отвън..а и отвън ни виждаха...И  изведнъж удари 24.00 вечерта... Чух звън на камбани!! И виждахме църквата срещу нас....всичко виждахме.../нали къщата беше стъклена/...И тогава се случи нещо непредвидено...приятелките ми..някои от тях взеха да падат на земята като ударени от гръм. Гърчеха се в агония,и умираха на пода...в къщата ми..пред очите на всички...!!!   Нямаше кръв....те просто падаха и умираха като се гърчеха и протягаха ръце за помощ....Но в момемнта в който се доближавах  до всяка от тях и исках да им помогна..те умираха изведнъж...Ужас!!! 

Това се случваше толкова бързо...Падаха като покосени само някои от тях... на роднините и близките  ми нищо им нямаше...  Аз взех да пищя...ужасно се разстроих....и преди да се събудя чух ясен  силен глас." ТЕ СА МЪРТВИ ЗАВИНАГИ!"

И  тогава се събудих обляна в пот и с много учестено дишане...

Бях се притеснила и се питах  защо такива гадни неща ще се случват точно на моя рожден ден... Знаех че е само сън...но въпреки това се притеснявах! 

 Виждах лицата на тези няколко момичета "които умираха на пода  в съня ми"...бяха ми приятелки и много се притеснявах да не им се случи нещо!!!     Божичко....дано за живи и здрави..така се молих  за тях...!!!

След известно време се случи случка/дълго и широко е за обяснение...ще ви го спестя/ в която една жена ми каза за тези мои " приятелки" че хич не ми били приятелки,...тъй като с голяма злоба и завист говорили по мой адрес!! 

Аз бях тогава пътуващ музикант..и печелих доста добре. И винаги съм имала възможност да им нося подаръци... Обичах да го правя...а те бяха толкова щастливи когато им ги носех.Толкова ми беше хубаво когато виждах че мога да зарадвам и да усмихна приятел... Но това което ми каза тази жена..ме удари като гръм от ясно небе..Толкова ме заболя,толкова се разочаровах. Как може да има такова лицемерие...   

Демек от къде съм имала  само аз такъв късмет да пътувам по света... и да печела добре...за това са ми завиждали.
Ами  аз съм си го залужила всичко това  не с връзки или познати....а с много къртовски труд, учение и упорита работа...и репетиции.

Вместо да се завижада на другите за техния живот,хората биха могли да си задават въпроси защо е така?
 Какво могат да направят за да направят живота си такъв какъвто искат те самите!? Какво да променят в себе си....за да им тръгнат нещата като по вода...Да, защото  ние сме тези които градим живота си...Нашите мисли се материализират...Лоши или добри,винаги се материализират. А злобата и зависта само ни отклоняава от Пътя към Бог....

Реших веднъж завинаги да спра контактите си с тях...не можех повече от тук нататък да контактувам с тях, да пием кафе заедно,и да гледам фалшивите им лица и да се правя че нищо не знам.  Тогава ги  зачеркнах ги завинаги от живота си...

Те ме търсиха известно време../.нямаше кой да им носи скъпи подаръци от чужбина предполагам,... /  Но аз си измислях причини да не се виждам с тях.Не исках скандали,не исках интриги..просто се покрих и се оттеглих...След време та разбраха че аз знам от жената която ми каза . Тя им е споделила...и им е казала че много са ме ранили по този начин.С нея се чух последно тогава.Благодарна съм и че тя ми помогна да изчистя "излишните " около себе си...Бог ми я прати!

Знам го....първо ми прати съня...после тази жена...   : 

 Накрая заминах за държавата в която живея сега,омъжих се за човека когото обожавам и който ме боготвори и обича. И живота ми е такъв какъвто го искам. С истински хора около мен.

След тази случка...разгадах съня си. Тези покосените които умираха в къщата  ми какво значеше това?...Бог ми показа че те ще"умрат в сърцето ми"...и то завинаги. Тоест  зачеркнати са от моя живот!

 А тяхната агония и гърчене и болка в която те умираха..показва че те може би ще съжаляват и ще страдат от загубата на истински приятел който имаха в моето лице.Защото оценяме истински нещо или някой...чак когато го загубим....за съжаление.

Мисля че винаги когато правим зло си плащаме за това....същото е и когато правим добро.Така мисля...От тогава не съм ги срещала. Те наистина "умряха"...и повече не съм се сещала за тях..до днес...до сега..до този момент в който исках да споделя съня си.
Винаги балгодаря на Бог за тези послания... 
Аз като цяло рядко сънувам...но знам че ако сънувам нещо и го помня..то съня ми е бил пророчески... НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА БОЖИИ...когато Бог иска да ни покаже нещо...то има много начини. По време на сън ли ще е или песен с специален тектс ,медитация,случаен телефонен звън, случайно попаднал стих или статия пред оите ни...и как ли още не 

Имах сън със Света Богородица..която ми прати послание за един мой приятел много болен.Та каза че той ще оздравее...И трябваше да му предам това послание....и никой не вярваше в това. Но той наитина оздравя...

Ако ме питате мен..хич не искам да сънувам такива кошмари...   .....но явно така е решил Бог,по този начин да ми прати посланието си....с такъв сън.

Така че rainbird...съня ти е някаква метафора. Скоро ще разбереш значението на съня си... 

Интересен сън 

Моят  беше неясен, а хората наоколо не ги познавах, бяха някакви окаяни, бедни, невежи....
Иначе знам, че смъртта на сън е само символ, обикновено на нещо положително, и друг път ми  се е случвало да сънувам, но просто съм смятала всичко за кошмар и толкова; а този път го взех на сериозно.
Та кой знае значи ли нещо, просто си спомних емоцията; и се замислих за смирението и колко малки сме всъщност.

Ама се отклонихме от темата, отдавна. Май ни трябва друга, с по-общо заглавие.

Hameleon-е, ти къде изчезна и ... какво мислиш за резултата от анкетата?

Нищо..нека си останем в темата и си се развива както си се развива...все пак е интересно. Не е спам... Все пак има за какво да си споделяме... А сънищата може понякога да показват  моменти от минали животи...

При мен беше интересното че в съня "умрях аз" - прасна ме една мълния и ми изгори тялото - от него остана някакъв прах. А аз си летях като дух след това И май от тогава имам представа  какво значи да имаш виждане на 360 градуса, а не само напред. След това мисля че от смъртта нямам притеснения 
А що се отнася до безсмъртието - да сме живи, за  да си свършим работата, иначе  има ... по-красиви места за обитаване...   


https://www.bg-mamma.com/assets/vessur/img/not_found.png

като се гледам колко твърдоглаво не я върша, има да кисна тук... 

---

ъ?

накара ме да се разровя.
мда, като гледам май няма да се включи, поне не  с този акаунт...
както и да е.

Не ми е чужда,дори ми допада!

днес сутринта си мислех нещо за сънищата, и то по точно за сънищата свързани с минали животи: за да се разбере, че сънят ти е спомен от минал живот трябва да си наясно, че съществува прераждане иначе го приемаш просто като сън... но също така трябва  и да можеш да отсяваш обикновените сънища от тези, които казват нещо ( при мен се получава като усещане )

 но въпроса ми е как могат да обяснят, отричащите прераждането, сън , който се повтаря след 10-15 години с абсолютна точност до най- малкия детайл... и то в момента, в който вече съм поозряла, за да си го обясня по-пълно?
а сънищата, който ми подсказват бъдещето ми се случват много често

 
има начини съзнателно да се работи за преодоляване на кармата, тоест без да се минава през пълното и изплащане чрез страдания.
За това може да помогне развитието на милосърдието. В мозъка има център, който е свързан с милосърдието и като се концентрираме на него можем да ставаме по-милосърдни постепенно.
Този център има много силно положително влияние върху развите на умствените способности.
А който има милосърдие, съдбата по по-друг начин може да му влияе. 
"Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат".

***


допускам че повтарящ се сън може да е свързан със събитие от минал живот, което се е отпечатало в подсъзнанието и сега се проявява по време на сън.
Що се отнася до сънища, касаещи бъдещето, по време на сън душата може да прониква в други светове/измерения и там въпроса със времето може да е поставен по по-друг начин, отколкото в будно състояние.

така си го обяснявам и аз(вече - добре че ми дойде момента)... но ми е интересно  какво е обяснението от страна на невярващите в прераждането и защо въобще тогава Бог изпраща на хората сънища?

Аз не мога да приема, че положителната Висша сила аз я наричам Бог и приемам, че моята душа е частица от нея, ще иска да се уча чрез страдание  Според мен истината е прословутото изречение "Бог е любов" и ако е така нима любовта ще ни остави да се учим от страданието, като любовта би могла да ни научи на същото?