Какво взехте от детството си?

  • 2 195
  • 45
# 30
Любознателността, питането, сърденето, тропането с крак го отказах поне на време  Grinning
Виж целия пост
# 31
Взех бухтите с вишнево сладко, хладната утринна роса и зелената трева. Взех онзи бабин глас, който ме вика да се прибирам след целодневни игри. Взех сутрините, в които майка ми ме караше да ставам и ме обличаше за да отида на детска градина. Аз се опирах на рамото й и си доспивах още пет минути. Взех вечерите, в които цялото семейство се смеехме с пълно гърло и от сърце. Светулките, филиите с олио и пипер и факлите, които дядо ми палеше. Взех топлина и спокойствие, опитвам се да ги предам нататък...
Виж целия пост
# 32
За съжаление не мога да се похваля с добро детство и мисля, че то определено оказва влияние в живота на вече порасналото дете, независимо от това дали спомените са добри или лоши. Аз лично бих искала да променя много неща от детските си години, но ... не мога. В по-голямата част от детството си вместо да играя и да бъда дете, аз трябваше да следя какво прави баща ми и къде ходи и трябваше да ходя с него, бях свидетел на ред скандали и караници, прибирайки се от училище преди да вляза в къщи се услушвах дали е тихо, та да се прибера спокойно или да се по шляя още малко някъде - това детство ли е? Най- хубавите ми години бяха когато отидох да живея при баба ми за 3 години извън България. Там наистина бях дете макар и вече на 12 - 15 год. Сега, след като вече самата аз имам свои деца се опитвам да не ги въвличам в нашите си работи. Е вярно е, че не сме имали и някакви такива големи проблеми, че да го заявявам съвсем категорично, но ако някой ден /не дай си боже разбира се/ се случи нещо, не бих им причинила това, което са ми  причинили на мен. Надявам се всичко в моето семейство разбира се да е добре и за напред.
Много често възрастните не осъзнават какво точно причиняват на децата си и как ще се отрази това на психиката им. Слава богу моята си е в ред. Или поне така си мисля Laughing Ще ви споделя обаче, че аз изобщо не искам да ходя в къщата където съм израснала - не ми е хубаво там, ама хич не ми е хубаво и с всяка изминала година все повече разреждам посещенията си. Тази година съм била там само 2 пъти за по 3-4 часа. Живея на 40 км. от там и когато завърших училище драпах със зъби и нокти да ме приемат да следвам, че да се отърва от този кошмар, защото осъзнавах че това е единственият начин да се махна.

Е, млади майки и татковци преди да заформите някой скандал помислете за цената, която плащат децата ви.
Виж целия пост
# 33
До голяма степен все още си го живея. Heart Eyes Няма как да е другояче. Peace
Виж целия пост
# 34
Взех от детството си модел на семейство, който се моля никога да не проектирам върху моето бъдещо семейство.
Не бих казала, че горчивият опит е отнел оптимизма ми...Смятам, че съм доста лъчезарен човек. Просто порастнах прекалено рано, сама съм си създала принципите, които спазвам. Винаги се старая да намирам положителната страна на нещата. Например знам какво детство не бих позволила моето дете да има. Което си е плюс.
Виж целия пост
# 35
Не знам какво взех, но всичко помня ! И ми липсва ужасно много ! Искам си бабата и летата, пълни с игри и безотговорност, искам си дори и домашните от училище и детските страхове  ! Искам да съм дете с чиста съвест и да заспя поне веднъж, без да мисля и да се притеснявам за нещо  Crossing Arms Дорева ми се от тази тема - дайте от онея хапове на Пипи плс  Mr. Green ... никога да не поресна  Whistling

Мислите ли, че човек може да надживее лошите спомени и те да не влияят съществено на живота му или винаги ще се връща назад и ще търси извинение за неудачите си в първите седем?
   
Убедена съм в това  Peace
Виж целия пост
# 36
Имах прекрасно детство. Не искам да забравям нищо от него. Взех със себе си всичко и с радост го нося в сърцето си. Във мен винаги ще продължава да живее детето и аз се радвам на тази черта от характера си. Ако успея да подаря на моята дъщеря дори и само наполовина толкова щастливо детство-ще бъда повече от щастлива.
Лошите спомени........ги пазя наред с добрите. Не търся извинение за неудачите. Това са житейски уроци без които не може и не бих била пълноценен човек ако не съм ги изживяла. Не съм черногледа, не съм злопаметна, умея да се радвам на малките неща и да гледам напред. На всичко това ме е научило детството. Ех, как ми липсва само!
Виж целия пост
# 37
Предполагам, че съм по-възрастна от повечето от вас. Детството ми беше в едно "друго" време. Спокойно! Детството ми беше ВЪЛШЕБНО. Баща ми е артист, у нас беше вечен купон. Много пътувахме, много се смеехме...! От тогава ми е останало чувството за хумор, пък и днес ако нямаш такова, можеш да се поболееш. И.. знаете ли мили млади майчици, много съжалявам и че чувствам виновна, ЧЕ НЕ МОГА ДА ОСИГУРЯ НА МОИТЕ СИНОВЕ ДЕТСТВО КАТО МОЕТО!
Виж целия пост
# 38
Детството ми като цяло беше хубаво, имам пресрасни спомени и не толкова прекрасни. Тогава за първи път разбрах,че дори и да обичаш някой ти имаш нужда и от друг..., който също обичаш...?! Все още нямам семейство,но бих искала моите деца да са спокойни, да чувстват своите родители като изключително близки, да играят на воля, да си правят хвърчила...
Виж целия пост
# 39
Нямам някакви кой знае какви ярки спомени от детството, а само усещането за пълно спокойствие и безоблачно щастие.
Откровено казано май от него ми е останала само носталгия... Cry
Виж целия пост
# 40
Ако искате да излезем от "носталгията", а? Защо не споделите и някоя ваша детска беля, която още ви държи влага...Аз съм на години, но още съм готова за бели...!/4 пъти си паля печката/
Виж целия пост
# 41
Казват, че ако не помниш много неща от детството си, значи е било щастливо. Grinning
Виж целия пост
# 42
ЧерешОвка, и аз съм си го мислела това.  Simple Smile
Виж целия пост
# 43
Казват, че ако не помниш много неща от детството си, значи е било щастливо. Grinning
Бих искала да не помня тогава.... На някои деца им се налага да станат "възрастни" много рано. И нямат голям избор. Но имам и прекрасни спомени - най - вече с дядо ми.
Виж целия пост
# 44
Казват, че ако не помниш много неща от детството си, значи е било щастливо. Grinning
Бих искала да не помня тогава.... На някои деца им се налага да станат "възрастни" много рано. И нямат голям избор. Но имам и прекрасни спомени - най - вече с дядо ми.
Flutter ох и аз така.Лека му пръст на милото ми денденце Praynig много ми лиспва.Иначе на 21  Mr. Green като" мнооооогоооо голяма" си оставам все още толкова наивна и мечтателна.Само дето при мен нещата явно са сбъркани Embarassed . Като бях малка си мечтаех да съм кариеристка, доминираща над мъжете  Twisted Evil , а на 21 си мечтая за свтби и бебета ....
ЛУДА РАБОТА!!! Joy
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия