Какво взехте от детството си?

  • 2 201
  • 45
# 15
Да, знам, Hug но ми се искаше да не са лишавани от нищо
Прекаленото материално задоволяване създава егоцентрици според мен.
Аз нямам такива наблюдения, никога не съм била егоцентрична, не парите развалят, а възпитанието.
Да, знам, Hug но ми се искаше да не са лишавани от нищо, както бях аз.... Confused

Мило, познавам те бегло, но съм повече от убедена, че децата ти не са лишени от твоята майчина обич и всеотдайност, с каквито аз лично не бих могла да се похваля, така че се радвай на момичетата си и продължавай да се грижиш за тях както и досега си правила Hug Hug Hug
Продължавам и ще продължавам до последния си дъх Hug
Виж целия пост
# 16
Първите житейски уроци ги научих в детството си. Има доста неща, които бих променила ако можех да се върна там. Има неща, които искам да забравя, но не мога, има други, които ще споделя някога с моята дъщеря.
Обаче точно това детство е безценно за мен, защото докато мои приятелки научиха нещата късно и болезнено, при мен всичко си е по местата по най-естествения начин.
Оптимистка съм, така оцелях, когато ми беше най-трудно, непосилно...
Виж целия пост
# 17
За мен детството си остава най-хубавия период от живота. Мога да го сравня само с майчинството..
Аз бях като Пипи, която не иска да порасне и за съжаление колкото и грах суров да гълтах.. за съжаление пораснах.. физически... но си оставих вратичка към детското съзнание, която отварям когато детето ми иска или когато ми натежи от нещо... тогава пак съм дете, и бели правя по някога и кукли подстригвам и на гоненица играя, че даже жаби лових това лято...
Виж целия пост
# 18
Ниско самочувствие!
Виж целия пост
# 19
волен дух и развинтена фантазия
Виж целия пост
# 20
Мислите ли, че човек може да надживее лошите спомени и те да не влияят съществено на живота му или винаги ще се връща назад и ще търси извинение за неудачите си в първите седем?
Виж целия пост
# 21
вярата.
и невинността - запазим ли нея, небето бди над нас Peace
Виж целия пост
# 22
Всичко си нося от там - любопитните очи, отвореният ум и способността да се радвам на дреболиите.
Виж целия пост
# 23
Детството ми беше и много хубаво, и много лошо. Лошото не мога да забравя, но не мисля, че този спомен контролира настоящето ми. Хубавото е непрекъснато пред очите ми - съхранявам го с голяма любов и продължавам да му се наслаждавам. Детството на моите деца ще е коренно различно от моето, но съм сигурна, че и те ще намират нещо, за което сърчицата им ще трепват, когато неволно изплува в съзнанието им на възрастни хора.
Виж целия пост
# 24
Взех си усмивките, слънцето, ведростта, зеленината на детските следобеди, нежността на маман, спокойствието на татко, чувството, че съм обичана, пазена и че мога да се справям с препъникамъчетата. Съхранявам ги в мен, за да ги подаря сега и на сина си. Лошо не помня, и да е имало, е било незначително. В джоба си нося детство-диамант, но от онези диаманти, които само децата намират в прахта - обикновено блещукащо стъкълце, превърнато в най-голямата скъпоценност.
Виж целия пост
# 25
От детството си взех няколко кашона със стъклени новогодишни играчки. Друго няма.

Мислите ли, че човек може да надживее лошите спомени и те да не влияят съществено на живота му или винаги ще се връща назад и ще търси извинение за неудачите си в първите седем?

Относително. "Да ги надживее" предполага известно усилие. Връщането назад и реденето на оправдания - удобен начин да се скътаеш от отговорност.
Виж целия пост
# 26
Отговарям директно на заглавието ти - научила съм се да разбирам децата и да "падам на нивото" на сина си, което за мен си е издигане  Heart Eyes

Не бих искала да си спомням неоснователните страхове и притеснения от неща, които тогава не съм разбирала. И неумението ми да общувам и да черпя от опита на възрастните. Но го приемам за нормално и не го смятам за минус, по-скоро за необходимост на човешкото развитие.
Виж целия пост
# 27
Наивността...
И до днес съм много наивна /не невинна/!Много лесно може човек да ме излъже или използва.
Виж целия пост
# 28
Детето в мен и сега е тук,и надявам се че няма да умре преди мен.Затова реших да гледам и чуждите деца ,защото вярвам че най добрите събеседници са дечицата.Имах прекрастно детство,и дадох такова и на детето си,затова искам да направя колкото се може повече деца много щастливи.
Виж целия пост
# 29
Имах стахотно детство Peace,нищо неискам да забравям беше наистна страхотно.Компания от 10-15 деца,игри,лагери,закъснения след вечерен час...най-важното до ден днешен се виждаме повечето и пак ни е готино,макар и малко по умни Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия