За мен нещата са много прости - въпрос на избор и усещане за компетентност и отговорност.
Далеч съм от мисълта за световната конспирация. Като махна емоциите и започна да преценявам фактите и нагласите на хората, стигам до много не особено приятни заключения.
Например, израстваме с убеждението, че за да вършиш нещо, трябва да си квалифициран. Оттук следва, че единствено имащите дипломи по педагогика разбират от отглеждане и възпитание на деца. Така излиза, че майките се чувстват все по-неуверени в себе си и се втурват с всякакви оправдения към това, което им носи по-голямо обществено признание (професия и свързаните с нея материални и морални облаги). Моля, моля - ние дипломата за майки си я получаваме още с раждането на децата. Все пак сме продукт на еволюцията.
Когато отвсякъде също се набива, че децата свикват с всичко, се научаваме да свикваме с това да ни се свиват сърцата от плача на децата ни. И защо? За да не ни мислят за слаби, безволеви и разглезващи децата си? А и друго си е някой да свали отговорността с думи като "ще свикне, всички свикват, това е временно..." И ако родителите като деца също са израстнали в яслата - какво облекчение само.
А това за парите, заемите и кариерата и социализацията е вече много изтъркано.
Още един въпрос: А какво предпочитат децата? Или тяхното мнение няма значение?
По-скоро жените казват, че с яслата им е по-лесно, иначе ще се побъркат вкъщи.