през Родители в чужбина, Нашите деца,
та чак до Осиновяване стигна. Кой ще каже
нещо за Продавалника - речници, песнички...
Василисоу, има всякакви хора. Говоренето на
език е избор на семейството, а после и личен.
Моя приятелка, плод на българо-германския
сексуален обмен, живяла до четиригодишна
в България, после заживява в Германия, без да
знае и дума немски. В детската градина й дали
роля на борче от третия ред, щото не можела
и едно гутен таг да каже. Вкъщи слушала български.
Ако родителите не искали да ги разбира, говорели
английски. Аз я срещнах, когато учеше за текстер.
Наистина пише талантливо на немски. Виж, българският
й е малко архаичен, но контактите й бяха само с майка й
и с баба й, правописът й също страда. Но това не е беда.
Освен немски и български, мацката владее английски и
руски, малко испански, а работи във Франция с френски.
Наша колежка по форум научава български през пубертета.
Преди това не го е знаела. Tatjana й е никът. Трудно може
да се познае, че e научила езика по-късно.