депресия!!!:((((((((

  • 1 713
  • 39
# 15
Ако можеш тичай навьн с бебока вьв всеки удобен момент времето е хубаво и прави дьлги разходки!Сьбирай се с познати мами навьн като си кажеш олеква на мен поне така ми ставаше а и всички са го преживели в някаква степен и ще проявят сьчувствие и разбиране Winkна мен най-гадно ми беше вечер едни мисли ме нялягаха от рода" ами сега как си го представях а то какво било" незнам дали ме разбрахте newsm78Помагаше ми да стоя на светло с тв. за фон  bouquet
Виж целия пост
# 16
Кафета с приятелки навън, с бебо  Peace Оплаквай им се, колкото си искаш ... И повече целувай малкия звяр, ще ти домилее и ще теглиш една майна на депресията   Mr. Green Колики ли има ? Какъв е проблема не казваш? Не ти помага никой ли, не спиш ли ... Пиши   bouquet
Виж целия пост
# 17
Моля кажете какво да правя,чувствам се ужасно,мога ли да вземам нещо за успокоение към кого  трябва да се обърна,дайте съвет моля ви имам чувството че ще откача #2gunfire #2gunfire #2gunfireкакво сте правили вие?

Ами това че изобщо осъзнаваш че откачаш си е половината работа.
на мене ми трябваха доста повече от 5 дена и много рев и сръдни докато се сетя че ме тресе следродилна депресия...
Опитай се да си вярваш на детето, колкот и объркана и неготова да се чувстваш то е едно кълбо от инстинкти и няма да спре да ти подсказва от какво има нужда, няма как да пропуснеш нещо наистина същед.ствено, споко.
Опитай се да спазваш неговия режим за да се наспиваш и тегли една .... на всичко останало, което може да почака нека да почака, имаш пълното право.
И да ти кажа детенце особено в началото може спокойно да си спи и на шумно... в корема ти никак не му е било тихо- така че пусни си радои, музика, нещо което те тонизира и не те оставя да се вскисваш още повече.
след по-малко от месец ще си се хилиш на изпълненията..аз още си се хиля като си спомня заедни завеси какъв скандал вдигнах на мъжа ми...слид 7 години още го помни...
иначе докато кърмиш не виждам освен чай от мента и маточина какво друго би могла до пиеш.
дано има кой да ти помага... без да ти пречи всъщото време.
Виж целия пост
# 18
Знам как се чустваш и аз го изживях. Лошото беше че на мен освен мъжа ми нямаше и кой да ми помага и по едно време имах чуството че ще умра и животът ми е свършил, но всичко отминава с времето. Гледах едно предаване за следродилна депресия и психоложката която беше на гости каза че до 3 месеца след раждането е нормално да се чустваш подтиснат и депресиран, но ако продължи повече трябва да се потърси помощ от специалист. Иначе златното правило е обгради се с възможно повече помощници. Аз съм казала че втори път ще раждам САМО ако майка ми е тук иначе нъц  Naughty
Виж целия пост
# 19
Май всички отговори са получени. Grinning Хубаво е да знаеш, че не се случва само при теб, но ти си "изнасяш товара". Wink Говори, говори, говори. Опитай се да си направиш график със задачки, така мислите по изпълнението му ще те отклонят от другите. Навън, сред други майки и приятели.
Трудно е, но и минава.  Hug Аз се чувствах така след раждането на големия син. Ревах почти месец. LaughingИмах чувството, че са ме затворили в клетка. Особено се засилваше, когато оставах сама. Когато мъжът ми тръгваше на работа го изпращах с плач. Ужас. Mr. Green Не можех да се позная.
След раждането на малкия син обаче, нямаше нищо подобно, за моя радост. Grinning
Дано премине бързо. И да нагушкаш малката шушка и от нас. Hug Heart Eyes
Виж целия пост
# 20
Спокойно!
Всичко ще си дойде по местата, имай търпение
Виж целия пост
# 21
Около две седмици при мен трая това което наричат следродилна тъга. Нормално е и колкото и да има кой да ти помага и какво ли не, в главата идват налудничави мисли. Всичко е от хормоните.
Ако продължи обаче повече от месец е добре да се консултираш със специалист.
Виж целия пост
# 22
Благодаря ви за отговорите,не знам какво ще правя,мисля още утре да го изведа.А в момента съм ужасно разтроена,защото всички са на сватба на едни приятели а аз стоя затворена като в клетка заради бебока,яд ме е че те се веселят а аз се надух от рев и не мога да се укротя,относно коликите за сега няма,но ми казаха че при момченцата били по силни вярно ли е и кога идват
Виж целия пост
# 23
И при момичетата и при момчетата са еднакви.Все пак това са си колики.
А, да не забравя.Ти не си сега сама в къщи заради бебето а защото ти си направила избора да го имаш това бебе, а следд като е така ще трябва да се жертваш и то без да те е яд!
Виж целия пост
# 24
ще трябва да преодолееш това състояние с повече търпение.всичко ще премине




Виж целия пост
# 25
Гушни младежа, помириши му главичката, излез с него за 5 минути на терасата за да те напече слънчицето, после си легни и се наслади на спокойствието и ще ти мине! Почети книжки и си отвличай вниманието от лоши мисли. Hug
Виж целия пост
# 26
Очевидно е следродилна депресия ,мен ме тресе на моменти още .Ако има кой да те сменя за поне 1 час на ден и да си сама ще се зареждаш и ще си друг човек .Изморява еднообразието ,още бушуват хормони при теб и така,търпение .
Виж целия пост
# 27
Кураж, мила!!! Няма нищо по- нежно, чисто и прекрасно от едно толкова малко бебенце, което си е твое, и хубавите моменти, които ви очакват са тепърва пред вас!!!! Това е самата истина Simple Smile
Виж целия пост
# 28
Всичко ще се нареди,мила!Та ти си родила съвсем скоро,нормално е да си объркана и стресирана.Погледни от другата страна-станала си майка,гушкаш бебе-какво по голямо щастие от това?!

п.п.с второто дете имах адска депресия,която продължи месеци наред.
Виж целия пост
# 29
И аз имам следродилна депресия, доскоро леех сълзи като из ведро. Нещата почват вече да се стабилизират.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия